/Поглед.инфо/ “След 10 години Израел вече няма да съществува.“
Хенри Кисинджър - Бивш Държавен секретар на САЩ

„Войната на Тръмп и Нетаняху е противоконституционна и нарушава международното право. Тя застрашава живота на американските войници и всички хора в целия регион. Преживяхме лъжите на войните на Виетнам и Ирак. Край на безкрайните войни. Конгресът трябва незабавно да приеме резолюция за военни правомощия.“
Бърни Сандърс - Американски сенатор

Хенри Кисинджър, патриархът на американската геополитическа стратегия от средата на ХХ век и безспорният архитект на икономическото чудо, което днес наричаме Китай, направи през 2012 г. повече от шокиращо изявление: „След 10 години Израел вече няма да съществува.“ Кисинджър така и отказа да предостави каквито и да било обяснения или аргументи, още по-малко интерпретации, освен категоричността на своята стряскаща присъда. Вероятно е имал своите основания, за които само може да гадаем. Парадоксалното е, да припомним, че това изявление идва не от кого да е, а от Нобелов Лауреат за мир и - по-трудното за асимилиране, от политик с еврейски произход, който напълно очаквано, имайки предвид неговия мащаб и международно влияние, би положил всички усилия да осигури именно оцеляването на Израел.

Както писа един известен американски наблюдател: “изявлението на Кисинджър беше безпристрастно, наподобяващо спокойната реч на астроном относно изчезването на далечна звезда във Вселената.“

Дали това шокиращо твърдение е резултат на мистично озарение, внушено от познание, базиращо се на апокрифни текстове за края на света, оставям на преценката на читателя. Моето скромно мнение е, че подобно твърдение е резултат на обективен анализ и на не толкова секретна разузнавателна информация, визираща бъдеща мащабна опустошителна война в Близкия изток. Но да не забравяме популярния израз “проклятието на геополитиката“, в който израз можем да открием на втори план и нещо метафизично в предсказанието на Кисинджър.

Защо мисля така?

Да припомним изявленията на генерал Уесли Кларк. На 20 септември 2001 г., тоест 9 дни след 11 септември, негов близък генерал в Пентагона му е казал: „Взехме решението да воюваме с Ирак“. На въпроса на Кларк: “Защо с Ирак? Ирак изобщо не е замесен“. Отговорът е “Не знаем“. Няколко седмици по-късно същият генерал споделя на Кларк следната информация: „Току-що получих това от горния етаж днес. Това е меморандум, който описва как ще унищожим седем държави за пет години, започвайки с Ирак, а след това Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и завършвайки с Иран“. На въпроса на Кларк защо ще правим всичко това, отговорът отново е “нямам понятие.“

Отговор, разбира се, има.

В последните си интервюта професор Джефри Сакс (който между другото също както Хенри Кисинджър е от еврейски произход) твърди, че двете десетилетия от 2001 г. досега, преминали под егидата “waronterror” („война срещу терора“) се водят заради интересите на Израел. Джефри Сакс позовава своя анализ на недвусмислените аргументи на Бенямин Нетаняху, ясно обяснени в неговата книга “Борба с тероризма“, публикувана в далечната 1995 година, забележете, 6 години преди атентата на 11 септември, 2001 г.

Публична тайна е, че нито един от тези военни конфликти така и не се доближи дори до най-ниския праг за “casusbelli”, т.е. основание за започване на война. Има ли смисъл да припомним прословутата епруветка на държавния секретар на САЩ Колън Паул с неизвестен бял прах, за който много анализатори подигравателно задаваха въпроса дали всъщност това не е бил прах за пране или дори кокаин. Каква точно бе националната опасност за САЩ от режима на Садам Хюсеин, който, както се оказа, нито притежава оръжия за масово поразяване, още по-малко ракети, които да достигат границата на САЩ, намираща се “само“ на 10 000 км от Ирак. Но има и друга граница - на 500 км - границата с Израел. Нима този сценарий не бе повторен десет години по късно с Либия, а по-късно със Сирия, както и останалите от списъка на генерал Уесли Кларк: Ливан, Сомалия, Судан за да стигнем днес до Иран?

Къде бе “конкретната неминуема заплаха”, а поради липса на такава дори ефемерната такава за националната сигурност на САЩ?

Риторичният въпрос - кой всъщност печели от воденето на десетилетни войни, е известен дори на тези от категорията функционално неграмотни. Отговорът е: основно две категории – оръжейниците, ерго военно-промишленият комплекс, и банкерите, тоест Уолстрийт. Има, разбира се, и друг далеч по-неглижиран аспект. Десетки хиляди платиха по най-високата възможна тарифа, става дума за убитите и ранените американци, но най-вече “освободените граждани“ на вече “демократизираните“ страни, които покрай демократизирането напуснаха преждевременно тази грешна земя. Разбира се, има и друго измерение, както е добре известно войната е изключително скъпо струващ бизнес - външният дълг на САЩ нарасна покрай този списък 8 пъти (!) - от 5 трилиона (2001) на 40 трилиона долара (2026).

