/Поглед.инфо/ Външно новите сепаратистки протести в Хонконг приличат на предишните, но сега ситуацията става много по-сложна. Въобще не става въпрос за коронавирус - повечето пандемии на опасни остри респираторни вирусни инфекции са започнали по тези места, така че хората в Хонконг отдавна са свикнали с маските и карантината. Въпросът е в безкрайно високите залози: САЩ или ще подчинят Китай на своята воля, или ще превърнат финансовия център на Азия в глуха провинция.

Официалната причина за настоящото избухване на протеста в Хонконг е приемането от страна на Китай на резолюция с дълъг и ориенталски уклончиво заглавие, която впоследствие трябва да приеме формата на закон. В този случай законите на КНР за борба с тероризма, екстремизма и сепаратизма ще бъдат разширени до Хонконг, за който в „свободния град“ ще бъдат създадени клонове на китайските специални служби (засега само военната част на НОАК се намира там).

Но по същество причината е същата като в случаите с акциите от миналата година, „революцията на чадърите“ и други „празници на неподчинението“. Хонконгците са граждани на КНР от почти четвърт век, но все още отказват да се считат за китайци, защото са свикнали с различна идентичност и говорят различен диалект на китайския език - кантонски, а не на мандарин, приет в Пекин.

Излизайки на улицата, за да се бият с полицията, жителите на специалния административен район на КНР изискват пълна независимост, но изглежда не са съгласни с по-малко. В тяхната картина на света, с инициативата си Пекин се опитва да лиши Хонконг от автономия и си струва да признаем, че тяхната картина на света е близка до истината.

През 2019 г. китайското търпение се скъса. След като изчакаха няколко месеца след като размириците стихнаха, те решиха да го играят безопасно за бъдещето след като нямат доверие на като цяло лоялните им хонконгски власти, решиха да започнат да изкореняват заплахата в ранните етапи на кризите - за това китайските специални служби имат нужда от достъп до „свободния град“. Чудото обаче не се случи: както преди, хонконгците отговориха на посегателството на Пекин с нов опит за революция.

Трябва да се разбере, че при предишните битки победата като цяло остана при протестиращите. Да, те не могат да отменят прехвърлянето на контрола над Хонконг от Великобритания към КНР през 1997 г., но почти всички законопроекти, провокирали протестите впоследствие, бяха оттеглени по един или друг начин.

Това се отнася и за споразумението през 2019 г. за екстрадиция на заподозрени в престъпления и по-ранни аналози на настоящата инициатива. Властите в Хонконг вече се опитаха да издадат нещо като пропуск за китайските специални служби, но бяха принудени да го „върнат обратно“ и сега Пекин реши да поеме нещата в свои ръце, като написа сам за себе си този пропуск.

Градските власти твърдят, че инициативата в борбата срещу тероризма и сепаратизма няма да засегне автономията на Хонконг. Междувременно наричат терористи и сепаратисти протестиращите, признавайки, че нововъведението им харесва. Населението осъзнава уязвимостта и лицемерието на регионалните власти и отговаря както е свикнало - с бунт.

Човек би могъл да предположи, че всичко ще свърши така, както е приключвало преди: след няколко месеца нестабилност и няколкостотин ареста китайците ще отменят резолюцията си и всички ще живеят така, както са живели - в една държава, но в различни системи. Сегашната ситуация обаче е много по-сложна: сега китайските власти изпитват не само вътрешен натиск от Хонконг, но и външен натиск от страна на САЩ.

Първоначално Доналд Тръмп беше избран за президент с обещание да се опълчи на Пекин и като цяло спази обещанието си - администрацията, която той сглоби, е антикитайска на ниво идеологически принципи. Взаимоотношенията между двете страни вече са преживели търговската война (на прага са на втора) и няколко разгорещени политически дуели, а настоящата предизборна кампания в САЩ неизбежно ще се нуждае нови.

