/Поглед.инфо/ Шапката, разбира се, е провокационна, но... който умее да обогатява уран до вариант за отопление, той ще съумее и до оръжейния вариант.

В показаната картинка далеч не е цялата истина, но по вертикала при първо приближаване, енергийната стойност на пропускането на един тон природен уран през процеса на обогатяване е в така наречените Единици за Работа на Разделянето (ЕРР). Показано е колко килограма от този продукт се получава от един тон природен уран. Разбира се енергийните разходи за заветния килограм оръжеен са 30 пъти повече отколкото за килограм на уран за отопление.

А сега собствено и новината:

Разделителните мощности на Бразилия нарастнаха с 25%

ATOMINFO.RU, ПУБЛИКУВАНО на 31.08.2018

Мощността на бразилската програма за обогатяване на уран нарастнаха с 25% след въвеждането в строя на седмата каскада от центрофуги в разделителния завод "Resendе", съобщава "World Nuclear News" с позоваване на INB.

Тържествената церемония на инюгурацията на седмата каскада се състоя на 30 август 2018 година в присъствието на представители на ВМФ и атомния отрасъл на страната.

С пуска на новата каскада Бразилия получи възможност самостоятелно да произвежда обогатен уран в количества, съответстващи на 50% от ежегодните потребности на блок No1 на АЕЦ „Angra“.

Пускът на каскадата е осъществен в рамките на реализиращия се в Бразилия проект съвместно на атомния отрасъл и флота за въвеждане на десет каскади центрофуги. След завършването на проекта страната ще може да произвежда обогатен уран в количества, съответстващи на 70% от ежегодните потребности на блок No1 на АЕЦ "Angra".

На втория етап на програмата се планира да бъдат установени 30 нови каскади, след което Бразилия ще достигне самодостатъчност по обогатяване на уран за блоковете на NoNo1/3 на АЕЦ „Angra“ (третият блок е в стадий на изграждане).

Догонване: откъде има в Бразилия ядрена центрофуга?

През 1958 година те купиха в Западна Германия три пълноценни работещи центрофуги ZG3 от първо поколение с производителност от 1 ЕРР в година – по същество това е разработка още от нацистка Германия, която доведе до работно състояние група професори от Groth-a d на Бонския университет още в самото начало на 50-те. При тази ниска производителност тя не можеше да се съревновава с газодифузионната технология, беше без магнитни лагери. Затова промишлеността не се заинтересува от нея.

Но на своите три центрофуги бразилиеро си изясниха как да правят каскади. И вече следващият им модел беше с магнитно окачване.

В средата на 80-те те получиха документация за центрофугата G-2 – това е второто поколение на URENCO, с производителност вече от 5-6 ЕРР на година (това отговаря примерно на второ поколение съветска серийна центрофуга). На това място се стараят да кимат към пакистанеца Абдул Кадир Хан, но най-вероятно документацията е била получена пак от немците. Същите немци построиха в Бразилия първите два блока на АЕЦ.

Така или иначе, съвсем достоверно е това, че Валтер Бюсе, достатъчно високопоставен бивш сътрудник на URENCO, до смъртта си е работил в бразилския проект за центрофуги. Ушите на немското магаре стърчат и зад мартенистичните ротори и зад въглерод-пластмасовите такива. Така или иначе, днес Бразилия е способна да произвежда надкритични центрофуги с производителност от 8 ЕРР на година.

Немското разузнаване BND се заинтересува, разбира се от тези „слухове“, но докато се накани, пенсионерът Бюсе се отправи директно в Рая. Работата е сложна, работата е тънка – това не ви е покушението срещу двамата Скрипал. BND не можа да установи нищо достоверно.

В самата Бразилия работата се наглежда от ВМС, отдавна мечтаещи за атомна подводница.

Превод: М.Желязкова