Няколко разсъждения за уреждането на украинската криза, Европа и глобалната сигурност
Лидерите на Великобритания, Франция и Германия, заедно с Владимир Зеленски, на срещата си в Лондон на 7 юни формулираха пет изисквания към Русия като условия за „справедлив и траен мир“ в Украйна. Именно въз основа на този пакет от условия обединена Европа предлага да води диалог с Москва.
Предистория
Целият опит от преговорите с Европа като част от т.нар. колективен Запад през последните повече от двайсет години показва едно: за Запада преговорите с Русия са били средство за заблуда, дипломатическо прикритие на геополитическата експанзия на западните структури, най-вече на НАТО и Европейския съюз, към Изтока и към руските граници.
Невъзможно е да бъде отречена ролята на Европа за разпалването на украинската криза. Заедно със Съединените щати европейските държави подкрепиха и насърчиха т.нар. Оранжева революция в Киев през 2004 г. В продължение на години те финансираха политици и политически партии, пренаписваха историята и учебните програми, насърчаваха украинския национализъм и правеха всичко възможно, за да отдалечат Украйна от Русия и да я превърнат в антируски плацдарм.
През 2013 г. Европейският съюз отхвърли нашето предложение за компромисно решение по въпроса за Споразумението за асоцииране, чието подписване Брюксел настойчиво изискваше от Виктор Янукович. Припомням, че на Украйна беше предложено да отвори своя пазар без гаранции за реципрочен достъп, което беше несъвместимо със запазването на участието ѝ в зоната за свободна търговия на ОНД. След като Янукович поиска отлагане на подписването, европейските държави насърчиха уличните протести, които впоследствие прераснаха в държавен преврат през февруари 2014 г.
След това Германия, Франция и Полша постъпиха по също толкова недостойен начин. След като гарантираха изпълнението на споразумението между опозицията и Янукович, те се дистанцираха веднага щом подкрепяната от тях опозиция завзе властта, оправдавайки се с твърдението, че демокрацията понякога води до неочаквани резултати.
Впоследствие европейските държави подкрепиха новите власти в Киев. Когато на 2 май 2014 г. в Одеса десетки невинни привърженици на по-тесни отношения с Русия бяха изгорени живи, от Европа не се чу нито една дума на осъждане.
Като гаранти на Минските споразумения от 2015 г. Франция и Германия на практика насърчаваха украинските власти да не изпълняват поетите ангажименти. Както по-късно признаха Ангела Меркел и Франсоа Оланд, след началото на специалната военна операция никога не е съществувало намерение Киев да приложи Минските споразумения, които бяха одобрени единодушно от Съвета за сигурност на ООН. Целта е била да се спечели време за укрепване на украинската армия и снабдяването ѝ със западни оръжия.
От своя страна Русия направи всичко възможно за преодоляване на кризата на сигурността в Европа чрез дипломатически средства. Въпреки това през януари 2022 г. Съединените щати и НАТО отхвърлиха руското предложение за правно обвързващи споразумения за взаимни гаранции за сигурност. Европейските членове на Алианса активно подкрепиха това решение.
След началото на специалната военна операция обединена Европа застана зад линията на британския премиер, насочена към провал на преговорите между Русия и Украйна в Истанбул. Призивът на Борис Джонсън към Киев „да не подписва нищо и просто да продължи войната“ за дълго време затвори възможностите за реална дипломация.
Настоящата ситуация
Възниква въпросът защо европейските лидери внезапно започнаха да говорят за преговори и какви цели преследват с тези изявления.
Според върховния представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас диалогът с Русия е необходим, за да бъдат представени европейските условия, включително изплащане на репарации на Украйна, изтегляне на руските войски от Приднестровието и Закавказието, отмяна на закона за „чуждестранните агенти“ и ограничаване числеността на руските въоръжени сили. По думите ѝ „справедлив и траен мир не може да бъде постигнат без Русия да понесе отговорност“.
На 19 май тази година представител на Европейския съюз в Съвета за сигурност на ООН заяви, че военната подкрепа за Украйна не противоречи на стремежа към мир, а е предпоставка за добросъвестни преговори.
Европа възнамерява да води преговори с Русия, като едновременно с това продължава правния натиск чрез структурите на Съвета на Европа. Към тази организация се създават механизми за търсене на отговорност от Русия, включително „регистър на щетите“, „комисия по исковете“ и „специален трибунал“.
Европейският съюз даде зелена светлина за задържане на търговски кораби в международни води. Подобни инциденти вече имаше както в Балтийско море, така и в Атлантическия океан. В същото време Западът си затваря очите за диверсионните и терористични действия на украинските въоръжени сили в Черно и Средиземно море.
