/Поглед.инфо/ Навършиха се 80 години от един от най-важните и в същото време противоречиви документи на световната политика на ХХ век - Съветско-германския договор за ненападение, сключен на 23 август 1939 г. в Москва. Обхватът на неговите оценки дори в научната литература, да не говорим за журналистиката, зашеметява.

Ситуацията, наложила се в Европа през август 1939 г., се характеризира с увеличаване на общото военно-политическо напрежение в условията на провал на преговорите между СССР, Великобритания и Франция. Въпреки съществуващите в руската историография мнения за липса в тогавашното съветско ръководство на ясно разбиране за целите и интересите на нацистка Германия и дори за прогерманските симпатии на партийно-политическите лидери на страната и водещите дипломати, фактите сочат обратното.

Водещите съветски дипломати няколко месеца преди сключването на съветско-германския договор ясно изчисляват възможните сценарии за по-нататъшното развитие на събитията. Индикативните оценки се съдържат в секретното писмо от пълномощния представител на СССР във Великобритания Майски до народния комисар по външните работи Литвинов от 10 февруари 1939 г.: „За следващия период, да речем, до края на тази година или, във всеки случай, до средата на тази година, на разположение у Чембърлейн няма такива “трети страни “, които биха могли сравнително лесно и удобно да бъдат подхвърлени, като кост, на фашистките агресори. Моментът бързо наближава, когато Чембърлейн ще трябва да се откупи или за сметка на Британската империя, или за сметка на такива страни (Франция, Белгия, Холандия), за чиято съдба, по причини от най-егоистичен характер, той не може да бъде твърде безразличен”. “Политическата атмосфера в момента, след победите на Франко и пълното усвояване на Чехословакия, също е изключително благоприятна за фашистките авантюри и не се знае дали ще продължи до следващата година. Също толкова неизвестно е дали Чембърлейн, най-важният съюзник на Хитлер и Мусолини, ще остане на власт дотогава и дали разколът между Англия и Франция, от една страна, и СССР, от друга, който сега улеснява Германия и Италия да маневрират на европейската арена, ще остане в сила. Всички тези и подобни съображения трябва, струва ми се, да тласнат Хитлер и Мусолини към по-голяма активност именно в момента, преди да е станало твърде късно през 1939 г.”, пише Майски.

Оценките на съветския дипломатически представител в Лондон по отношение на Великобритания и лично на британския премиер Чембърлейн са потвърдени в хода на последващото развитие на събитията през 1939 година. В секретно писмо до Молотов от 11 декември 1939 г. (тоест три месеца и половина след сключването на съветско-германския договор) Майски сочи:

От една страна, англо-французите се страхуваха от агресия и затова искаха да имат пакт за взаимопомощ със СССР, но, от друга страна, същите англо-французи се страхуваха, че такъв пакт може да укрепи Съветския съюз и това не влизаше в техните изчисления. В крайна сметка този страх надделя и преговорите завършиха в пълен крах. Като се вземе един общ поглед върху позицията на британското правителство към СССР през последните три-четири месеца, трябва да се отбележи, че вътрешните му противоречия остават в пълна сила. В условията на война обаче това несъответствие започна да се изразява в малко по-различни форми от преди.

... От една страна, управляващите кръгове на Великобритания през разглеждания период бяха изпълнени с чувство на дълбока омраза към СССР. Тази омраза не е нова. Това е естествен и неизбежен продукт от това класово чувство, което е толкова силно развито във водещите елементи на английската буржоазия и което многократно намира израз в миналото. Хронично откровената омраза към СССР от началото на войната придоби особена острота и напрежение. Това се обясняваше с факта, че крахът на летните преговори със СССР беше едновременно срив на цялата политика на Чембърлейн, която в основата си се свеждаше до тласкане на Германия срещу СССР и по този начин започване на война на Изток. Вместо това войната се развихри на Запад ...

... Обобщавайки развитието на съветско-английските отношения през последните три-четири месеца, е необходимо да се отбележи тяхното сериозно влошаване. Това, разбира се, не означава, че те вече са влезли в етап, когато подобрение вече не е възможно. Сегашното състояние на англо-съветските отношения е такова, че ако тенденцията, която е определила тяхното развитие от началото на войната, остане валидна и ако някакви нови фактори не влязат в играта в близко бъдеще, не трябва да се изключват перспективи за остри конфликти и дори открит разрив между двете държави. Както по време на летните преговори, антисъветският момент може в крайна сметка да преодолее всички други тактически съображения на британския управляващ елит”.

Характерно е, че разбирането на пагубната политика на западноевропейските сили по отношение на Хитлер и СССР присъства и в емигрантските среди. По-специално бившият посланик на руското временно правителство във Франция, Маклаков пише на 28 март 1940 г. от френската столица на бившият пратеник на Русия в Гърция, Демидов: „Опитах се… да посоча само онова, което е безспорно и което Европа все още не иска да разбере: а именно, че разпадането на Русия е преди всичко неизгодно за самите съюзници, че всеки опит за отслабването ѝ ще бъде от полза за Германия и в последствие именно съюзниците ще си платят за това. Мислейки за това, ме поразява късогледството на цялата европейска политика в продължение на много години и глупавото ѝ отношение към Русия”.

В процеса на подготовка на съветско-германския договор за ненападение, ръководството на СССР успява да увеличи максимално собствените си интереси в Европа в случай на общоевропейска война. Москва не се съмнява, че такава война ще започне; дискусиите са единствено за времето на нейното начало.

Самолетът с ръководителя на германското външно министерство Йоахим фон Рибентроп отлита за Москва на обяд на 23 август 1939 г. Срещата между ръководителя на германското министерство на външните работи със Сталин и председателя на Съвета на народните комисари, народния комисар по външните работи на СССР Молотов продълава три часа. Според личния преводач на Сталин В. Павлов, който присъства на срещата, когато дискусията по проектодоговора започва, съветският лидер казва: „За това споразумение са необходими допълнителни споразумения, за които няма да публикуваме нищо никъде“. След това той очертава съдържанието на бъдещия секретен протокол за разделянето на сферите на взаимни интереси от гледна точка на интересите на Русия.

Рибентроп приема всички условия на Сталин, с изключение на изискването за включване на латвийските пристанища Лиепая и Вентспилс в “сферата на интересите” на СССР. След спешния обмен на телеграми с Хитлер в същия ден, германската страна се съгласява по този въпрос. Коментирайки споразумението, ръководителят на германското външно министерство подчертава: “Няма проблем между Балтийско и Черно море, който не би могъл да бъде разрешен от нашите две страни.”

В резултат на това съветско-германските споразумения, подписани на 23 август 1919 г. в Москва, се състоят от два документа: самият съветско-германски договор за ненападение и тайният допълнителен протокол към него.

Всъщност, благодарение на споразумение с Германия, СССР за първи път в историята на своето съществуване получи признание за своите интереси в Източна Европа от голяма европейска сила. Освен това Съветският съюз успя да ограничи възможностите за дипломатическо маневриране на Германия по отношение на Великобритания и Япония, което до голяма степен намали заплахата за СССР от общоевропейска консолидация на антисъветска основа и голям конфликт в Далечния Изток. В замяна Съветският съюз трябваше да се ангажира да изостави антигерманските действия в случай на немско-полска война, да разшири икономическите контакти с Германия и да ограничи антифашистката пропаганда, което трудно може да се счита за прекомерно висока цена.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели