По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за интеграция: Кюрдският въпрос между Дамаск, Ербил и Анкара
Развръзката около така наречените Сирийски демократични сили (SDF) навлиза в своята финална, но изключително опасна фаза. Срещата в началото на август между новия лидер в Дамаск Ахмед ал-Шараа и командира на кюрдските формирования Мазлум Абди, провела се в сирийската столица, на хартия трябваше да сложи точка върху рамката от януари 2026 година. Твърди се, че това споразумение предвижда пълно разпускане на кюрдските милиции и поетапното им инкорпориране в структурите на сирийската армия и силите за сигурност.
Реалността на терен обаче изглежда далеч по-комплицирана от официалните комюникета.
Според сведения, цитирани от Bliskiiztok.com, значителна част от кюрдските командири категорично отказват да разформироват наличните си батальони и да се подчинят на централното командване. Източници, близки до преговорния процес, посочват основните точки на разминаване:
- Контролът върху полицията: Дамаск показва известна склонност да остави местните полицейски сили в североизточните провинции под контрола на локални кюрдски кадри.
- Структурата на армията: Ал-Шараа настоява за пълно атомизиране и разпръскване на кюрдските бойци в различни армейски подразделения в цялата страна, докато Мазлум Абди се опитва да запази компактни кюрдски бригади.
- Икономическата инфраструктура: Контролът върху ключовите находища и транзитни артерии по поречието на Ефрат вече премина у правителството, но поддържането на местния мир остава крехко.
В тази заплетена конфигурация изпъква фигурата на Нечирван Барзани – ръководител на Кюрдския автономен регион в Ирак. Неговото посещение в Дамаск на 3 август (първо по рода си от падането на предишния режим през декември 2024 г.) очерта опит за посредничество. По всичко изглежда обаче, че Ербил се опитва да балансира между историческата солидарност със сирийските си събратя и натиска от страна на Анкара. За Турция каквото и да е запазване на организирана кюрдска военна сила под каквато и да е форма остава червена линия.
Завръщането на кюрдски бежанци в смесените арабско-кюрдски райони вече е съпроводено с локални сблъсъци и зачестили случаи на ликвидиране на кюрдски бойци, правили опит да се интегрират в новите правителствени структури. Търканията между бедуинските племена и кюрдите имат над вековна история, датираща още от късната Османска империя, и нито едно споразумение в Дамаск не е в състояние бързо да заличи този дълбок етнически разлом.
Обявлението на Сипан Хамо (заместник-министър на отбраната за Източния регион и бивш висш кадър на самите SDF), че в следващите дни ще бъде обявен официалният край на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия, звучи по-скоро като административен ултиматум, отколкото като постигнат консолидиран консенсус.
