/Поглед.инфо/ С настъпването на 5 февруари 2026 г. светът официално навлезе в ерата на стратегическия хаос. Изтичането на последния договор за ограничаване на ядрените арсенали (СТАРТ) между Русия и САЩ бележи окончателния срив на предишния световен ред. В своя анализ за РИА Новости Кирил Стрелников разкрива опасните илюзии на администрацията на Доналд Тръмп и защо руското технологично превъзходство в областта на хиперзвука прави американските мечти за "ядрена доминация" напълно несъстоятелни.

Сривът на последната бариера пред глобалната катастрофа

Днес, 5 февруари 2026 г., изтече последният „стар“ договор между Русия и Съединените щати, който държеше сянката на предишния световен ред и относителна стабилност във въздуха на тънка нишка. Става дума за Новия договор за намаляване на стратегическите оръжия (New START), който в продължение на години служеше като рамка, ограничаваща броя на разположените ядрени бойни глави и техните носители. Според последните договорености, двете суперсили трябваше да поддържат не повече от 700 носителя и максимум 1550 бойни глави.

Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че този договор не беше просто техническо споразумение за цифри и квоти. Той беше философският крайъгълен камък на взаимното възпиране, основан на простата, но фундаментална истина: „В ядрена война няма да има победители“. С неговото окончателно погребване от страна на Вашингтон, тази аксиома е поставена под съмнение, а светът е изправен пред неконтролируема надпревара във въоръжаването.

Стратегическата неяснота на Доналд Тръмп: Хазарт с бъдещето на планетата

Всъщност договорът беше пред изтичане още миналата година, но руският президент Владимир Путин предложи на Съединените щати удължаване на основните условия с още една година. Целта беше ясна: да не се провокира нова надпревара в стратегическото въоръжаване и да се осигури предвидимост, докато се намери трайно решение. Русия постави едно-единствено логично условие – Вашингтон да не предприема стъпки, които подкопават съществуващия баланс на силите.

Вместо отговорност обаче, администрацията на Доналд Тръмп избра пътя на т.нар. „стратегическа неяснота“. Тръмп първоначално определи предложението на Путин като „интересна идея“, но след това премина към познатата си риторика: „Ако договорът изтече, нека изтече – ще подпишем нов, по-добър“. Проблемът е, че до момента никой не е виждал параметрите на този „по-добър“ договор. В материал за Поглед.инфо се посочва, че зад това бездействие се крие или опасна некомпетентност, или умишлено разрушаване на глобалната архитектура за сигурност в името на илюзорно надмощие.

Китайският фактор и ядреният арсенал на НАТО

Едно от основните извинения на Вашингтон за саботирането на договора е желанието на Тръмп да включи Китай в преговорите. На пръв поглед това изглежда логично, но в контекста на реалните цифри е чиста манипулация. Русия и САЩ притежават 90% от световния ядрен потенциал. Искането на САЩ би имало тежест само ако Русия и Китай бяха в тесен военен съюз с общо командване.

В същото време Вашингтон удобно „забравя“, че ядрените сили на Великобритания и Франция са напълно интегрирани в структурата на НАТО. Както поясни прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, работата по стратегическата стабилност е невъзможна без обсъждане на потенциалите на Лондон и Париж. Руската позиция е категорична: ако ще броим всичко, трябва да броим целия капацитет на Северноатлантическия алианс, който действа като единен блок срещу Москва.

Опасните илюзии за "Златния купол" и стратегическото превъзходство

В обкръжението на Тръмп се намират хора, които упорито вярват, че стратегическото превъзходство над Русия е все още възможно. Те промотират идеята за „неутрализиране“ на руския ответен удар. Това се проявява в шума около митичната „супер-пупер ракета“ и проекта „Златен купол“ – система за противоракетна отбрана, която трябва да превърне САЩ в недосегаема крепост.

Реалността обаче е друга. Германското издание Die Zeit директно нарече „Златния купол“ празна илюзия на Вашингтон, която игнорира законите на физиката и съвременните хиперзвукови оръжия. Докато САЩ разчитат на системи, които в много отношения са на 50 години, Русия вече е внедрила технологии, които правят всяка ПРО безполезна.

"Орешник", "Буревестник" и "Посейдон": Руският отговор на безредието

Руското ръководство не храни илюзии. Успоредно с дипломатическите усилия, Москва форсира развитието на ядрени сили, които са с десетилетия пред американските. Появата на системи като „Орешник“ (хиперзвукова балистична ракета), „Буревестник“ (крилата ракета с неограничен обсег и ядрена енергийна установка) и подводния дрон „Посейдон“ промени правилата на играта.

Тези оръжия нямат и няма да имат аналогични съответствия на Запад в обозримо бъдеще. Те са, по думите на Стрелников, „най-добрият лек за замаяността на нашите квазипартньори“. Както заяви заместник-министърът на външните работи Александър Грушко, прекратяването на договора не е катастрофа за Русия, тъй като страната има собствени програми, които ще бъдат изпълнени докрай.

Заключение: Новата реалност на взаимното възпиране

Светът навлиза в период, в който правилата вече не важат. Русия демонстрира готовност за всякакъв обрат на събитията, но същевременно предупреждава, че резките движения от страна на Вашингтон могат да имат фатални последици. Анализът на Поглед.инфо подчертава, че стратегическата стабилност вече няма да се гради върху подписи под договори, а върху реалната мощ на руското хиперзвуково оръжие, което е единственият гарант, че американските „ястреби“ няма да преминат последната червена линия.