Първо, Тръмп е на път да бъде преизбран като твърд лидер, който „направи Америка отново велика“. Второ, отговорността за колосалните щети, които САЩ претърпяха от коронавирусната пандемия, се предполага, че се носи единствено от Пекин, а това предполага отмъщение. „Китай трябва да плати“, е днешният лозунг.

Миналата година, на фона на предишните протести в Хонконг, американците "натиснаха спусъка" - те приеха законопроект за налагане на санкции, ако Пекин реши да прекрати автономията на Хонконг в нарушение на задълженията си през 1997 г. Сега държавният секретар Майк Помпео потвърди: резолюцията относно борбата срещу тероризма и сепаратизма във Вашингтон се възприема точно така - като посегателство на автономията.

Няма съмнение дали Тръмп наистина ще наложи санкции. Той мрази да се поддава, обича да прави груби жестове, които объркват целия свят и просто е длъжен да представи на избирателите резултатите от своята „борба срещу китайската заплаха“.

Подобно тежко изложение на въпроса не оставя на Пекин възможността да „не се посрами“ - и това е фундаментално важен момент не само за китайската политика, но и за манталитета на китайците. Едно е да се отстъпи в спор със самия Хонконг под прикритието на думите, че „правителството чува улицата“ и да постави принципа на гражданския мир над всичко останало. Съвсем различно е действително да се огъне под САЩ, не само да отстъпи, но и да приеме условията на Вашингтон за капитулация.

Но китайците не могат да преминат към ескалация, да наложат на Хонконг нови правила на играта, въпреки исканията на САЩ - за това има най-малко две значими причини. На първо място протестиращите вече доказаха на света, че са готови на много и че не се страхуват от Пекин, тоест случващото се може да прерасне в гражданска война.

Второ, принципът на Дън Сяопин за „една държава, две системи“ не е само за правилата за съвместно съществуване с Хонконг в едни рамки, наречени КНР. Той не само определя настоящето, но и е насочен към бъдещето. Това е знак, рекламна кампания и, ако искате, „примамка“, чиято основна задача е да се върне Тайван, който все още е извън контрола на Пекин, в „единното китайско семейство“.

По този път има значителен напредък и основан на сила вариант в Хонконг неизбежно ще изплаши Тайван десетилетия напред, защото всъщност сега се предлага да стане втори Хонконг в обединен Китай (по-точно трети - като се вземе предвид бившата португалска колония Макао).

Такива високи залози правят развитието на ситуацията непредсказуемо. Но нещо друго е предвидимо и това е основният парадокс на случващото се: със своите санкции, насочени към „подкрепа на демокрацията в Хонконг“, американците ще накажат не толкова Китай, колкото самия Хонконг.

Когато говорим за санкции, не говорим за чисто церемониалните, за черните списъци на китайските компании, обвинени в нарушаване на човешките права - такива санкции вече са приети по примера на Синдзян-Уйгурския автономен огръг. Това е съвсем различен въпрос: Помпео започна да работи по въпроса за лишаването на Хонконг от специален статут при търговия със САЩ.

Това буквално ще убие града-държава като една от столиците на глобалната финансова система. От глобална инвестиционна офшорка, островът ще се превърне в един вид Крим с разбираеми последици за жизнения стандарт на местните.

По-лошото е, че в по-дълга историческа перспектива Пекин ще излезе победител от конфликта, тъй като промените от този вид ще обвържат Хонконг с Китай дори по-здраво.

Финансовата зависимост на автономията от метрополията може да стане определяща: през 1997 г. Хонконг беше град-градина в покрайнините на беден Китай, през 2020 г. Китай стана основният инвеститор в него, а в случай на изпълнение на заплахите на Тръмп и Помпео и загубата на американските пари ще стане единственият от наистина големите.

Тогава въпросът вече няма да е за запазването на най-широка автономия по модела от 1997 г., а за притежаването на поне някаква независимост. Бунтувайки се срещу Пекин сега, жителите на града се вкарват сами в капан.

Превод: В. Сергеев