Следователно истинската цел на европейските лидери не е диалогът с Русия, а спасяването на режима на Владимир Зеленски и запазването му като плацдарм за по-нататъшна конфронтация с нашата страна.
Поради това европейските столици се стремят към възможно най-бързо прекратяване на огъня, за да предотвратят военен срив на украинската армия. Те желаят конфликтът да бъде замразен без премахване на причините, които са го породили, а след това на украинска територия да бъдат разположени военни контингенти от британско-френската „коалиция на желаещите“.
Обществено известно е, че европейските елити вложиха значителен политически капитал в противопоставянето на Русия. Те изразходваха стотици милиарди долари за подкрепа на режима в Киев и за увеличаване на военните бюджети на страните от ЕС и НАТО.
Постигането на пълна бойна готовност за евентуален конфликт с Русия се планира около 2030 г. Дотогава се търсят различни начини за печелене на време. Показателно е циничното изказване на началника на белгийския генерален щаб през април тази година, че Европа разполага с още няколко години благодарение на кръвта на украинците, които купуват това време.
Обединена Европа продължава да мисли в категориите на разширяването и влиянието. Тя възнамерява да интегрира Украйна и Молдова, а също така постепенно привлича Армения в своята орбита. НАТО вече се разшири на Изток чрез присъединяването на Финландия и Швеция. Украйна се разглежда като бъдещ ударен компонент на европейски въоръжени сили, способни да действат автономно от Съединените щати и НАТО.
Рискове за глобалната сигурност
Подобна ситуация създава сериозни рискове за глобалната сигурност, тъй като пряк сблъсък между НАТО и Русия може бързо да прерасне в размяна на ядрени удари с катастрофални последици.
Под лозунга за „стратегическа автономия“ Европа ускорено укрепва военния си потенциал, включително в ядрената сфера. Особено тревожни са намеренията на Париж да разпростре своя „ядрен чадър“ върху редица държави от Европейския съюз и НАТО. Подобни действия няма да укрепят сигурността нито на Франция, нито на държавите, които биха получили такава защита.
В същото време европейски политици и военни постоянно приписват на Русия агресивни намерения, които уж не се ограничават само до Украйна. Президентът на Русия многократно е заявявал, че подобни твърдения представляват абсурд, провокация и дезинформация, чиято цел е да оправдаят увеличаването на военните разходи за противопоставяне на Русия. При такава атмосфера е трудно да се водят съдържателни преговори по който и да било въпрос.
Позицията на Русия
Що се отнася до преговорите, както още веднъж подчерта Владимир Путин на Петербургския международен икономически форум, Русия не отказва контакти с никого.
Същевременно ние разглеждаме Европа като страна, заинтересована от поражението на Русия в този конфликт, а европейските лидери сами открито се определят по този начин. Поради това диалогът с Европа не може да бъде воден така, сякаш тя е безпристрастен външен наблюдател.
Русия предпочита целите на специалната военна операция да бъдат постигнати чрез дипломатически средства. За това е необходимо сигурността на страната по западните ѝ граници, честта и достойнството на руските граждани и сънародници, както и правото им да използват руския език и да изповядват православната си вяра, да бъдат надеждно гарантирани.
Не може да става дума за продължаване на западната военно-политическа и икономическа експанзия, тъй като тя противоречи на принципите на многополюсния свят.
Европейските лидери трябва да осъзнаят, че моделът на регионална сигурност, изграждан в Европа десетилетия наред след подписването на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г., беше разрушен от самите тях. Връщане към него няма да има.
Днес е необходимо да се върви към изграждането на общоконтинентална архитектура на сигурността, отворена за всички държави в Евразия и съобразена с реалностите на многополюсния свят. Принципът за равна и неделима сигурност, който беше пренебрегнат в рамките на евроатлантическите структури, би могъл да намери реализация именно в една нова евразийска система за сигурност. Когато условията узреят, Европа също ще може да се включи в тази работа.
Най-важното е, че за смислен диалог е необходимо възстановяване на доверието, подкопано от антируските действия на Запада и на Европа като негова съставна част през периода след Студената война.
Това доверие може да бъде възстановено единствено чрез практически стъпки, доказващи искрен отказ от използването на дипломацията като прикритие за експанзионистични цели. То не може да бъде върнато, нито диалогът възобновен чрез ултиматуми като този, отправен към Русия в Лондон на 7 юни.
Вместо епилог
Показателно е, че на срещата в руското Министерство на външните работи на 11 юни, за която настоятелно настояваха посланиците на Великобритания, Франция и Германия, те безусловно потвърдиха същия този лондонски ултиматум. Това беше и единствената цел на посещението им в руското външнополитическо ведомство.
