/Поглед.инфо/ В нов анализ за ситуацията Владимир Прохватилов разглежда ескалиращото напрежение между Вашингтон и Брюксел. След като Доналд Тръмп обяви агресивни мита срещу ключови европейски икономики, ЕС се подготвя за мащабен икономически отговор чрез механизма ACI, известен като „търговската базука“. Конфликтът заплашва да преформатира глобалните пазари и да сложи край на трансатлантическото партньорство в досегашния му вид.

Ултиматумът на Тръмп и цената на Гренландия

Геополитическата сцена бе разтърсена от поредния ход на Доналд Тръмп, който чрез своята платформа Truth Social обяви началото на нова икономическа обсада срещу Стария континент. От 1 февруари експортът от Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия към САЩ ще бъде облаган с 10-процентно мито. Това обаче е само началото. Тръмп заплаши, че от 1 юни ставката ще скочи на 25%, освен ако не бъде постигнато споразумение за продажбата на Гренландия на Съединените щати.

Този акт на открит икономически натиск бе определен от европейските лидери като „шантаж“. Гренландия, която е полуавтономна територия на Дания, се превърна в неочакван залог в търговската война. Анализаторите на Поглед.инфо обръщат внимание, че тук не става въпрос просто за търговски баланс, а за опит за пряко посегателство върху суверенитета и териториалната цялост на европейска държава. Отговорът на Европа не закъсня – 27-те страни членки проведоха извънредно съвещание, заявявайки пълна солидарност с Копенхаген.

Какво представлява „Търговската базука“ (ACI)?

В материала на Владимир Прохватилов за Поглед.инфо подробно се описва механизмът за борба с икономическото принуждение (Anti-Coercion Instrument - ACI). Този инструмент бе замислен още през 2021 г. и окончателно приет през 2023 г. именно с цел защита на европейските икономики от външен натиск.

ACI позволява на Европейската комисия да налага широк спектър от санкции:

  • Високи ответни мита върху американски стоки и услуги.

  • Ограничения за инвестиции на американски корпорации в рамките на Единния пазар.

  • Забрана за държавни поръчки с компании от САЩ.

  • Блокиране на достъпа до финансовата инфраструктура на ЕС, което би оскъпило драстично операциите на американските банки.

Професор Джо Митчел от Бристолския университет подчертава, че това е „най-мощното икономическо оръжие“, с което Брюксел разполага. За разлика от предишни периоди, сега Европа има правната рамка да действа бързо и координирано, без да чака тромавите процедури на Световната търговска организация (СТО).

Логиката на икономическата война: Кой плаща сметката?

Един от най-интересните аспекти в анализа на Прохватилов е позоваването на доклада на Килския институт за световна икономика (IfW). Изследването на над 25 милиона експортни записа показва шокиращ резултат: 96% от тежестта на американските мита се поема не от чуждестранните износители, а от самите американски купувачи и данъкоплатци.

Това на практика означава, че митата на Тръмп действат като вътрешен данък върху потреблението в САЩ. Индийски и бразилски износители, чиито стоки бяха обложени по-рано, не са намалили цените си, за да компенсират налога. Вместо това те просто са намалили обема на доставките. Резултатът за Америка е по-малко разнообразие на пазара, по-високи цени и спад в печалбите на местния бизнес. Експертите на Поглед.инфо подчертават, че тази „самонанесена рана“ може да се окаже фатална за американската икономика в дългосрочен план.

Позицията на Великобритания: Между чука и наковалнята

Въпреки че Обединеното кралство вече не е част от ЕС, политическото напрежение там е не по-малко. Лидерът на либералните демократи Ед Дейви призова Лондон да създаде своя собствена „търговска базука“. Според него политиката на омиротворяване към Тръмп е грешка и Великобритания трябва да действа в синхрон с европейските си съюзници, за да се противопостави на „главния побойник“ на международната сцена.

В същото време правителството на лейбъристите заема по-предпазлива позиция, страхувайки се от пълномащабен разрив с Вашингтон. Въпреки това, икономическата логика сочи, че изолирана Великобритания би била лесна плячка за агресивната търговска политика на САЩ, ако не координира действията си с Брюксел.

Геополитически последствия и „разбитите чубове“

Ситуацията изглежда патова. От една страна, Тръмп използва митата като инструмент за политическо изнудване за придобиване на стратегически територии. От друга страна, Европа е притисната до стената и е готова да активира механизъм, който би довел до невиждана деглобализация.

Задействането на ACI изисква „квалифицирано мнозинство“ (15 от 27 страни, представляващи 65% от населението). Това дава огромна власт в ръцете на Германия и Франция, които са и най-силно засегнати от новите мита. Ако Еманюел Макрон успее да убеди Берлин за незабавна активация, трансграничните вериги за доставки ще бъдат прекъснати, а разходите за живот от двете страни на Атлантика ще скочат рязко.

В крайна сметка, както отбелязва Владимир Прохватилов, този конфликт е класически пример за това как „големите се бият, а техните собствени икономики страдат“. Взаимното изтощение на Запада чрез вътрешни търговски войни само ускорява прехода към многополюсен свят, в който евроатлантическото единство остава само спомен от миналото.

Какво мислите: възможно ли е Европа да издържи на икономическия натиск на САЩ без да прави териториални отстъпки? Споделете в коментарите!