/Поглед.инфо/ Иран провежда спешно разследване на грубо престъпление - нападение срещу азербайджанското посолство. Баку твърди, че това е терористична атака, в Иран говорят за „семейните обстоятелства” на нападателя. Във всеки случай самият случай на нападението срещу посолството разкрива скрит конфликт между двете страни, който засяга и интересите на Русия.

На 27 януари в Иран се проведе терористична атака. Въоръжен мъж навлезе на територията на азербайджанското посолство и откри стрелба, при която беше убит шефът на охраната на дипломатическата институция.

Целият свят изказва съболезнования на Азербайджан, а самият Азербайджан от своя страна предявява претенции към Техеран. Баку не обръща внимание нито на съболезнованията на иранската страна, нито на факта, че иранците бързо заловиха убиеца и сега го разпитват. Азербайджан обяви евакуацията на посолството си от Техеран, а азербайджанските медии обвиняват аятоласите в подклаждане на антиазербайджански настроения в Иран, което според тях може би е провокирало тази атака (както беше провокирана атаката срещу американското посолство през 1979 г.).

Наистина, антиазербайджанските настроения в момента са силни в Иран. Освен това Техеран вижда Азербайджан като потенциален противник. Но не защото аятоласите имат някакви амбиции да завземат Азербайджан или да променят светската му система в ислямска република. А именно защото Иран възприема действията на северния си съсед като пряка заплаха за националната си сигурност. Защо?

Опора за врагове

Общоприето е, че страната ни има много сложна граница. Въпреки това, в сравнение с иранската, изглежда като образец на спокойствие.

На изток Иран граничи с нестабилен ядрен Пакистан, както и с още по-нестабилен Афганистан. На югозапад през Персийския залив са историческите врагове на Иран, монархиита на Персийския залив, водена от Саудитска Арабия. На запад е Ирак, където антииранските елементи набират сила. Но за най-опасна граница на Иран все пак се счита северозападната, тоест Южен Кавказ.

Има много причини за това. Първо, близостта на Техеран до него - от иранската столица до територията на Азербайджан са само около 400 км. Доста достъпно разстояние за израелски дронове, които могат да излитат от територията на Азербайджан.

Всъщност това е втората причина - Азербайджан предоставя своята територия на враговете на Ислямската република. На Израел, а също и на Турция. И ако израелците от територията на Азербайджан просто извършват разузнавателни операции срещу Иран, тогава стратегическите заплахи идват от Анкара. Както външнополитически (под формата на опит за поемане на контрол над целия Южен Кавказ и отрязване на Иран от Русия, така и от Европа), и вътрешнополитически.

Има консенсус в иранския политически и академичен естаблишмънт, че Анкара активно използва пантюркистките настроения, за да отдели иранските азери (а те са може би трета от общото население на Иран) от иранската идентичност. За да се предизвикат размирици или отцепване на северозападните райони, гъсто населени с азербайджанци. Тоест, най-просто казано, да отслаби и дори да лиши от субективността своя исторически геополитически съперник.

И през последните години всички тези рискове за Иран се увеличиха драматично. През 2018 г. правителството на Никол Пашинян дойде на власт в Армения, територия, която не позволява на Турция да получи териториален излаз към Азербайджан. Човек, който според иранците е ориентиран към Запада, към отделяне на Армения от Русия и по този начин унищожаване/отслабване на арменската държавност.

През 2020 г. Техеран счете, че подозренията им се потвърждават: ръководената от Пашинян Армения не положи достатъчно усилия да спаси Нагорни Карабах (останалата част от който беше спасена от Русия), а също така заплаши териториалната цялост на самата Армения. Азербайджан поиска Ереван да осигури сухопътен коридор между "континентален" Азербайджан и азербайджанския Нахичеван (който се намира на запад от Армения и граничи с Турция). Най-просто казано, за осигуряване на териториална връзка между Турция и Азербайджан. Не транспортна артерия, минаваща през територията на Армения, а сухопътен коридор, който ще бъде извън юрисдикцията на арменските власти. Освен това успешната политика на Азербайджан доведе до прилив на протурски настроения сред иранските азери - и дори до улични вълнения, които иранските власти трябваше да потушат.

С белите не може да се играе

По време на Втората карабахска война през 2020 г., иранците не можаха да противопоставят нищо на турско-азербайджанската активност. Сега ситуацията за Иран стана още по-сложна. Заложени са въпроси на националната сигурност и териториалната цялост на страната - но в същото време Иран, както и през 2020 г., не може да играе с белите фигури (да поеме инициативата). Няма достатъчно ресурси да направи това, както и достатъчно съюзници. В резултат Техеран явно реши да играе с черните. Да изчака ходовете на Турция и Азербайджан и тогава да отговаря.

Съдейки по настроението на иранците, белите имат два варианта. Или Азербайджан и Турция ще настояват арменското ръководство да създаде териториален коридор (а именно коридор, а не полагане на път/железопътна линия през суверенната територия на Армения), или ще превземат този коридор със сила.

Единствената пречка пред втория вариант е руската военна база в Армения, но сега премиерът Никол Пашинян прави всичко възможно да дискредитира руската армия. Стига се до твърдения, че „военното присъствие на Руската федерация не само не гарантира сигурността на Република Армения, но и представлява заплаха за нейната сигурност“.

Ако всичко върви по първия вариант и самият Пашинян прехвърли част от арменската територия под турско-азербайджански суверенитет, тогава Иран няма какда реагира. Това ще бъде суверенно решение на две държави.

Но ако Никол Пашинян не посмее да подпише това споразумение, ако Азербайджан се осмели да „вземе своето“ със сила, тогава Иран ще има варианти. Иранските експерти дори не изключват възможността за въвеждане на ирански войски в Армения за защита на територията на тази страна. Освен това значителна част от арменското население (недоволно от действията на министър-председателя) няма да има нищо против. Иранците са уверени, че Москва също няма да възрази, защото, както изглежда на Техеран, Русия също едва ли ще се съгласи да се откаже от влиянието си в Южен Кавказ.

И от тази гледна точка терористичният акт в азербайджанското посолство в Техеран изобщо не е в полза на иранската страна. Той излага Азербайджан като жертва, позволява да се засилят антииранските настроения - както в самия Азербайджан, така и в азербайджанските провинции на самия Иран. И, разбира се, това дава повод на Баку за различни антиирански действия, едно от които е евакуацията на посолството.

Така че сега всички чакат да видят как ще играят "белите".

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?