/Поглед.инфо/ През май 2017 г., в източната част на Сирия, близо до граничния пункт с Ирак „Ат Танф“, американските разузнавателни служби установиха военна база със същото име. Изминаха малко повече от две години, през които американците успяха да атакуват правителствените сили няколко пъти, да осигурят и обучат терористичната група „Джейш Магавир ал Таура“ (до януари 2017 г. - Нова сирийска армия), няколко пъти обявиха изтеглянето на войските и ги увеличиха няколко пъти, заобикалиха бежанския лагер „Рукбан“ с бодлива тел и организираха хуманитарна катастрофа в него. И това е само в 55-километровата зона около базата, да не говорим за левия бряг на Ефрат.

Окупирането на част от пустинята обаче не донесе значителни постижения на американците. Зоната е заобиколена от гъст пръстен от правителствени сили, фото и видео материали от „Рукбан“ непрекъснато влизат в мрежата, войниците на Асад продължават да изтласкват терористите, а иранците реализират своите интереси в Сирия. Като цяло, всичко е лошо за САЩ.

За да не им пострада реномето на фона на успехите на Асад, американците решиха да тласнат съюзниците си от международната коалиция за „помощ по земя“, но и това не им се получи. Големите играчи отказаха тази авантюра директно. Онези, които са по-малки - решиха да се ограничат до финансова, хуманитарна и всякаква друга помощ, само не военна. Единствените изключения бяха Великобритания и Франция, но това не е изненадващо.

Очевидно на фона на нарастващия конфликт с Турция Съединените щати ще променят стратегията си в Сирия. Как - не е напълно ясно. Идеята за пряко противопоставяне между двама членове на НАТО в Североизточна Сирия е съмнителна. Едно нещо е сигурно - в играта на големите фигури ще страдат пешките.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели