/Поглед.инфо/ Една от основните задачи, с които се сблъсква всеки човек, абсолютно необходима за нормална социализация, е способността бързо и ясно да обясни на новите хора кой е. Една грешка при решаването на тази задача може да бъде много скъпа, защото не само ще го хвърли в враждебно обкръжение (и не винаги го разбира веднага), но понякога се създава ситуация, в която той не се възприема така, както би желал.
Най-простият пример е, когато някое момиче извън тясната му група е възприето от хората като дама с намалена социална отговорност. И да се разруши този образ след това е крайно сложно, защото той се предава именно като образ, тоест крайно сложно е да се разбере какви действия са нужни, за да се разруши.
Ето един прост и подходящ пример. Путин даде интервю за британски вестник, в който казва, че „либерализмът се е изчерпал”. По този начин той показва мащаба си в разбирането на проблемите на съвременния свят и готовността за участие в тяхното решаване. Той също така ясно се отделя от самия „либерален ред”, в който Запада живее от началото на 80-те години на миналия свят, а ние (и останалия свят) – някъде от началото на 90-те години.
С това може или да се съгласим, или не (тоест за либералите Путин показа себе си като враг, но и преди е бил враг), но това е позиция. Но един от официалните лидери на този либерален ред, председателят на Европейската комисия Туск, заяви, че Путин не разбира нищо, че всеки, който цени свободата и демокрацията, никога няма да се откаже от либерализма и прочее.
Какво всъщност каза той?
Първо, той не е много умен човек, защото никой не е казвал, че свободата и демокрацията могат да съществуват единствено в рамките на „либералния ред”. А може и да е пропагандист, който няма право да се откаже от своята либерална партитура.
Второ, че тя е тясно свързана с либералния модел и всеки от неговите аргументи по тази тема няма смисъл, тъй като не може да направи нищо друго.
На второ място той е свързан с либералния модел и всички негови разсъждения по тази тема нямат смисъл, защото той не може да прави нищо друго.
Е, ако вземете много проста аналогия, майорът на службата за логистична подкрепа не може да участва в обсъждането на тезите, които полевият маршал е представил, независимо от неговата армия или някой друг.
Но Тереза Мей, между другото, разбираше всичко перфектно и дори преди интервюто с Путин. Всъщност ми се струва, че самото интервю се яви като условие от страна на Путин да се срещне с нея. И е ясно защо: ако Путин участва в обсъждането на нови модели, които трябва да заменят „либералния ред”, ще трябва да си имате работа с него, независимо дали ви харесва или не. Да, преди в Англия да разберат накъде духа вятърът, те силно обиждаха Путин няколко пъти (приемайки, че той не е толкова мащабна фигура, с чието мнение трябва да се съобразявате), но сега, когато ситуацията се изясни, се разбра, че грешките трябва да се променят.
Като цяло, глупавата ситуация, в която Англия затъна, както ми се струва, беше резултат от липсата на добри стратези и твърде силна „връзка“ с „либералния ред“. И е разбираемо защо Мей е инструктирана да преговаря с Путин, тъй като тя е отговорна за последните игри на британските специални служби, отравянето на Скрипал. Днес вече е ясно защо английският елит се нуждаеше от това (категорично не ѝ бе нужно това Скрипал да започне да свидетелства пред американското правосъдие за това кой в Англия е подготвял фалшивите материали срещу Тръмп за Хилари Клинтън), но Путин затаи обида. И Мей беше помолена да разреши проблема.
И тя се провали. Путин в интервюто показа, че е световен държавник и е абсолютно очевидно, че е трябвало да започне разговора, задавайки на Мей естествен въпрос. Но не „Защо ти бе всичко това”, както някои мислят, а нещо съвсем различно: „А ти коя си?” И тук, съдейки по наблюденията на физиономиите, Мей явно се обърка. Тоест, тя не успя ясно да обясни кого представлява и защо на Путин ще му е нужно да си има работа с тези сили. Това тя го съобщи след срещата на своите работодатели и широка общественост.
