/Поглед.инфо/ В последно време в медийното пространство все по-често се появяват публикации и активно се обсъжда темата за постигането на личното безсмъртие от човек. Ако по-рано в раздел “фантастика”, то сега тази идея все по-често се опира на различни научни постижения. Сред тях и дешифрирането на човешкия геном и генното инженерство, експериментите по клонирането, цифровите и нанотехнологиите. Възможно ли е постигане на безсмъртие чисто по технически средства? Нужен ли е на човечеството подобен прогрес?
Безсмъртни свръххора
Най-активно дискусията на тема постигането на безсмъртието на човешката личност чрез научните постижения се води сред привържениците на трансхуманизма. Те разглеждат личността като “сбор от информационно-енергийни импулси”, които по принцип може да се запишат, съхранят и прехвърлят на други носители след “износването на физическата обвивка” (тоест тялото) на човека. Постигането на научно “безсмъртие” има две направления. Първото е биологичното - въз основа на клонирането на човек. Второто е на основата на използването на цифрови информационни и нанотехнологии.
Човек в този случай е подобен на компютър, който има “желязо” (корпус) и “твърд диск” (мозък) - носител на информация. Трансхуманистите и техните учени привърженици твърдят, че осигурявайки пълно “копиране” на това, което се е натрупало в човешкия мозък през живота му, този запис може да се мести в друга физическа обвивка или клонирано тяло, осигурявайки така “безсмъртие”.
Ами душата?
Трансхуманистите не се интересува от душата, или някакъв нравствено-етичен комплекс. Според тях, дори да има нещо, то е нещо като “информационен облак”, който, както всичко на вселената, се подчинява на обикновените физически закони.
По повода, както е известно, има и друга гледна точка, по-традиционна, така да се каже “ненаучна” и “демоде”. Тя изхожда от това, че човешката личност е преди всичко душата. За разсъждаване по тази тема се налага частично да се използва терминологията на трансхуманистите, затова и отрано се извинявам за личната “псевдонаучност” и “псевдобогословие”.
Когато “физическата обвивка” (тялото) става негодно и човек умира, неговата душа “отива на небето” към Бог (или “Висшия Разум” - по думите на атеистите), където се намира до “страшния съд” съгласно Библията. Но на Богу е интересна не всяка душа, а само праведната, напълнена със “светли образи”, душата на човек, който по време на живота си е вършил добро и е следвал известните Божи заповеди. Такива души са угодни на Бог. Ако в душата (или “информационния облак”, говорейки на езика на трансхуманистите) преобладава отрицателен “информационен масив”, натрупал се като резултат от греховния живот на човек, то такава душа не е нужна на Бог. Говорейки на съвременен език, това е спам, който попада в “кошчето” на информационния облак. Или в ада, когато говорим за душата на обичаен език.
Какъв е смисълът на живота?
Според преподобния Серафим Саровски смисълът на живота е “придобиване на Светия дух”. Преподобният ни го пояснява така: човек трябва да използва живота си на земята, за да извършва добри постъпки, да има чисти помисли и да ги трупа в “касичката” на своята душа (да формира положителен “информационен масив” в своя “информационен облак”. А след смъртта Бог (“Висшият Разум” ще разгледа и оцени тази “касичка” и ще определи накъде ще се отправи душата (“информационният облак”). Няма смисъл да се пази “боклук и кал”. Още повече вечно.
От тази гледна точка може да се обясни и нуждата от църковна изповед. Говорейки на компютърен език, изповедта е прочистване на твърдия диск от спам (душата от запечаталите се в нея греховни постъпки и мисли). Така например на деца до седем години се дава да не се изповядват (защото в техните “информационни облаци” все още няма “боклук и кал”.
Срамно е равнодушието към добро или зло
Неизбежно възниква антагонизъм между традиционните религиозни (библейски) и научни трансхуманистични възгледи за безсмъртието. Духовните и нравствени, моралните и етични качества на „информационния облак“ (душата) нямат значение за „нанобезсмъртието“ . Без значение колко лоши дела извърши човек в живота си, тази отрицателна информация може да се съхранява, „копира“ безкраен брой пъти, докато „се премества в следващата обвивка“. Всеки грешник или дори маниак може да бъде възпроизведен завинаги, без никакви ограничения.
Друг важен момент. Технологията на „нанобезсмъртието“ на трансхуманизма не е способна да копира и запазва такива човешки свойства като „любов“, „патриотизъм“, „чувство за дълг“ и прочее. Невъзможно е да “копирате” емоциите. Емоциите и чувствата са прекрасно състояние на човешката душа, дадено ни от Бог („Висшия разум“). И никоя наука никога няма да обясни как възникват, камо ли да ги пресъздаде изкуствено. Двама мъже гледат една и съща жена, но при единия тя предизвиква „любов“, докато другият остава безразличен. Единият обича страната си, готов е да даде живота си за нея, другият е напълно безразличен, не му пука къде да живее. Единият се жертва, за да спаси непознат от неприятности, другият само отдалеч наблюдава произшествието.
Науката никога няма да разбере защо възникват (или не възникват) чувства или емоции и никога няма да успее да ги „копира“. Но точно тези „фини въпроси“ са в основата на изпълнението на нашите действия, те по някаква причина са важни за Бог при вземане на решение за съдбата на всяка човешка душа във Вечността.
За онези, които вярват, че Бог („Върховният разум“) е създал Земята и хората, очевидно е, че за Него духовният, а не телесният компонент е по-важен за човека. Ако изхождаме от идеята за „нанобезсмъртието“, тогава личният „информационен масив“, натрупан от човек през живота му, записан на неговия „твърд диск“ (човешки мозък), ще бъде „копиран“, след това трансплантиран в ново тяло, оставайки завинаги на Земята. Нищо няма да достигне нагоре, "до небето". Можете да кажете: "И слава Богу!" Но как Бог („Върховният разум“) може да реагира на такъв сценарий? Един от вариантите е Той да спре да се интересува от такъв проект като „Човечеството“ и да се отвърне от него с всички последици, известни от Стария Завет. Другият вариант е бързо Божие наказание под формата на Потопа или съдбата на Содом и Гомор. И в двата случая „нанобезсмъртието“ няма да спаси дори свръххората.
Според мен идеологията на трансхуманизма е дяволско изкушение, изкушението да се постигне безсмъртието на душата чрез науката, а не чрез изпълнението на Божите заповеди. Този подход може да доведе до гибелта на цялото човечество. Не е изключено малък брой „избраници“ да успеят някак си да се възползват от „нанобезсмъртието“ за известно време, да станат свръхчовеци за кратко. Но „Бог не може да се поругава“.
Не всички научни изследвания са безопасни и безвредни. Някои би било хубаво да бъдат спрени навреме. На това учи моралният закон в човека, който според Еманюел Кант е едно от ясните доказателства за съществуването на Бог.
Превод: В. Сергеев