/Поглед.инфо/ И така – случи се. Владимир не издържа и се обади на Владимир. Става дума, както се досещате, за разговора между президента на Украйна Владимир Зеленски и руския президент Владимир Путин, който се проведе в четвъртък „по инициатива на украинска страна“.

По-рано Зеленски твърдеше, че възнамерява да разговаря с руския лидер само в присъствието на свидетели, сред които изброи лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Съединените щати, добавяйки към този квартет президента на Беларус Александър Лукашенко. Но не се сдържа.

Както се оказва, все още няма никой, който да иска да говори в такъв формат „седморка” (и по определянето на състава на участниците има проблеми - кой, например, трябва да заеме мястото на Тереза Мей, която напуска поста си?), Но новите украински избори вече са тук, буквално под носа ни. А рейтингът на благословената от Зеленски парламентарна партия „Слуга на народа” върви по дяволите на фона на бездействието на самия президент.

Трябваше да се обади на Путин. И да обсъждат „завръщането на заловените военни моряци и на другите украински граждани, които са задържани на територията на Руската федерация”, както се говори за същността на разговора на интернет страницата на украинския президент. Споменаването на въпроса „Чии са Крим и Донбас?”, с който Зеленски заплашваше да започне първия си разговор с Владимир Путин, поставяйки го под формата на изявлението „Да започнем с факта, че Крим и Донбас са украински”, не беше намерен на сайта. Съдейки по всичко, редом с въпроса за военните моряци-нарушители на руските граници, такъв „украински Крим” би изглеждал съвсем комично, нали в отговор можеше да получи „Крим е ваш? Тогава си приберете моряците от вашия Крим, защо звъните на Москва”.

Въпреки това, Зеленски все пак е поставил своята „авторска“ реплика в разговора. Според печално известния съветник на Зеленски Никита Потураев, украинският президент е попитал Путин кога Русия ще признае, че нов човек е спечелил изборите през април 2019 г., различен от бившия държавен глава на Украйна Петро Порошенко. На което руският президент уж лаконично, но и доста уклончиво, е отговорил: „Скоро”.

В този въпрос е съвсем лесно да се разбере Зеленски - човекът играе, може би, най-успешната и мащабна роля в актьорската си кариера, а лидерът на „страната-агресор“ не изглежда да забелязва постигнатото от героя. Срамно е - нито поздравления за него, нито дори малка официална телеграма с думите „Признавам те, адаш, печелиш!”

Логиката на Путин е съвсем ясна: „скоро“ е отворена врата, чрез която на Зеленски се предлага да влезе в залата за преговори за бъдещето на Украйна. Разбира се, след като предварително изтупа от своите обувки гражданската война, русофобията и пещерния национализъм. Да изхвърли всички речи за „агресори”, „окупатори” и „нахлувания”, но и да напише, поне за себе си, три документа – „заповед за прекратяване на огъня”, „постановление за амнистия за онези, които подкрепиха ДНР и ЛНР” и „Принципи на конституционния процес в Украйна”. Или след това на Путин и на Русия ще има бъде все едно за Украйна. И тогава „скоро” напълно може да се превърне в „сега”. И то дори с поздравления.

Разбира се, Зеленски не направи нищо от горепосоченото. Да, и разговорът с Путин се оказа доста формален - както се казва, „ние се договорихме да се договорим допълнително”. Въпреки че дори украинската страна призна, че руският президент е вдигнал почти веднага, без да принуждава Зеленски да чака.

Иска ми се да вярвам, че новият президент на Украйна ясно осъзнава, че „скоро“ е и фраза за собственото му бъдеще. Скоро Зеленски и неговата партия ще започнат да получават сметки - и точно в същата степен и със същия плам, както наскоро раздадоха аванси. 73% от населението на Украйна, тези, които гласуваха за Зеленски на последните избори, са наистина реални - но тези хора гласуваха преди всичко срещу Петро Порошенко, като се надяваха, че новият президент ще реши въпросите на войната и мира, на бедността и липсата на пари, на затъването в развитието и на социалното и националното напрежение, които неговият предшественик не успя да реши за целия си президентски мандат.

„Скоро“ означава констатация на един прост факт: Зеленски няма пет години, подобно на Порошенко. Страната му вече се разпада буквално пред очите ни и на практика няма ресурси, които да я спасят. Да, Русия може да помогне на Украйна и днес – но за това наистина трябва да се прекратят игрите на политика и, например, да се държи настрани съветникът Потураев, който смята за най-важен проект за Украйна преименуването на Русия в „Московия”.

Г-н Зеленски, внимавайте, може да станете президент на една напълно нова страна! Нещо повече, тя ще получи името си от същата епоха, в която се намира измислената от вас „Московия”. Това ще бъде ново Диво Поле – именно така наричат територията на днешна Украйна по време на Московското княжество, още през XIV век.

И, за съжаление, ако не правите нищо или ако правите това, което правите сега, тогава това ще се случи много скоро. След това въпросът „Чии са Крим и Донбас?” ще придобие за вас вече чисто риторичен характер.

Превод: В.Сергеев