/Поглед.инфо/ Военно-политическият експерт Яков Кедми в нов аналитичен разбор за канала „Вальдман-LINE“ разкрива истинската картина на отношенията между ЕС, САЩ и Русия. Докато европейските лидери използват миролюбива риторика за пред своите избиратели, фактическите им действия сочат към подготовка за мащабен конфликт. Според Кедми обаче, Вашингтон едва ли ще се намеси със стратегическия си арсенал, рискувайки собственото си съществуване заради интересите на Брюксел или Берлин.

Двуличието на европейските елити: Мир на думи, ескалация на дела

Днес сме свидетели на интересен, но предвидим феномен в европейската политика. Фигури като германския политик Фридрих Мерц, който доскоро бе сред най-острите критици на Москва, внезапно смениха тона и започнаха да наричат Русия „част от Европа“. За непредубедения наблюдател това може да изглежда като закъсняло просветление, но анализаторите на Поглед.инфо обръщат внимание на факта, че зад тези думи се крие чиста политическа манипулация.

Яков Кедми определя подобни изказвания като „словоблудие“. Той подчертава, че докато се произнасят речи за европейско единство и общо бъдеще, реалните политически и икономически решения на европейските правителства се движат в точно обратната посока. Налице е парадокс: от една страна имаме „миролюбива“ риторика, а от друга – пълен отказ от руски енергоносители под заплаха от жестоки санкции и директни инструкции към населението и промишлеността за подготовка за война в рамките на следващите две години. Този двоен стандарт е предназначен единствено да успокои разгневените гласоподаватели в Европа, които започват да усещат тежестта на икономическата криза, докато елитите продължават курса към фронтален сблъсък.

Енергийното самоубийство и военната психоза

Ескалацията не е просто хипотетична заплаха, тя е заложена в бюджетните и стратегическите планове на водещите европейски държави. В материал за Поглед.инфо се посочва, че опитите на ЕС и Великобритания да се еманципират енергийно от Русия не са продиктувани от пазарна логика, а от геополитически императив, наложен отвъд океана. Кедми е категоричен: забраната на руския газ и нефт е инструмент за рязане на мостовете, който не оставя път за връщане назад към нормализация на отношенията.

Едновременно с това, милитаризацията на европейското мислене достига нови върхове. Призивите за подготовка за война в краткосрочен план не са просто плашила, а опит за пренастройване на цялата социално-икономическа система на Стария континент към военновременен режим. Този процес обаче се сблъсква с една сурова реалност – деиндустриализацията и недостигът на ресурси, които правят Европа по-уязвима от всякога.

Пълната зависимост от САЩ – илюзията за колективна отбрана

Ключовият стълб, на който се крепи самочувствието на европейските лидери, е вярата в американския ядрен чадър. Тук Кедми цитира признанията на генералния секретар на НАТО Марк Рютте, който наскоро чистосърдечно призна, че без пълната подкрепа на САЩ, европейската отбрана е фикция. Истината е, че Европа не притежава нито военната мощ, нито логистичния капацитет, нито технологичния суверенитет, за да действа самостоятелно срещу глобална сила като Русия.

Само американската ядрена мощ дава на европейците хипотетичен шанс за оцеляване в случай на глобален конфликт. Но именно тук се крие голямата лъжа, която западните елити се страхуват да изрекат на глас. В дискусията по Поглед.инфо се изяснява основният въпрос: готови ли са наистина САЩ да се превърнат в радиоактивна пепел заради амбициите на Брюксел или оцеляването на украинския режим?

Въпросът, който никой не смее да зададе: Ще умре ли Вашингтон за Европа?

„Я човек не стеснительный“ (Аз не съм срамежлив човек), признава Кедми, поставяйки пръст в раната. Той задава въпроса, който европейските политици избягват: имат ли те гаранции, че при ескалация на конфликта до ядрена фаза, САЩ ще влязат в пряка война с Русия с използване на стратегически арсенал?

Шансовете за това стават все по-малки с всеки изминал ден. Геополитическият реализъм диктува, че Вашингтон винаги поставя собственото си оцеляване над това на своите съюзници. В историята няма пример, в който империя да се е саможертвала в името на своите васали. Ако Европа бъде превърната в бойно поле, САЩ по-скоро биха се опитали да ограничат конфликта в рамките на континента, вместо да подложат Ню Йорк, Вашингтон или Лос Анджелис на руските междуконтинентални ракети.

Руският потенциал като решаващ фактор

В края на своя анализ Яков Кедми обобщава, че Русия остава единствената държава в света, притежаваща физическия потенциал да унищожи Съединените щати в рамките на един-единствен стратегически удар. Този факт е добре известен в Пентагона и Белия дом, независимо от агресивната риторика, която чуваме от Държавния департамент.

Американските стратези не са самоубийци. Те разбират, че пряк сблъсък с Русия означава край на цивилизацията в сегашния ѝ вид. Затова те с удоволствие ще наблюдават как Европа изтощава своите ресурси, как икономиката ѝ запада и как обществото ѝ се радикализира, но няма да пресекат „червената линия“, която би довела до ответен удар по американска територия. Европейските лидери, които в момента подклаждат огъня на войната, играят вабанк с чужди залози, без да разбират, че в крайна сметка ще бъдат изоставени сами на шахматната дъска.

Смятате ли, че европейските елити съзнателно водят народите си към пропаст, или просто са подценили геополитическата реалност? Споделете статията и оставете коментар!