Разбира се, има варианти. Например, че те са се разбрали, но Мей е решила по някаква причина да го скрие. Но ние няма да разглеждаме такъв вариант, поради неговата екзотика и конспирология, а и нека се върнем на срещата на високо равнище като цяло. Всички нейни участници в някакъв смисъл са в състоянието на Мей, тъй като самата същност на Г-20 се е променила радикално. Ако по време на появата си (след кризата от 2008 г.) Г-20 беше създадена като щаб на „либералния ред” заради унищожаването на неговата еднополюсна (с американска хегемония) версия, която очевидно не успя да се справи самостоятелно с кризата, сега, както ни уведоми Путин, либералният ред се е изчерпал. Но засега няма нов ред, който на свой ред ще събере свой вариант на „Условно Г-20” . Има само три страни, които явно обсъждат какъв може да бъде този ред. Или поне в каква форма ще го обсъждат.
Именно поради тази причина, между другото, няма смисъл да чакаме пробиви от срещата на високо равнище в Осака. Такива просто не може да има, защото такива документи могат да бъдат написани само в рамките на модел. Старият (както ни учи Путин) вече не е там, новият още не се е родил - за какво можем да говорим? Така всички участници в срещата бяха разделени на няколко групи.
Основната е от Тръмп, Путин и Си (с възможното участие на лидера на Индия, който, между другото, както обикновено, е настроен малко по-философски), които мислят за това как и с какво трябва да се промени „либералният ред”. И те, разбира се, няма да кажат на никого нищо, докато не решат. И ние не знаем кога това ще се случи. Може би още не знаят.
Втората е тази, която, подобно на Туск, много иска да предотврати този процес и да върне “либералния ред”. Ясно е, че те нямат конструктивен план, освен глупостите, които плещят вече дълго време. Но тъй като всички са свикнали с тези глупости (всъщност те са станаха глупости веднага след като либералният ред се изчерпа), обществото като цяло все още не разбира това. А сериозните хора са ги диагностицирали и не подлежи на преразглеждане.
Третата група е тази, която е разбрала всичко и иска всички да видят, че именно тя е била там, когато „големите хора” са взимали съдбоносни решения. Мей, между другото, е един от тази група. Но предишните грешки (както с Тръмп, така и с Путин) направиха задачата ѝ изключително трудна (тя разбра това и затова сега беше готова да плати, само и само за да проведе срещата с Путин) и не можеше да се справи. Е, това само казва, че нейният приемник ще трябва да предприеме още повече усилия, и мисля, че скоро ще ги видим. Отбелязвам, че най-вероятно тези усилия ще бъдат точно в посока на Путин, защото преди изборите Тръмп едва ли ще може да прости на Англия за съмнителните ѝ игри с Клинтън.
Някой може да не е съгласен с това тълкуване. Но имам друг, много специфичен аргумент. Факт е, че „Ялтенският ред” описва Втората световна война като борба на съюзниците (САЩ, Великобритания, СССР) срещу фашизма. „Либералният ред”, който го замени (тоест. периодът на господство на „западния” глобален проект), разглежда тази война като борба на „свободния свят” срещу „тоталитарните диктатори” Хитлер и Сталин. Поканата на Тръмп за годишнината от Победата означава сигнал за целия свят: „Ние с Дони (двамата) сме извън либералния ред!”
Все още не се знае дали Тръмп ще пристигне (макар че е показателен фактът, че няма директен отказ), но неговата обща реакция на срещата и, следователно, на поканата, е положителна. Съответно, различните настоящи профашистки режими, като тези в прибалтийските държави или Украйна, ронят сълзи. Е, заключението също е ясно: Путин улови този момент и го използва, за да изясни истинския подтекст на срещата с Тръмп.
Е, да, забравих, има друга група, състояща се от една страна, Германия. Г-жа Меркел обясни много преди срещата на високо равнище, че нейната задача е да включи Германия сред членовете на групата, която ще обсъжда новия, нелиберален ред. Съдейки по снимките, Cи и Путин като цяло няма да възразят (ако тя се справи със задачата), но Тръмп ... Меркел ще трябва да работи усилено тук и никак няма сигурност, че ще успее.
Като цяло такова е моето чувство за срещата на върха и то, разбира се, е много по-различно от всички предишни подобни срещи на високо равнище. Но ето, времената се променят.
Превод: В.Сергеев