/Поглед.инфо/ Пожар след пожар избухва около Руската федерация. Първо Беларус, след това Карабах, сега - Киргизстан. Много анализатори виждат в това целенасочена политика на Запада за създаване на „арка на нестабилност“ около Русия. На пръв поглед всичко изглежда логично. Влиятелни хора седят някъде и чертаят коварни планове на картата.

Но понякога не е нужно да търсите сложни обяснения, когато има прости. Прословутият Окам ни завещава това, въпреки че неговият „бръснач“ не винаги работи.

Надяваме се, че всички са забелязали аномалията през 2020 г. Целият свят се тресе. Една от последиците от събитията от острата фаза на постиндустриалния преход, започнала тази година, беше осъзнаването, че Западът, по-специално САЩ, не могат да управляват света както преди. Не може да бъде на всяка манджа мерудия. Те не могат да решат къде да запалят, а къде - не. Собствените им притеснения са до гуша.

При такива условия се появява това, за което се предупреждава отдавна - така нареченият „свят на джунглата“. Свят, в който всеки прави това, което иска - яде когото си поиска, докато срещне по-силен хищник. И съпътстващите икономически трудности са мощен катализатор за това „искане“. В този случай всички замразени конфликти се размразяват. Сега може.

Предупреждавали сме за тази фундаментална промяна в световната политика.

Световните институции вече не играят ролята, за която са създадени от страните победителки след Втората световна война, полагайки основите на света след Ялта и Потсдам. Да, ние се придържаме към тях, защото те гарантират поне някаква игра по правилата. В новия свят на пост-киберпънк обаче няма да има правила, с изключение на едно - правото на силния.

Съответно, ролята на световните институции, включително ООН и Съвета за сигурност на ООН, ще бъде сведена до ритуалната комуникация на водещите сили в света. Такава структура обаче не може да бъде трайна. Веднага след като САЩ, като една от водещите сили, осъзнаят, че в своята глобална политика най-накрая ще могат да се справят без тази институция, ще напуснат ООН и всъщност ще разпуснат организацията. След това те ще създадат нова организация под свой контрол.

По същия начин Съединените щати, по правото на силните, вече ще постъпват така с други международни организации и договори. През 2017 г. Щатите се оттеглиха от ЮНЕСКО, през 2018 г. - от Съвета на ООН по правата на човека. През 2020 г. Тръмп отказа да финансира СЗО. И не е важно, че СЗО активно си сътрудничи с Пекин или не предостави на САЩ необходимата информация. Това са всички причини за създаването на джобен американски аналог на СЗО.

Истинската причина е, че управляващата класа на САЩ от няколко години живее в новата парадигма на двадесет и първи век - след киберпънк. Ето защо те унищожават създадената през предходните години международна правна рамка, за да създадат нова. И оттеглянето на САЩ от международните институции е само малка, но все пак същата последователна стъпка към разрушаването на съществуващата международна правна рамка.

Няма значение дали Тръмп ще бъде на власт или Байдън. В случая с американските президенти (и партиите, които те представляват) става въпрос само за средства, тъй като те не развиват глобалната политика на САЩ. Те ги прилагат единствено в зависимост от линията, която се развива в дълбините на дълбоката държава и която е повече или по-малко подкрепена от националния консенсус. Въпреки че последното вече не се изисква.

Съответно САЩ или ще се оттеглят от съществуващите световни институции, всъщност създавайки ги отново, или ще настояват всички останали да направят необходимите промени. Защо правят това? Заради правото на силния.

Протестите в Беларус в това отношение са много показателни. Те продължават вече повече от два месеца и не са утихнали. Но те също не преминават на ново ниво. Какъв е проблемът? Къде са „неизвестните снайперисти“? Ръководството за обучение на Джийн Шарп ли е загубено или ЦРУ са останали без пари? Защо Западът само се преструва, че помага на протестиращи в Беларус?

Факт е, че нито Русия, нито Западът се нуждаят от „Майдан“ в Беларус. Русия - ясно защо, но за Запада Лукашенко не създава никакъв проблем. Той ефективно контролира територията, обръща републиката на Запад с парите на Руската федерация, провежда белорусизация без никаква прозападна и националистическа опозиция. Защо Западът да го сваля? Само поляците искат да го свалят, но дори и тези, които се замислят, признават, че това е по-скоро „зов на сърцето“, отколкото трезва сметка.

Оказва се, че протестите в Беларус са наистина народни. И техният катализатор са икономическите проблеми и много недалновидни решения на ръководството на Беларус, включително насилствената белорусизация, в рамките на която западните НПО бяха допуснати до страната.

В случая с Карабах трябва също да се разбере, че завземането му от Азербайджан ще доведе само до появата на регион с агресивно нелоялно население в тази страна. Нищо повече. Защо му е тогава на Баку? Просто много иска. А турските "братя" натискат. А „братът“ Ердоган, каквото и да казват, крои по-мащабни планове, отколкото просто да дразни Русия.

Поредицата от Майдани в Киргизстан е абсолютно логичен резултат от игрите на „демокрация“ в една обедняла азиатска държава, засегната от племенни разделения. Този „Майдан“ вече е третият там. Както и в Украйна, с всеки Майдан държавността и властта стават все по-малко. Сега в Бишкек, за да се номинира кандидатурата за ниво кмет, е достатъчно да се съберат 8-10 от вашите другари по чашка и това е всичко - вие сте кандидат. Ако двата предишни Майдана случиха през по-стабилни минали години, то през 2020 година се случва, както се казва, по волята на Аллах.

А ЧЖИЗ в САЩ, а “Жълтите жилетки” във Франция, а Хонконг, а Либия? Те не са по границите на Русия, нали? А какво да кажем за Европа, която все още се тресе в „нежната прегръдка“ на новодошлите братя мюсюлмани?

Затова определено ще има нови горещи точки в близост до нашите граници. Разрушаването на СССР доведе до раждането на такива политически и географски абсурди, които не могат да не избухнат. Сега е дошло времето за това и глобалната криза спомага за процеса. Но това все още са цветенца. Плодовете ще започнат да се появяват след президентските избори в САЩ на 3 ноември тази година.

Превод: В. Сергеев