/Поглед.инфо/ Американският ВМФ претърпя исторически провал – фрегатите „Съзвездие“, замислени като масов и евтин отговор на китайската морска експанзия, бяха отменени. Грешка, призната публично, която разкрива хаоса в американското корабостроене и дава ново стратегическо предимство на Пекин в надпреварата за Тихия океан.
Съединените щати признаха провала на проекта за нова фрегата, на който възлагаха големи надежди. Строителството на серията ще бъде прекратено. Каква беше фаталната грешка на ръководството на ВМС на САЩ, защо се е случила и какви изводи могат да се направят от нея?
Американският военноморски флот отменя програмата за фрегати „Съзвездие“ (името на втория построен в Америка океански военен кораб, също фрегата, пуснат на вода през 1797 г.). Първоначално тази програма беше рекламирана като пробив, въпреки че някои вече изразиха мнението, че това е ппробив, но насочен „не където трябва“.
За нашата страна, изграждането на тези кораби от американците беше предимство. Колкото повече пари американците харчат нецелесъобразно, толкова по-малко пари им остават за нещо, което би могло да бъде наистина опасно. Историята с фрегатите е интересна от гледна точка на военноморската стратегия, особено в подготовката за предстоящата война.
Родени против СССР
От 70-те години на миналия век до разпадането на СССР, ВМС на САЩ се развиват в рамките на парадигмата, замислена от адмирал Елмо Зумволт, началник на военноморските операции (еквивалент на ВМС на САЩ на главнокомандващия на ВМС в Русия).
Един от ключовите компоненти на неговия план за създаване на ВМС, способни да противодействат на така наречената съветска заплаха, е концепцията за тъй нареченият „двустепенен флот“ – флот с висок и с нисък състав.
Обосновката беше следната. Свръхмощните и технологично напреднали кораби са ефективни в бой, но са скъпи и не могат да се строят в големи количества. Евтини и прости кораби могат да се строят масово, но ударната им мощ е слаба.
Следователно, правилният подход е да се построи определен брой скъпи кораби с високи бойни възможности (например, атомни самолетоносачи, крайцери и ракетни разрушители) като ядро на надводните сили, заедно с голям брой по-евтини и по-прости кораби.
Простите кораби, благодарение на числеността си, ще могат да бъдат разположени навсякъде, където е необходимо да се вдигне американският флаг, изпълнявайки второстепенни или специализирани мисии, от които би било жалко да се отклоняват по-сериозни части.
Именно по този план фрегатата „Оливър Х. Пери“ е пусната в експлоатация в голям брой. Тези кораби са участвали във всяка американска война след въвеждането им в експлоатация. Те са били удряни от ракети и мини, но винаги са оцелявали.
Построени почти като разходен материал, като средства за еднократна употреба, те се доказаха като много добри противолодъчни кораби, служиха предимно и доста след предвидения си експлоатационен живот – и, както Зумволт искаше, бяха навсякъде, където трябваше да се издигне американският флаг, точно там и тогава.
Освен това, американците прилагат принципите за намаляване на разходите и увеличаване на масовото производство към всички свои проекти. Дълго след пенсионирането на Зумволт, под ръководството на министъра на военноморските сили Джон Леман, са въведени мерки за постигане на „повече флот на същата цена“, дори при скъпите проекти.
Те включват забрана за промени в дизайна на кораби в процес на изграждане, забрана за прекалено сложни или неизпитани корабни системи, планирани унифицирани подобрения на съществуващи кораби и много други мерки, които им позволяват да надминат съветския флот по маса, като същевременно го превъзхождат по качество.
Така се роди високопрофесионалният, високотехнологичен американски военноморски флот, който помним от събитията от края на 80-те и началото на 90-те години. Но след това Студената война приключи и американският военноморски флот загуби главното си предназначение.
Нов флот за новата ера
Икономическият растеж през 90-те години на миналия век позволи на Съединените щати да постигнат немислимото: флот от високотехнологични и много скъпи, но масово произвеждани кораби. Разрушителите клас „Арли Бърк“, най-модерните военни кораби в човешката история, се превърнаха в ядрото на надводните сили на ВМС. 78-ият кораб от серията в момента се доставя. Всички кораби се отличават с мощна противовъздушна отбрана, висока скорост и отлични характеристики на крен. Всички носят крилати ракети „Томахоук“.
