/Поглед.инфо/ Социолозите във Франция, тъй като положението в страната се влошава почти всеки ден, си позволиха малко опозиционност: макар и не директно, но позовавайки се на Държавния институт за статистически изследвания, бяха публикувани данни, свързани с етническия състав на жителите на големите градове и близките предградия около тях.

Така че в редица населени места и градове, както и в районите на Париж (18-ти арондисман, например) броят на децата и юношите с неевропейски произход надвишава броя на коренното население на същата възраст почти три пъти : 75 процента (средно) срещу 25.

Това означава демографски скок, какъвто страната не е преживявала през цялата си следвоенна история.

И – сюрприз, сюрприз! – оказва се, че това са местата, където се получават най -ниските доходи и където е най-големият дял на тези, които по някакъв начин са замесени в трафика на наркотици.

Стрелбата по улиците на Марсилия миналата седмица отекна в сянката на атаките в Кабул. Малко вероятно е обаче загиналите жители на „северните квартали“ (както във Франция е обичайно да се наричат етническите гета, разположени в покрайнините на втория по големина град в страната) да са били наясно с настоящия обрат в геополитиката, който има подчертано вкус не само на кръв, но и на опиати.

Ако във Франция бруталните убийства (тийнейджъри на 14 години често стават жертви на новото преразпределение на пазара на наркотици) се случват все по-често, това означава, че идват нови доставки на „стоки“, които, лесно заобикаляйки както пристанищния контрол, така и митниците, попадат направо в ръцете на престъпни кланове.

И именно от Марсилия смъртоносният хероин се разпространява в цяла Европа.

ФБР успя да унищожи печелившия бизнес (холивудският класик Уилям Фридкин направи филма „Френската връзка“ за това), но във Франция каналите за разпространение тогава останаха практически недокоснати и затова на сутринта уличните метачи събираха празни гилзи - това е класическия „последен аргумент“ в конкурентните спорове.

Полицията работеше по френски – така че да не пречи на могъщите, по -специално на кмета на Марсилия Гастон Деферат, който имаше топли и високи отношения с организираната престъпност.

Единственият, който реши да тръгне срещу течението, беше съдебният следовател Пиер Мишел. Мафията се справи с него като го разстреля от упор през 1981 г.

Мишел нямаше дори четиридесет години, когато загина, служителите на реда успяха да изправят пред съда само преките извършители на престъплението (и двамата вече са на свобода от десетина години, след като излежаха не много дълъг срок). Да се търсят поръчителите на убийството никой даже не помисли.

Но тези събития, макар и трагични и ужасни, все пак останаваха извънредни произшествия от регионален мащаб, каквито имаше доста в тогавашната обединяваща се Европа, но те не бяха от такъв системен характер.

Адът - и адът без кавички - започна в началото на масовата миграция на жителите на Магреб и субекваториалните африкански страни (бивши френски колонии и владения) към Марсилия.

Тази миграционна вълна е причинена от традиционното нежелание на марсилците да вършат мръсната работа (да събират боклук, да работят на строителни обекти, да почистват контейнерите в пристанището) и тези хора идваха със семействата си.

За тях, в северните покрайнини, където пейзажът отдавна е станал лунен поради непрестанните летни жеги, а земята не струва нищо, са построени многоетажни сгради, апартаменти с „намален“ комфорт - тесни, с минимум удобства. Тъкмо там те бяха настанявани.

Те се заселваха заедно роднини, с местни жители от същото село и от същата държава. Не се допускаше социално или етническо смесване.

Етническите французи, свикнали, особено на юг, да живеят в собствени къщи, за предпочитане с басейни, дори не можеха да преминават оттам. Пътната карта бе проектирана така, че Югът (проспериращите и богати квартали) и Северът практически никога да не се засичат и срещат.

Франция плащаше за работата им по просяшки, подхвърляше подаръци и помощи за семействата и децата, но и дума не ставаше за изграждане на пълноценна инфраструктура - спортни зали, библиотеки, стадиони и пр., както в южната част на града.

