/Поглед.инфо/ „Ние сме за използването на китайски юан в разплащанията между Русия и страните от Азия, Африка, Латинска Америка“

На 21 март руският президент Владимир Путин на среща с китайския президент Си Дзинпин направи много важно съобщение: „Ние сме за използването на китайски юан в разплащанията между Русия и страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Сигурен съм, че тези форми на разплащане в юани ще бъдат развити между руските партньори и техните партньори в трети страни.

Всъщност това е обещание да се окаже много сериозна услуга на китайската страна за популяризиране на юана на международната арена. През последните десет години обаче никоя друга страна не е предоставила такава подкрепа на китайската валута като Руската федерация. Първо, в търговско-икономическите отношения между двете страни Русия започна да използва юана (в замяна на използването на китайската страна на рублата); второ, Руската федерация включи китайската валута в своите международни резерви.

Решението за включване на юана в международните резерви беше взето от Банката на Русия в края на 2015 г., след като МВФ реши да включи китайската валута в така наречената кошница със СПТ. Това означаваше, че юанът получи официалния статут на резервна валута, какъвто дотогава имаха само щатският долар, еврото, британският паунд стерлинг и японската йена.

Въпреки това, въпреки че юанът получи почетното звание "резервна валута", това не повлия значително на състава на международните резерви на повечето страни по света. През 2016 г., според МВФ, делът на юана в общия обем на международните резерви на всички страни е бил едва 1,1% (делът на щатския долар е 64,0%). Съгласно последните данни, към 1 октомври 2022 г. делът на юана е нараснал до 2,9% (делът на щатския долар е 59,5%).

Русия натрупа най-активно юани в състава на златно-валутните си резерви. Според последните отворени данни от Банката на Русия, към средата на 2021 г. делът на юана в златните и валутни активи на Централната банка е 13,1% (третият по големина компонент след еврото с дял от 32,3 % и златото с дял 21,7%). В абсолютно изражение резервите на Русия в юани в средата на предходната година възлизат на $76,7 млрд. Това е почти една четвърт от общите резерви в юани на всички централни банки в света към този момент.

Не знаем колко китайски юана има днес във валутните резерви на Банката на Русия, Централната банка затвори значителна част от статистиката си. Онзи ден той частично разкри тази статистика, но информацията за валутната и националната структура на международните резерви все още е затворена. По косвени доказателства може да се предположи, че в размразената част от валутните резерви юанът е ако не единствената, то доминиращата валута.

Що се отнася до използването на юана като валута за разплащане, Банката на Русия повдигна завесата на тайната тук. В „Обзор на риска на финансовите пазари“ тя отбелязва, че през 2022 г. делът на юана в плащанията за износ в Русия се е увеличил от 0,5% на 16%, а делът на рублата - от 12% на 34%. Така руската и китайската валута поеха половината от външнотърговските разплащания на Русия. Несъмнено квантовият скок в показателя „юан“ се случи поради мащабните санкции на колективния Запад срещу Русия след 24 февруари 2022 г.

Валутната структура на вносните плащания също се промени значително през миналата година: делът на валутите на недружелюбни страни (почти изключително щатски долар и евро) намаля от 65% (януари 2022 г.) до 46% (декември). „Намаляването на дела на токсичните валути се дължи главно на увеличаването на дела на юана в сетълментите: през годината той се е увеличил от 4 на 23%. В същото време делът на рублата в плащанията за внос леко намаля - от 29 на 27%, делът на валутите на други приятелски страни в началото на 2023 г. възлиза на 4%", се отбелязва в „Обзора“.

Международната банкова система за трансфер на информация и плащания (SWIFT) отбеляза в своя доклад , че през август 2022 г. Русия стана третата страна в света по офшорни плащания в юани (преминаващи извън пределите на КНР). До края на 2022 г. делът на Русия в плащанията в юани извън Китай е намалял. В края на декември той падна на шесто място с дял от 1,89%. Въпреки това през януари 2023 г., делът на Русия в офшорни сетълменти в юани отново започна да расте и достигна 2,57%, Русия се изкачи до пето място в класацията на SWIFT.

Както многократно съм писал, на вътрешния валутен пазар се извършва активна замяна на токсични валути (предимно щатски долар и евро) с валутите на приятелски страни. Сред последните ясно доминира китайският юан. В края на февруари имаше лека сензация на валутния борс на Московската борса: китайският юан излезе на първо място по оборот, изпреварвайки щатския долар. Юанът представлява почти 40% от общия обем на търговията с основните валути (1,48 трилиона рубли), доларът - малко над 38% (1,42 трилиона рубли), еврото - 21,2% (0,79 трилиона рубли). ). Но още през февруари 2022 г. позициите на американската валута бяха доминиращи с микроскопичен дял на китайската валута: доларът - 87,6%, еврото - 11,9%, юанът - 0,32%. Експертите нарекоха промяната, регистрирана през февруари на Московската борса, преход от доларизация към юанизация.

Въпреки това, докато юанът не е станал толкова търсен от повечето юридически и физически лица на Руската федерация, колкото чуждестранната валута, каквато беше щатският долар до 24 февруари миналата година. Делът на валутните средства на населението по банкови депозити към 1 януари тази година намалява до 11,2% срещу 19,9% година по-рано. Обемът на средствата на домакинствата в китайски юани нараства, но, както отбелязва Банката на Русия, неговият дял „в мащаба на всички средства на физическите лица остава незначителен“.

В скорошен аналитичен обзор „Банковият сектор“ (март 2023 г.), Централната банка отбелязва , че делът на кредитите в чуждестранна валута в долари и евро в банковите портфейли намалява, но юанът не запълва получената ниша. Ролята на юана в кредитирането на руския бизнес все още е малка.

Но да се върна на новината, която споменах в самото начало. Президентът на Русия предложи да се ускори легализирането на външноикономическите връзки на Руската федерация. Тоест реално да съдейства за изпълнението на задачата, поставена от китайското ръководство в началото на 2000-те години - юанът да стане наистина международна валута.

В. Путин спомена страните от Азия, Африка, Латинска Америка. От края на миналото десетилетие Русия води преговори с тези страни за дедоларизация на външнотърговските разплащания. Преговорите се активизираха след 24 февруари м.г. По време на тези преговори обаче ставаше дума за замяна на щатски долари, евро и други токсични валути с националните валути. Тоест, с руската рубла и валутата на съответната страна - партньор.

На 21 март Владимир Путин предложи токсичните валути в търговията с трети страни да бъдат заменени с китайския юан. Всъщност президентът обеща да популяризира юана на световната сцена. Много скъпа валутна услуга за Пекин от Москва. Надявам се, че ако има използване на юана в търговията на Русия с трети страни, то няма да е за сметка на рублата.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?