/Поглед.инфо/ Темата за търговските войни и спорове стана особено важна през последните седмици, което дава възможност да се кажат няколко думи за съществените проблеми на СТО.
Защото всеки говори за търговия, но не говори за реалните проблеми, които стоят зад нея. На първо място, аз дори няма да споря: при равни други условията, намаляването на търговските бариери подобрява цялостната ефективност на икономическата система. Няма нужда да се обяснява нищо. Но проблемите започват от тук. Работата е там, че изобщо не следва, че полученият в резултат от свалянето на бариерите допълнителен ресурс може да бъде разделен справедливо, че той ще бъде поделен така. А ако някой е обиден, то започва да се съпротивлява. В това число, защитавайки своя пазар.
Да не изброяваме примери, можем да споменем само заместването на вноса в Русия. Но това, ако мога да го кажа, е битовизъм, с който човек може да се бори чрез преговори и който (теоретично във всеки случай) има рационално решение. Съществуват доста различни ситуации. Например, в настоящата ситуация, основният проблем е, че в продължение на много десетилетия съвкупното търсене е стимулирано по целия свят. При това в различните страни то е стимулирано съвсем различно.
Може да дадете пример. За да запълнят руския пазар, западните компании изобщо не се нуждаят от инвестиции. Достатъчно е леко да се намалят някои показатели. С други думи, за тях доставките на територията на Русия са практически безплатни, трябва да се вземат предвид само логистичните разходи. И по дефиниция, руските компании не могат да се конкурират с тях. За да бъде възможна подобна конкуренция, руските компании или трябва да получат достъп до западните пазари (а те са затворени по различни начини), или е необходимо драстично да намалят западния си пазар. Е, или, трябва да защитават собствения си пазар, което е забранено от правилата на СТО.
Странно, но актуална днес е именно възможността за намаляване на западните пазари. Те се основават на огромно стимулиране на частното търсене и тъй като този инструмент спира да работи, техният обем ще намалее значително. Е, ще има и ще поискат ограничения. Очевидно е, че това ще предизвика рязко затягане на конкурентната борба, включително и на нашите пазари. И местните производители ще трябва да се защитават, включително доста здраво.
Нещо повече, не е съвсем ясно как съвременните компании могат да съществуват в условията на намаляващото търсене от няколко пъти (а в някои области дори още повече). В нашата страна, която е преживяла няколко тежки икономически стреса, ситуацията е повече или по-малко известна, тъй като търсенето намалява, съответният продукт просто се премества от категорията „потребителски стоки” (с минимален търговски марж) в категорията „лукс”, при която надценката може да достигне стотици проценти. Но това радикално променя както модела на търговия, поведението на пазарите, така и модела на производството. И не всички неща могат да се продават по този начин (например, хранителната индустрия не може да работи по този начин изобщо).
Всичко това създава обективна картина, на фона на която се развиват търговски спорове. Ръководството на отделните страни е наясно, че в такива условия, за да се намалят рисковете за населението, е необходимо да се възстанови собственото им производство на голям набор от продукти, което днес изисква премахване на ограниченията на СТО. Разбира се, това изобщо не важи за нашето правителство, защото то въобще не мисли за руската икономика.
Тръмп е просто първият, който се справя с този проблем и на него това му е най-простото, защото цялата система на Бретън-Уудските институции и бенефициенти зад нея е дълбоко враждебна към него. Всички останали щяха да получат за своите лудории. Всъщност, Тръмп също си го получи, но му се размина. И сега активно продължава политиката си, която, с оглед на гореизложеното, е напълно разумна и адекватна. Друго нещо е, че представителите на посочените институции се опитват да опровергаят това през цялото време.
Спадът на съвкупното търсене до равновесни (тоест до баланс с реални доходи) показатели ще промени съществено цялата система на производство и търговия. Днес никой в света (дори индустрията на Куба или КНДР) не може да работи в ситуация, в която няма подкрепа за търсенето. И началото на кризата в този смисъл ще се превърне във фактор, който коренно ще промени както производството, така и пазарите. И в момента малцина могат да кажат как ще изгледат те след 15-20 години. Впрочем в това направление на практика изобщо никой не мисли.
В същото време е напълно възможно, след като световната икономика започне да излиза от кризата, механизмите като СТО да започнат да се появяват отново. Но за разлика от СТО (която е иманентно свързана с доларовия център за емисии в Бретън-Уудската система), новите модели за премахване на търговските бариери ще бъдат напълно различни. Това обаче все още трябва да се доживее.
Междувременно, перспективата е, че системата на СТО ще се руши и колкото по-нататък, толкова по-бързо. И е почти невъзможно да се противопоставим на този процес, под него има абсолютно обективни процеси.
Превод: В.Сергеев