Ето какво разказва един от израсналите в такъв квартал.

"Нямахме стадион, играхме футбол върху бетоната плоча под прозорците на къщата. Нямахме пари да си купим истинска топка. Играх в стари платнени пантофи на баща ми, който спестяваше повече от половин година, за да успее да ми подари „бутонки“ за рождения ми ден. за 500 франка (днес около 90 евро). Когато после ме взеха във футболното училище, на родителите ми стана по -лесно да хранят братята и сестра ми. "

Това са думите на Зинедин Зидан, който е израснал в квартал Кастелан, където днес полицията избягва да си пъха носа.

„Глобализмът, носещ щастие и просперитет“, подготви малко по-различна съдба за сънародниците на футболния шампион: деца на същата възраст, на която той е ритал топката, днес работят като „наблюдатели“. В северната част на Марсилия девет-десетгодишни деца, предупреждаващи дилърите за приближаването на непознати– на всички, не непременно служителите на реда-получават по сто евро на ден.

Това прави три хиляди евро на месец. Заплатата на инженер или медицинска сестра в частна клиника. Но трябва да учиш, за да станеш инженер и медицинска сестра, а тук парите си идват „ей така“. Следващият етап е разносната търговия на дребно, това се прави от тези, които са на около 14 години. Което им носи от шест до десет хиляди евро на месец.

Дистрибуторите или по-дребните търговци на едро стигат тридесет хиляди евро месечен доход. Е, а големите търговци - тези, които никой не познава и до които никога не достигат ръцете на държавата - печелят десетки милиони евро годишно с престъпните си деяния.

Същата пирамидална схема - в малко по-малък мащаб - съществува в цяла континентална Европа. Съдебните следователи, полицейските служители и жандармеристите искат по -строго наказание, като настояват не само разпространението, но и консумацията на забранени вещества да се наказва, но на тях неизбежно се отказва. Депутатите отговарят, че такъв закон би бил нарушение на правата на човека. Но те хитруват, както обикновено: по -голямата част от наркоманите - тези, които купуват хероин - в никакъв случай не са само представители на маргинализираните групи, а от белите якички и бохемата.

Доставките на хероин от началото на 90 -те години, въпреки че и преди това текат редовно към Европа (главно от Афганистан през Пакистан, след това до Марсилия), се увеличават многократно в момента, когато военните на НАТО, водени от САЩ, навлязоха в Афганистан.

Това можеше да е просто съвпадение, ако не беше глухото мълчание и пълната безпомощност на онези, които теоретично трябваше да се борят с наркотиците в Европа. Действията им, достигайки определена граница, както правна, така и медийна, се натъкваха на невидимо препятствие. Като че ли е невъзможно да се отиде по-нататък от тези, които са засадили опийните макови насаждения, които са събрали кутиите и са ги пуснали в първична обработка...

Но никой не се допуска да стигне до тези, които са създали незаконните химически лаборатории, които са транспортирали много тонове от тази отрова, които са наблюдавали тези операции и, най -важното, прибирали са получените огромни постъпления. А това са десетки милиарди евро, само Франция има поне три милиарда евро печалба от търговията с тези отрови.

Но днес в Европа няма нито инспектора Мегре, нито Шерлок Холмс или Еркюл Поаро. Тук никой не иска да тръгва да търси организаторите и водачите, защото никой не иска да свърши дните си като съдебен следовател Пиер Мишел.

Ето защо децата в Марсилия ще продължат да умират от куршуми. Хероинът ще продължи да се доставя в луксозните квартали на Париж, Марсилия, Тулуза, Ница и Бордо - в края на краищата Европа води опиумните войни далеч не толкова отдавна, в средата на 19 век.

А крахът на военното нахлуване и НАТО-вското присъствие в Афганистан може да бъде причина за превръщането на поражението в печалба.

В Европа знаят как да се направи това по -добре от всеки друг в света.

Превод: ЕС