/Поглед.инфо/ Оформя се е въпрос, на който Тръмп със спонтанността на бизнесмен, се опитва да даде отговор: защо парите на САЩ да работят за укрепването на американските конкуренти?

Теоретично се смята, че класическият капитализъм се отличава от най-високата си степен – империализма, с това, че в първия случай страната изнася стоки, продава ги в други страни, а във втория страната изнася капитали и възвръща печалбите от тях.

Първият модел съществува преди началото на ХХ век, а вторият - след кризата от 1929 г. и особено след Втората световна война.

Най-яркият пример за успеха на първия модел е Британската империя - най-ярък пример за втория – САЩ. Всъщност, победата на Американската империя над Британската е победа на вторият модел над първия. Въпреки че, разбира се, нито САЩ не спряха да изнасят своите стоки, нито Британия прекрати пускането на своя капитал в чужбина.

Сред многото различни фактори, едни от водещите причини за промяната на моделите е засилващото се движение на работниците, както и съществуването на СССР.

Това е същността на икономическите отношения на индустриалното общество с частната собственост (капитализъм). Просто казано: въпросът за присвояване на прибавената стойност. Цената на произведените стоки е по-голяма от цената на труда, дори ако тази цена се изплаща на работника напълно. Без това производството, основано на наемане на труд, няма да бъде нужно на никого.

След като стана ясно, че работническото движение се е засилило дотолкова, че да е в състояние да отстояват правата си пред собствениците, стана ясно, че или трябва да се намерят източници, за да се удовлетворят исканията на работниците, или те ще започнат да отнемат от собствениците на заводи.

През втората половина на XIX век Англия решава този въпрос чрез износа на стоки и вноса от колониите, особено от Индия, на допълнителни средства за развитието и осигуряването на социалния мир в страната. Наистина, оказва се, че работническата класа въпреки това расте и се засилва, претендирайки за участие във властта. И неговата Лейбъристка партия започва да печели в парламентарните избори.

Следователно - беше необходимо да се намери такъв източник на външни доходи, при който да има повече пари и стоки, работниците да бъдат колкото се може по-малко. И започват да прехвърлят в трети страни производството, там където цената на работната сила е значително по-ниска. В родните държави остават единствено тези производства и производствените обекти, където е задействана наистина висококвалифицирана работна сила, за която пределно високите заплати са оправдани и икономически изгодни.

И тогава стоките, произведени в трети страни, се разпространяваха по целия свят и в частност бяха внасяни обратно. Щатите, отървали се след Втората световна война от своите излишни стоки чрез плана Маршал и потиснали лявото движение в страната чрез макартизма, активно преминаха към осъществяването на този модел.

Но се оказа, че той си има своите минуси и противоречия.

Първо, той се нуждае от постоянно разширяване в нови региони на света. След войната до голяма степен усвои пазара на Европа и Латинска Америка и започна да се задушава от липсата на пространство: от края на 50-те години на миналия век до края на 80-те, САЩ непрекъснато бяха в криза, която ту се задълбочаваше, ту отминаваше.

Моделът се задъха, но след това се появи нов неразвит регион, който му даде втори живот: капитулиралите и отказали се от икономическа субектност държави на територията на СССР и неговите бивши съюзници.

При Клинтън САЩ влязоха в разцвет, но през 2000-те години стана ясно, че моделът отново се изчерпва и са нужни нови региони. Теоретично тя бяха два: ислямският свят и Китай. Но опитът за поемане под контрол над първия регион се превърна в хаос и редица от войни, а вторият по това време именно заради чуждестранните инвестиции се разви така, че изпревари в производството самата метрополия.

Тоест, повтори се същото, което някога се случи в отношенията със собствените работници: обектът на експлоатация в процеса на експлоатация започна да става сравним по сила със своите експлоататори.

Американските инвестиции на капитали и технологии в другите страни се превърнаха в основата на кризата на така и недокрай оформилия се еднополюсен модел. Тъй като именно тези инвестиции създадоха нови центрове на сила, претендиращи за подялба на тази власт, влиянието и целия свят с метрополията.

Оформя се е въпрос, на който Тръмп със спонтанността на бизнесмен, се опитва да даде отговор: защо парите на САЩ да работят за укрепването на американските конкуренти?

И защо в същото време защо производството трябва да се развива в страните-конкуренти, а в САЩ то да деградира.

Оттук той дава отговорът - не би трябвало.

Плюс една от основните части на неговия електорат е работническата класа на Америка. То иска да ѝ даде работа и предишното работническо-аристократично съществуване.

От тук, като естествено мислещ капиталист, той достига до извода:

  • Американските пари трябва да развиват американското производство, тоест капиталите трябва да се върнат в Америка.

  • Америка трябва да възроди своята промишлена мощ

  • Не Америка трябва да купува продуктите от промишленото производство на другите страни, а другите страни трябва по възможност да купуват продукцията на американското производство.

  • Ако това не може да се направи веднага, то другите страни трябва да плащат за правото да получават печалби от продажбата на своите стоки в Америка. Да плащат за правото си да получават печалби от търговията в Америка със своята лоялност и ако може, да не купуват от други страни, а от Америка.

Америка има капитали, има основа за промишлено доминиране. Има армия, за да принуди особено нелоялните (а ако военният потенциал е недостатъчен, то неговото попълване и обновяване е също потенциално промишлено развитие) и ако е възможно да се престроят отношенията в света по критерий сила и капитал.

В много отношения това определя неговото отношение към Русия. От една страна, той няма особена враждебност, защото стокооборотът е малък и Русия не изнася много за САЩ. Тоест от гледна точка на Тръмп, Русия не ограбва САЩ.

От друга гледна точка, американските производства и капиталови инвестиции в Русия не са толкова много и ако Русия е нелоялна към Съединените щати, във всеки случай това не е за парична сметка на САЩ. И за Тръмп това е много важно. От негова гледна точка, всеки има право да се бори за своите интереси, но е недопустимо това да се прави за сметка на парите на САЩ.

Като човек, който е живял в ожесточена конкурентна борба, той не се дразни, когато се изправят срещу него: това е реалността на живота. Но той е изключително възмутен, когато, както си мисли, го правят за собствените му пари.

С третото, той осъзна, че Русия изнася много за Европа и то именно това, което може да изнася там и Америка – енергийни носители.

Като цяло, Тръмп иска да върне САЩ и света от модела на износ на капитал към модела на износ на стоки. Тоест, иска, много условно говорейки, да се върне от модела на империализма към модела на класическия капитализъм. Но на нов етап на развитие. Или, с други думи, да не възражда модела на господството на САЩ от втората половина на ХХ век и да възроди в нов вид модела на Британската империя от Втората половина на XIX век.

Но това предполага много други моменти и черти, които могат да бъдат обсъждани отделно.

Но по-специално:

1. Британската империя не е предполагала съществуването на политически суверенитет в областите, които са били под неин контрол.

2. Моделът, в който съществува Британската империя, се превръща в Първата, а след това и във Втората световна война.

3. Реиндустриализацията на АЩ, която е необходима за този обновен модел означава нарастване и засилване на класата на наемните промишлени работници в САЩ. Заради необходимостта да се повиши жизненото им равнище и следователно да се повиши тяхното самоуважение и следователно да се увеличат техните искания и да се възроди класовата борба.

Но самият последен преход към прехвърлянето на промишлените отрасли към трети страни от метрополните бе предизвикан от това, че работниците станаха твърде силни, самостоятелни, не можеше да се справят с тях или да им се плати толкова, колкото искат.

И се оказва, че същото може да се случи и този път.

Превод: Поглед.инфо