/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ Александър Носович разглежда парадоксалната роля на Русия в ескалиращия конфликт между САЩ, Израел и Иран. Докато Западът отчаяно търси посредничеството на Москва, авторът поставя въпроса дали за Руската федерация не е по-изгодно да остави Вашингтон да потъне в поредното блато, подобно на Виетнам.

Геополитическият цинизъм като инструмент за оцеляване

Русия уверено се утвърди като незаобиколим фактор и ключов играч в триъгълника на напрежението между САЩ, Израел и Иран. В момента международната общност, включително и преките участници в конфликта, възприемат руската роля като подчертано мироопазваща. Израелският посланик в Москва не пести признанията си за значението на Кремъл, а американският президент Джо Байдън лично е потърсил Владимир Путин, за да обсъдят начините за деескалация.

Тук обаче възниква фундаменталният въпрос, който анализаторите на Поглед.инфо често поставят: защо Русия трябва да прави услуга на страните агресори? Западът сам създаде настоящата бъркотия в Близкия изток и сега отчаяно се нуждае от Москва, за да се измъкне от нея безвъзвратно накърнен престиж. Ако приложим американския модел на изключителен политически цинизъм, става ясно, че интересът на Русия всъщност е коренно различен. Москва има интерес от продължителен и изтощителен конфликт в Близкия изток – такъв, в който тя няма да участва пряко, но в който САЩ ще затънат дълбоко, повличайки със себе си и съюзниците си от НАТО.

Военното преимущество и енергийният шахмат

Логиката на това стратегическо мислене е проста и железна. След като Великобритания допусна ракетни удари по Брянск, за Русия стана ясно, че всяка западна ракета, изстреляна или насочена към Персийския залив, е една ракета по-малко в арсенала на украинските въоръжени сили. Това е пряко разтоварване на фронта в Украйна.

Освен военния аспект, съществува и икономическият. Големият конфликт в региона гарантира трайно високи цени на петрола и природния газ, което е жизненоважно за руския бюджет в условията на санкции. Всичко това взето заедно – изтощаването на западните ресурси и икономическите ползи – автоматично засилва преговорните позиции на Кремъл по отношение на бъдещото политическо устройство на Украйна. Москва разполага с всички дипломатически лостове, за да гарантира, че този сценарий ще се реализира, като за целта е необходимо единствено съгласуване на действията с Техеран и Пекин.

Иранската решимост и нуждата от ресурсна база

След елиминирането на предишното ръководство на страната, в Техеран на власт дойдоха така наречените „ястреби“. Тези хора вече не вярват в дипломатическите отстъпки и не проповядват мир на всяка цена. Тяхната цел е борба до окончателна победа. Единственият проблем пред Иран е липсата на достатъчна ресурсна база за воденето на дълга и изтощителна война срещу технологично напреднал противник.

В Евразия има само три държави, които притежават необходимия капацитет да подкрепят подобно усилие: Китай, Русия и Индия. Русия вече четвърта година демонстрира невероятна устойчивост, провеждайки своята операция в Украйна, без дори да преминава към пълна мобилизационна икономика. Въпреки че руската икономика е натоварена от военните разходи и хилядите санкции, Москва не е длъжна да плаща за иранската съпротива сама. Тук се намесва Китай – играчът, който е дори по-заинтересован от Русия от това САЩ да бъдат ангажирани на друг фронт.

Китайският интерес: Прокси война срещу хегемона

Вашингтон отдавна не крие, че разглежда Китай като своя основен стратегически враг и открито се подготвя за военен сблъсък в Тихия океан. Пекин, вярно на своята философия, не желае директна война. Но в настоящия момент Китай има уникалния шанс да не чака неизбежната атака, а да започне своя собствена „посредническа война“ срещу Щатите.

Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, Китай може да инвестира огромните си икономически ресурси в дългосрочната съпротива на Иран. От своя страна, Русия може да предостави модерни оръжейни системи, които не са критично необходими на украинския театър на военните действия. Така Китай и Русия могат да създадат за Запада негова собствена „Украйна“ – държава-прокси, която да изтощава общия враг, разчитайки на безграничните ресурси на своите евразийски партньори. Това би било най-тежкото военно и политическо поражение за САЩ от времето на Виетнам насам.

Пречките пред голямата стратегия

Въпреки очевидните ползи, съществуват няколко фактора, които към днешна дата възпират реализацията на този сценарий. Първият е традиционният миролюбив характер на китайската външна политика и илюзорната надежда на Пекин, че е възможно завръщане към златната ера на глобализацията. Вторият фактор е пълният фокус на Русия върху украинското направление и нежеланието на Кремъл да разпилява вниманието си в други региони, докато тече активната фаза на Студената война.

Най-съществената пречка обаче е опасността от окончателен колапс на едва кретащите руско-американски отношения. Но тук трябва да бъдем честни – за една година от тяхното частично „възстановяване“, Русия не получи почти нищо. Няколко усмивки в Анкъридж и леко смекчена реторика не означават реален напредък. САЩ не принудиха Киев към мир, не отчетоха руските интереси и не премахнаха нито една санкция.

Време за преоценка на приоритетите

Вашингтон в момента очаква от Москва „царска услуга“ – да ги спаси от голяма война в Близкия изток, при това напълно безплатно. Но ако американците не са готови да предложат нищо съществено, ако не премахнат Русия от списъка си с врагове и не започнат да се съобразяват с нейната сигурност, тогава стойността на тези отношения е нищожна.

Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, Русия няма причина да „бута падащия“, ако този падащ продължава да държи нож в гърба ѝ. Времето на безвъзмездните жестове приключи. Ако Западът иска мир в Близкия изток, той ще трябва да плати за него с отстъпки в Източна Европа и пълно преразглеждане на санкционната политика. В противен случай, евразийският съюз между Русия, Китай и Иран ще се превърне в надгробния камък на американската хегемония.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.