САЩ създават условия за масово пускане на нови ракети и бойни самолети

/Поглед.инфо/ Нова огромна корпорация за производството на въоръжение се създава в Съединените Щати. Две и без това немалки компании – „Рейтеън” и „Юнайтед Технолоджис” се сливат в една. Защо това решение пряко може да окаже влияние на производството на знаменитите крилати ракети „Томахоук” и защо събитието има важно значение, включително и за Русия?

Американската корпорация „Юнайтед Технолоджис” (ЮТ) заяви, че обединява своето аерокосмическо подразделение с едни от водещите военни производители – компанията „Рейтеън”. Създаваният гигант ще може лесно да стане втори в „голямата аерокосмическа тройка”, която включва и корпорациите „Боинг” и „Локхийд Мартин” и ще има оборот от около 74 милиарда долара. В такъв случай обединената корпорация „Рейтеън Технолоджис” ще контролира производството на авиационните двигатели „Прат и Уитни”, крилатите ракети „Томахоук”, системите за ПВО „Пейтриът” и части от изтребителя F-35.

Какво означава всичко това за американската и световната военно-техническата индустрия?

„Рейтеън” – порасни, за да оцелееш

Първата част от създавания гигант „Рейтеън Технолоджис”, американската военно-промишлена компания „Рейтеън” и досега е един от най-големите доставчици на военна техника за въоръжените сили на САЩ и съюзниците им от НАТО. В последно време „Рейтеън” бе само трети в „голямата тройка”, в която също влизат корпорациите „Боинг” и „Локхийд Мартин” – неговият оборот от 27 милиарда долара годишно е значително по-малък отколкото у „Локхийд Мартин” (53,76 млрд. долара) и „Боинг” (101,1 млрд. долара).

Това печално за „Рейтеън” съотношение на оборотите от 1:2:4, в сравнение с „Локхийд Мартин” и „Боинг”, задава и неприятни последствия за бизнеса. Макар и „Рейтеън” да печели пропорционално не по-малко от своите „по-големи приятелчета), той не може толкова мащабно да влага в научна дейност, както правят това конкурентите му. Това води до там, че фактически „Рейтеън” се съсредоточава единствено в три основни области – ракети, радари и ПВО. Междувременно конкурентите от „Боинг” и „Локхийд Мартин” постоянно прибират „най-вкусните” договори, опирайки се на по-широките си производствени и технологични възможности.

Предишните опити на „Рейтеън” да излезе, например, на привлекателния пазар на самолетостроенето, приключват патово. Така покупката през 1980 година на неголемия авиопроизводител „Бич Еъркрафт Корп” и производството на самолетите с неговата конструкция завършва с продажбата на това подразделение на „Рейтеън” през 2013 година. Макар и авиационното подразделение, докато е в „Рейтеън” и да произвежда такива успешни машини като неголемия транспортен самолет С-12 „Хюрън” и учебния Т-6 „Тексан”-2.

Така за „Рейтеън” сливането с ЮТ е възможност най-накрая да попадне във „висшата лига” на военните компании. И така да изпревари писналите му конкуренти от „Локхийд Мартин” , които само с поръчката си на F-35 крият целия оборот на „Рейтеън” .

ЮТ – в надпреварата за военни пари

За разлика от „Рейтеън”, цялата история на ЮТ, която в определена степен се свързва тясно с Пентагона, представлява класическа финансово-промишлена група, която действа на принципа „парите не миришат” и е готова да ги прави където и да е , само да надмине възможните рискове.

Това се отразява и на състава на бизнеса на корпорацията. В състава на ЮТ влизат и чисто граждански отдели, като „Кериър” (системи за отопление, вентилация, охлаждане) и „Отис” (най-големият в света производител на асансьори и ескалатори) и производители на продукция с „двойно предназначение”, такива като „Прат и Уитни” – производител на самолетни двигатели и газови турбини и „Сикорски Корп” – световният лидер в разработването и производството на хеликоптери.

При това, въпреки внушителния обем на военни поръчки и немалък оборот (66,5 млрд. долара през 2018 година), ЮТ рядко работи пряко с парите на Пентагона, често ставайки подизпълнител. Например, именно така ЮТ днес участва в мегапроекта по производството на F-35. В него компанията отговаря за „сърцето” на машината, двигателя „Прат и Уитни” Ф135 и редица други системи, а за общия бюджет на проекта, за неговото постоянно увеличение, за „костите” носи отговорност „Локхийд Мартин”.

Досега това положение, съдейки по всичко, устройва ЮТ. Военните поръчки все пак са специфичен пазар, на който гарантираното плащане от държавата често се съпровожда от неизброими рискове, в случай че компанията не е „жител на Пентагона” и не води бизнес с военното министерство минимум от няколко десетилетия. В сегашния вариант сливането с „Рейтеън” за ЮТ е собствен опитен лобист в Пентагона – и именно заради това на новосъздадената компания дават звучното име „Рейтеън Технолоджис”, макар и формално да става дума за поглъщане на „Рейтеън” от по-голяма компания.

Освен това се разбра, че ЮТ е решила да отдели гражданското направление на бизнеса на отделни компании. В частност отделни корпорации ще станат „Отис” и „Кериър”, след което в състава на новосъздадената „Рейтеън Технолоджис” ще остане единствено аерокосмическият бизнес и очаквано – военните поръчки

И сега какво – „златен дъжд”?

Съдейки по всичко, надеждите на новосъздадената фирма лежат в плоскостта на получаването на перспективните военни поръчки. Обявената от Пентагона мащабна програма за превъоръжаване с ударение на аерокосмическата и ракетната техника изглежда идеално поле за прилагане на усилията на новата компания.

В частност вече е очевидно, че излизането на САЩ от ДРСМО практически неизбежно ще доведе до нова надпревара във въоръжението в този сегмент. И това е една от специализациите на бившия „Рейтеън” – именно тази компания създава знаменитите крилати ракети „Томахоук”, които вече повече от 30 години са „визитна картичка” на всяка американска военна операция.

Вече е известно, че изпитанията на новите ракети „Томахоук” (преди всичко отново приспособени за ядрени бойни глави) трябва да се проведат в края на това лято. След това обявените програми за масовото им разполагане (в това число, не е изключено, на европейския театър на бойните действия) ще стане въпрос на време.

Освен това настоящата военна доктрина на САЩ и плановете за военното строителство предвиждат и мащабна модернизация на системите за ПВО, ПРО и стратегическите ракетни въоръжения, където „Рейтеън Технолоджис” ще има традиционно силни позиции дори и при конкуренция с „Боинг” и „Лохкийд Мартин”.

А и обединената „Рейтеън Технолоджис” ще може най-накрая да предизвика „Боинг” и „Локхийд” в най-сочния сектор на военните поръчки – аерокосмическия. Разбира се, тук има още много неясноти, но може да се даде нагледен пример – именно сливането на корпорациите „Локхийд” и „Мартин Мариета” през 1995 година, в резултат на което възниква днешният гигант „Локхийд Мартин”, позволява на обединената компания да изпревари „Боинг” в програмата за създаване на изтребителя пето поколение. Нали Ф-22 „Рапртор” се разработва още в съвместен проект с „Локхийд Мартин”, „Боинг” и „Дженерал Дайнамикс”, а виж, сочният договор за производството на изтребителя F-35  се пада на „Локхийд Мартин” вече самостоятелно.

Така, съдейки по всичко, основната схватка за парите на Пентагона предстои. А създаването на чудовището „Рейтеън Технолоджис” е само нужна крачка към подготовката за нея.

Превод: В.Сергеев