Съществуват и специализирани кораби „Арли Бъркс“. Например, сред тези кораби са носителите на зенитни ракети SM-3, които, използвайки собствено насочване, могат да поразяват цели в ниска околоземна орбита на височина от няколкостотин километра, а с данни за целта - на височина до 1050 километра и на дори по-големи разстояния.
Няколко от тези разрушители превърнаха повечето ирански балистични ракети, насочени към Израел, в купчина отломки, падащи от космоса. А носителите на зенитни ракети SM-6 могат да прехващат залпове от десетки свръхзвукови ракети, като имат информация за външно насочване от изтребител или военноморски хеликоптер.
Американците се опитаха да създадат военноморски флот, по-подходящ за епоха, когато нямаха противник в морето. Така се родиха разрушителите LCS и Zumwalt, кръстени на Елмо Зумволт. Предполагаше се, че в свят, където враговете на САЩ са слаборазвити страни, останали от Студената война, и терористични групировки, това ще бъдат адекватни сили. Заедно с разрушителите и самолетоносачите, разбира се.
Но LCS се провали в изпълнението, а суперразрушителите от клас Zumwalt се провалиха по принцип – серията беше спряна след построяването на два кораба. Сега те ще бъдат използвани като надводни носители на хиперзвукови оръжия. За кратък период американците бяха объркани какво ще прави техният флот във война – но след това забелязаха Китай и неговото военноморско строителство.
Червената заплаха и големите фрегати
Китайците копираха подхода на Зумволт (или може би дори самите те го изобретиха) – комбинирайки ударни сили под формата на самолетоносачи и строящи се ракетни разрушители по проекти 055 и 052C/D с множество прости и евтини фрегати с дизелови двигатели и управляеми ракети по проект 054.
Китайското корабостроене достигна ниво на производителност, което самите американци постигнаха за последен път по време на Втората световна война. И за да противодействат на Китай, Съединените щати са изправени пред нуждата от масово произвеждан кораб – такъв, който е по-евтин от „Арли Бърк“, но и по-мощен от LCS.
През 2017 г. ВМС на САЩ публикуваха покана за офертни предложения за нов кораб. През 2020 г. беше обявен победителят: Fincantieri Marine Group, с фрегатен дизайн, базиран на европейската фрегата FREMM. Първоначалният план беше първата партида да се състои от шест кораба, с потенциал за построяване на поне още толкова.
Малко по-късно стана известна появата на американската версия на този кораб. И тогава стана ясно, че този път американците са допуснали грешка.
Вместо умишлено ограничен по сложност, но прост и евтин кораб, САЩ поръчаха „подводен разрушител“ – скъп радар, намален набор от скъпи оръжия и сложна електроника. Корабът обаче се оказа по-гъвкав от всеки Arleigh Burke, просто по-малък и по-евтин, но не достатъчно – 1,1 милиарда долара на бройка. Схемата с клас Perry или китайския проект 054 се провали.
През 2024 г., след множество ревизии и забавяния, е заложен първият кораб, Constellation. Още преди да бъде положен килът, става известно, че поради неподготвеността на корабостроителницата и недостига на работници, датата на доставка на кораба ще се забави с поне три години.
Година по-късно са построени само десет процента от кораба, а проектът все още не е финализиран. Както подходът на Zumwalt, който изисква масово произвеждан „работен кон“ за ВМС, така и подходът на Lehman, който забранява промени в проект, който вече е в процес на изграждане, са изоставени.
Би било добре, ако американците продължат да настояват с този проект.
В края на краищата, светът е пълен със страни, където дори се наказва изразяването на военни грешки. За съжаление, Съединените щати не са такива. Те публично признаха грешката си. В сряда, 26 ноември, министърът на ВМС на САЩ Джон Фелан обяви, че фрегатите клас Constellation ще бъдат отменени. Ще бъдат завършени само двата кораба, договорени за проекта, а ВМС ще преминат към по-евтини платформи, които могат да се произвеждат бързо и в големи количества.
Уви, работата по тези грешки в Америка е свършена и те започват да се поправят. Това означава, че след като корабостроенето бъде приведено в ред, размерът на американския надводен флот ще претърпи бърз растеж, както се случи в края на Студената война.
Превод: ЕС