Делото срещу американската администрация и прецедентът „Малофеев“
По публикации в чужди медии и аналитични източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бюрократичният апарат в Москва задейства лост, който досега се смяташе за табу в дипломатическия протокол. Говорителят на Следствения комитет Светлана Петренко официално потвърди за образувано дело, засягащо действията на бившия главен прокурор на САЩ Мерик Гарланд и служители от екипа на Джо Байдън. Според публикуваните данни, процедурата разглежда трансфера на 5,4 милиона долара — част от блокираните общо 10 милиона долара на основателя на телевизия „Царград“ Константин Малофеев.
Финансовият маршрут на тези средства бе официализиран във Вашингтон още през февруари 2023 г., когато Министерството на правосъдието на САЩ за първи път разреши конфискувани руски активи да бъдат преведени на Държавния департамент с цел подкрепа за Киев. Преди това, през 2022 г., Американският конгрес прие специална поправка в Закона за зачитане на бюджетната отговорност, която даде зелена светлина за подобни транзакции.
Дали обаче тази финансова инженерност не удря директно върху фундамента на американската правна система — Четвъртата и Петата поправка към Конституцията на САЩ, гарантиращи правото на собственост и надлежен съдебен процес?
Въпросните 5,4 милиона долара бяха държани в сметка в базираната в Ню Йорк банка Sunflower Bank. Малофеев бе включен в санкционните списъци на САЩ още през 2014 г. заради събитията в Донбас, но самото изземване на капитала бе извършено въз основа на обвинения в опит за заобикаляне на санкционния режим чрез европейски офшорни юридически лица. Защитата твърди, че транзакциите са извършени преди въвеждането на съответните регулаторни забрани.
Анатомия на спецоперациите: От Афганистан до „Timber Sycamore“
Юридическата офанзива на Москва обаче е само повърхностният слой. По-дълбокият контекст на конфликта се корени в оперативните методи, развивани от американските разузнавателни агенции през последните пет десетилетия. Историята на съвременните прокси войни показва ясно изразена приемственост в използването на недържавни актьори.
Вземете например операция „Циклон“ (Operation Cyclone) — една от най-дългите и скъпи тайни операции на ЦРУ, започнала при президента Джими Картър през 1979 г. и разширена максимално при Роналд Рейгън. С бюджет, започнал от 20-30 милиона долара и достигнал над 630 милиона долара годишно към 1987 г., САЩ, съвместно с пакистанското разузнаване (ISI) и Саудитска Арабия, финансират над 100 000 ислямистки бунтовници.
Доставките на зенитно-ракетни комплекси FIM-92 Stinger след 1986 г. наистина промениха тактиката на съветската въздушна армада около Кабул и Джелалабад, но логистичната мрежа, изградена тогава, роди структури, които по-късно се обърнаха срещу самите си създатели.
Когато през юни 2012 г. президентът Барак Обама подписва тайна заповед (Presidential Finding), разрешаваща подкрепа за сирийската опозиция, ЦРУ стартира програмата „Timber Sycamore“. Оръжейните доставки преминаваха през бази в Йордания и Турция. Хиляди тонове оръжие, включително противотанкови ракети BGM-71 TOW, закупени от източноевропейски складове, се изляха в Леванта.
Според анализи на международни изследователски центрове като Conflict Armament Research (CAR), голяма част от тези белязани партиди се озоваха в ръцете на групировки като „Джебхат ан-Нусра“ и формиращия се ИДИЛ. Причината? Липса на системен контрол над крайните потребители и дезертьорство на цели подкрепяни от Вашингтон бригади.
