/Поглед.инфо/ Две седмици преди срещата между Владимир Путин и Джо Байдън в Женева Москва ни напомня, че дневният ред за срещата на президентите на Русия и САЩ не съвпада. За това заяви откровено днес заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков.

В това твърдение няма нищо изненадващо, като се има предвид историята на отношенията между двете страни през последните години. Не Русия беше отговорна за разрушаването на двустранните отношения, не Русия наложи санкции, призова за изолация и наказание на партньора си, но страната ни е готова за диалог по въпроси, които са наистина важни за двете страни (и света като цяло).

Готови ли са Щатите за това? На думи - да, администрацията на Байдън многократно е повтаряла, че диалогът с Русия е важен за нея и като цяло иска предвидими отношения между двете страни. Но какво ще се случи в действителност на срещата в Женева?

Теоретично за нея има два сценария: може да се осъществи под формата на обмен на взаимни претенции или да се проведе съществен диалог-спор по конкретни теми и проблеми. Никой не очаква пробив или дори локални успехи под формата на споразумения (с изключение на вероятното облекчаване на ограниченията за работата на посолствата), но в случай на първия сценарий разочарованието ще бъде повсеместно.

Владимир Путин не е в настроение за разпра с Байдън - но е ясно, че ако американският президент започне да предявява сметки на Русия, да изброява претенции, да поставя условия и да отправя искания, тогава нашият президент ще бъде принуден да отговори в същия дух (не по форма, а по същество) ... В този случай ще има неголяма полза от събитието - с изключение на самия факт на провеждането му.

Ясно е, че никой не се нуждае от среща на върха заради самата среща - нито Русия, нито дори Щатите. Байдън трябва да покаже на американците и света, че Америка се връща, че поема отново лостовете на световния ред. Ако обаче срещата в Женева се проведе в духа на Анкоридж - тоест мартските преговори между китайската и американската делегации, по време на които страните размениха тежки обвинения под телевизионните камери - Белият дом няма да спечели точки.

Американският президент ще иска да намери някакъв баланс: да демонстрира на американците и на Запада твърдостта си с Путин и в същото време да покаже способността си да води преговори и диалог.

Личните качества и опит на Байдън му позволяват да играе подобна роля, въпреки че много хора и много неща (включително вътрешноамериканската ситуация и първоначално обявения от него външнополитически курс) го тласкат към много по-примитивна игра и следователно, очевидно губещо поведение .

Тоест, вместо да се ограничим до кратък списък с американски претенции срещу Русия (и без това е известен каноничния набор от „намеса в изборите“, „заплахи за демокрацията“, „агресия срещу Украйна“ и „преследване на Навални“) и след това да продължим напред при обсъждането на реални геополитически и стратегически въпроси, Байдън може да заседне на първия етап - и всичко ще завърши с неуспех. Има предпоставки за това, въпреки че те могат да бъдат приписани на обичайния артилерийски обстрел преди срещата на върха.

В обръщението си към Деня на паметта Байдън говори за американската изключителност:

"Америка е уникална. Това е идея. За разлика от всички други страни в света, тя се основава на идея. Почти всички други страни се основават на вероизповедание, религия, география, етническа принадлежност, но не и ние. Ние имаме идея: ние помним очевидната истина, че всички мъже и жени са създадени равни Ние сме уникални в света.

Наскоро проведох дълъг - двучасов разговор с председателя Си и му дадох ясно да разбере, че не можем да не се застъпваме за правата на човека по целия свят, защото ние сме това, което сме. След няколко седмици в Женева ще се срещна с президента Путин и ще му дам да разбере, че няма да останем настрана и да му позволим да нарушава тези права. "

Да, разбира се, всичко това е познато: ние не сме като всички останали, ние сме „блестящият град на хълма“, имаме специална мисия, така че ни е грижа за всичко, което се случва в света и като пастири имаме право да пасем хората и да се намесваме („да помагаме“, „да спасяваме“) във вашите вътрешни работи и да ви учим как да живеете.

Цялата тази пропаганда е вече на сто години, но тя започва да се използва особено активно след Втората световна война. А през последните десетилетия „защитата на човешките права“ дори започна да се нарича приоритет на американската външна политика - тоест съвсем формално да се утвърждава приоритетът на универсалния общочовешки (глобален) интерес пред вътрешните американски интереси.

