/Поглед.инфо/ По време на официално посещение в Анкара австрийският външен министър Александър Шаленберг нарече илюзия възможността Турция да се присъедини към Европейския съюз. Според него „Турция се отдалечава от ЕС и на думи, и дела вече много години“. В същото време той предложи да се обмисли „реалистична концепция за съседство, подкрепена от прагматично сътрудничество“ между Анкара и Брюксел, вместо пълноправното членство на Турция в ЕС.

По всички признаци това е връщане към проекта на френския президент Никола Саркози , който още през 2009 г. покани Турция да се присъедини към Средиземноморския съюз, търговски блок, обединяващ страните от средиземноморския басейн, и на тази основа да обсъжда въпроси на икономиката и сигурността с ЕС.

Това, както смяташе Саркози, „може да се превърне в алтернатива на присъединяването на Турция към ЕС“ и прилагането на „политика на нови подходи“ от Брюксел. След това, говорейки през януари 2020 г. на Гайдаровския форум в Москва, той говори за възможността дори за създаване на нова структура от три части, която може да включва страните от Европейския съюз (не всички), Русия и Турция.

Нека отбележим, че както това изказване на Саркози, така и сегашното на Шаленберг бяха и са обвързани с конкретна геополитическа ситуация. Но ако „проектът Саркози“ бързо беше забравен в Европа, шефът на австрийското външно министерство демонстрира последователност в своите преценки.

През 2020 г. той каза в интервю за германския всекидневник Die Welt, че „преговорите за присъединяването на Турция към ЕС трябва да бъдат отложени за следващите 30 години и трябва да започнем да изграждаме индивидуално партньорство с нея“. Като основна причина се посочват действията на Турция в източното Средиземноморие, където Турция, Кипър и Гърция са в конфронтация за правата върху природните ресурси и териториалните води.

Но сега Турция е поела по пътя на нормализиране на отношенията с Гърция. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис посети Анкара . В интервю за турския вестник Milliyet той каза, че „дори и да не можем да постигнем напредък по въпроса за разграничаването на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие, нашият спор трябва да бъде цивилизован“.

Той подкрепи и влизането на Турция в ЕС. Но за Шаленберг този ход на събитията не е тайна. Той добре знае, че през декември миналата година министър-председателят на Гърция и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подписаха в Атина декларация за приятелски и добросъседски отношения.

По мнението на турски експерти, „Шаленберг изразява позицията на определени кръгове на Запад след поражението на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган на последните общински избори и демонстрира очаквания, свързани с промени в политиката на Анкара по отношение на перспективите за развитие на украинската криза. и нейните отношения с Русия.

Колкото до Турция, тя добре разбира, че няма шанс да стане Европа. Но разигравайки „картата“ на Брюксел, тя се стреми, първо, да изнудва Запада, че „губи Турция“, и второ, се пазари, за да запази европейските преференции в областта на търговията и инвестициите и придобиването на модерни технологии.

Другите й аргументи, че Турция е част от европейската цивилизация, неразривно свързана със Стария свят културно и исторически, вдъхновяват малко хора на Запада, който използва неоколониалистка политика по отношение на нея.

Има само един аргумент в полза на Анкара: тя разполага с огромна армия, която може, ако е необходимо, да укрепи самата Европа или нейните позиции в Близкия изток. Както високопоставен европейски служител, който пожела да остане анонимен, каза пред Politico, „това е единствената нишка, върху която в момента се води диалогът Брюксел-Анкара“.

Западът има варианти за решения: или да организира нов преврат в Турция и да свали Ердоган и да постави на власт „турския Зеленски” – това не се получи през юли 2016 г., или да въвлече Ердоган в такава външна и вътрешна ситуация, че да го лиши от възможност за избор на решения.

На първо място, става дума за оттеглянето на Анкара от изострянето на отношенията с Москва на всички възможни фронтове: Черно море, Сирия, Закавказие, Централна Азия. Наистина във всички тези области, поради географското разположение, има пресечни точки на интереси между Турция и Русия.

Вярно, остава открит въпросът какво точно може да даде Западът в замяна на Турция, освен обещаното членство в ЕС, тъй като отношенията й с Русия са изградени на принципите на суверенитета?

Вторият вариант: да се потопи Турция в зоната на хаоса и да се създаде общ „фронт на нестабилността“ с Украйна, тъй като очевидните проблеми на Запада на украинския фронт рязко актуализираха ролята на Турция. И не само там.

Западът възнамерява, с подкрепата на Турция, да размие вниманието на Русия върху цяла поредица от кризи в руската периферия и в чувствителни към нея региони, по-специално в Закавказието. Но има една пречка пред тази стратегия – настоящият турски президент Ердоган, който смени вектора във външната политика.

Както информира Bloomberg, бързо изтичане на капитали от Турция е започнало след неотдавнашните общински избори поради риска от рязка девалвация на националната валута. Ръководителят на Централната банка на Турция Фатих Карахан каза, че инфлацията в Турция е нараснала до 69,8% на годишна база през април и се очаква да достигне 38% до края на тази година, което е малко по-високо от предварително обявените прогнози.

Турски експерти отдават изтичането на капитал и инфлацията на напрежението между Турция и САЩ, между които през 2018 г. избухна тарифна война. Доналд Тръмп повиши митата върху турската стомана с 20% и върху алуминия с 50%, което доведе до спад на приходите от износ на страната.

До момента те не са възстановени, няма нови работни места, затварят се предприятия. На свой ред турският външен министър Хакан Фидан обяви планове „да не чакаме членство в ЕС и да търсим други исторически пътища, особено в областта на икономическото сътрудничество“.

Но Анкара се нуждае от историческо време и условия, за да обърне икономиката си в друга посока, да изгради нова регионална логистична система чрез стартиране на транспортни проекти. Но ще даде ли Западът време и възможност на Турция за такъв тласък, защото изявлението на Шаленберг е сигнал за готовността му да започне промени в тази страна.

Превод: ЕС