Целият незападен (и значителна част от западния) свят отлично разбира с какво си има работа: с идеологическата обосновка на американската (макар и по-правилно да се говори за наднационална атлантическа) глобална експанзия в инструмент за разширяване и консолидиране на влиянието на САЩ.

Можете, разбира се, да говорите с американците за правата на човека - като същевременно осъзнавате, че си имате работа с нагла и безсрамна манипулация, опит за отвличане на вниманието и отслабване на силите на другата страна.

Следователно Русия не отказва да говори със САЩ „за правата на човека“. Коментирайки думите на Байдън, руското външно министерство заяви, че "традиционно са готови да отговорят на всички въпроси, зададени от американската страна". В същото време, както отбеляза Рябков, „реципрочната готовност се наблюдава много по-рядко и все по-рядко“ - и това въпреки факта, че „дневният ред на САЩ и на Русия не съвпадат“.

Тоест ние сме готови да играем вашите игри, да отговаряме на вашите въпроси, но тогава вие трябва да сте готови да отговорите на нашите. Вие имате ценности, които ви пречат да мълчите за правата на човека в Русия?

Ето как Сергей Лавров реагира на думите на Байдън:

„Президентът Байдън каза, че той задължително повдига темата за правата на човека в контактите си с лидера на Китайската народна република, с нашия президент, доколкото, както той обясни, върху правата на човека, върху тези ценности, всъщност е построена цялата държавна система на САЩ и те не могат да не обръщат внимание на тези въпроси <...>

Но, по тази логика, - ние също имаме ценности, на които е построена нашата държава, нашето общество и които предполагат следването на достатъчно сериозни принципи, често нарушавани в практическата дейност на нашите западни колеги. Ето защо ние сме готови да разговаряме, ние нямаме теми-табу, ще обсъдим всичко, което считаме за необходимо, и ще бъдем готови да отговорим на въпросите, които американската страна ще повдигне. Това засяга и правата на човека."

Да поговорим за ценности и права? Добре, няма да се смеем и щепоиграем на вашата игра. Ще Ви припомним за BLM и последните президентски избори, тоест за вашите вътрешни работи, които противоречат, и още как, на вашите собствени ценности.

И тогава нека поговорим за нашите ценности - сред които е суверенитетът, абсолютната недопустимост на намесата от чужди сили във вътрешните ни работи, натискът и менторският тон към нашите хора.

На какво основание смятате, че имате право да игнорирате нашите ценности? Само защото сте се назначили за отговорници за правата на човека по целия свят?

Ние ценим равнопоставения и уважителен диалог между държавите, но вместо това ни се предлага да не отговаряме на наложените срещу нас санкции, да не забелязваме кампанията за демонизиране на нашата държава. Тоест да се отречем от ценностите си и освен това: именно отказът от тях е обявен за условие за да ни бъде простено и позволено „завръщането към „семейството на цивилизованите народи“.

Неправилни руснаци с неправилната им държава – ето, и Украйна не искат да отстъпят на правилния Запад, и армията си укрепват, и за прозападните "борци за свобода", не гласуват, и мракобесните си традиции защитават и не подкрепят правата на ЛГБТ. Това тяхното не са ценности, а непрекъсната заплаха за света.

Добре е, че подобна пропаганда става все по-малко ефективна - дори в все още обединения Запад. Особено на фона на ценностната криза в Съединените щати и Европа: трудно е да уверявате своите граждани за загрижеността си за правата на човека в глобален мащаб на фона на междурасови проблеми във вашия дом.

Ако не уважавате и не защитавате правата на собственото си население, защо тогава то да вярва, че се притеснявате за проблемите на далечните народи? И то точно на тези, които не искат помощ и по удивително стечение на обстоятелствата живеят в онези държави, които са оспорили атлантическия хегемонизъм - в Китай, Русия, Иран? Няма ли тук някакво, меко казано, лукавство, би могъл да се запита жителят на съвременния Запад.

Да, той се пита, и не само себе си – само че Байдън няма да отговори на тези въпроси. Но какво ще се случи, ако Владимир Путин го попита от тях? Не с цел да чуе отговора на Байдън, а с цел да разобличи пред целия свят неверността на „ценността“, на която се основава идеята за американската изключителност.

Впрочем Байдън все още може да поведе разговора в Женева по конструктивен път, тоест да говори за реалната геополитика, а не за надутите балони с американски ценности.

Превод: ЕС