Днес е ред на последния от списъка – Иран. Проблемът е, че Иран се оказва непосилно голям залък. Това, разбира се, не представлява тайна за никого вече… 47 години. Иран като регионална сила, наближаваща 100 милиона, многократно и все безуспешно бе поставяна на “choppingboard” (дъската за рязане) много преди ранните сутрешни часове на 28 февруари 2026 г.

В интерес на истината, това решение не бе взето без съпротива. Изтече информация, че началникът на Генералния щаб на Пентагона генерал Дан Кейн и началникът на 17-те разузнавателни агенции, включително военното разузнаване и ЦРУ - Тулси Габард са били категорично против започването на съвместна военна операция на Съединените щати и Израел срещу Иран, известна като „Епична ярост“, чиято първоначална цел бе елиминирането на ядрената програма, а впоследствие смяната на режима в Техеран.

Отговорът на въпроса защо - въпреки че целият американски военен, разузнавателен (тук бих добавил и немалка част от академичния) естаблишмънт е бил против тази операция, президентът Доналд Тръмп все пак се реши да нападне Иран има своето естествено предисловие. Миналата година Тръмп е бил заплашен от Израел, че ако не бомбардира с мощните бомби за разрушаване на бункери, Израел ще си запази правото на използване на ядрено оръжие с цел елиминиране на предполагаемата Иранска ядрена програма.

Тръмп клекна под този натиск и Израел постигна значима стратегическа победа. Но успокоението бе краткотрайно. Наскоро в американската преса изтече информация, че в началото на тази година е била подновена заплахата от Нетаняху. Този път по-сериозна - в случай на отказ от Вашингтон да се присъедини към предстоящата военна операция, Израел рискува да бъде ударен тежко, дори заличен. В прав текст това означава, че Тръмп ще бъде вписан в историята като американският президент лично отговорен за тази трагедия, нещо, което еврейското лоби в САЩ, както и всички евреи по света, никога няма да забравят. Що се отнася до междинните избори през ноември - това събитие неизбежно ще се трансформира единствено в един акт-импийчмънт.

Сега вече е късно. Израел бе ударен, ударен тежко. Кадри от Тел Авив, Хайфа и други еврейски градове са спорадични, тъй като публикуването на кадри или видео материали от разрушенията означава присъда от 5 години лишаване от свобода. Тази информация бе публикувана отДжордж Галоуей, британски политик и телевизионен водещ. Въпреки това в социалните медии има видео материали сходни с апокалиптичните разрушенията в Газа. В тази информационна забрана няма нищо необичано, за сведение на читателите, според Newsweek броят на убитите журналисти в Газа надхвърля броя на всички убити журналисти през Първата световна война, Втората световна война, Афганистан и Косово, взети заедно. За разлика от „непробиваемата“ пропаганда т. н. нареченият “Железен купол“ се оказа изненадващо пропусклив. Той не бе в състояние да неутрализира хиперзвуковите ракети на Иран, новото поколение касетъчни бомби и дроновете поради претоварване на системата за прихващане.

Това бе първият мит, който бе развенчан.

Развенчаването на втория се оказа много по-болезнено, но този път за САЩ.

Американските военни бази, както и военни инсталации в Близкия Изток, бяха силно засегнати, а някои унищожени. Военновъздушни бази, официални военни лагери на САЩ, както и военните съоръжения в Бахрейн, Оман, Ирак, Обединените арабски емирства, Кувейт бяха повредени или напълно унищожени, включително изключително скъпото оборудване за сателитна комуникация. Засегнатите обекти включват и команден военноморски щаб на Пети флот на САЩ със седалище в Бахрейн, контролиращ Арабския залив, Червено море, Оманския залив и части от Индийския океан, чийто оперативен театър се състои от 21 държави. Унищожението на тези военни бази и съоръжения възлиза на стотици милиарди долара, но в същото време има друг, не по-малко значим аспект що се отнася до щетите от тази война.

Една от основните причини, върху която се крепи хегемонията на САЩ, е именно гарантирането на стабилността на световната международна валута – долара, а стабилността на долара, както знаем е всъщност стабилността на петро-долара. Как можем да оценим тази стабилност?

Да припомним, тя се дължи на договореността на страните от Персийския залив и преди всичко на Саудитска Арабия. Вие ще продавате Вашия нефт единствено с Нашия долар, а ние от своя страна ще ви пазим.

Това уравнение се оказа правилно през 1971 година, отделянето на долара от златния резерв, но погрешно през 2026 г.. Равносметката бе шокираща за страните от Персийския залив - оказа се, че американските военни бази не само не ги пазят, а напротив превръщат страната им в мишена. Нещо повече, американската страна се оказва неспособна да ги защити. Следователно, каква е причината да предоставят тяхната територия за военни бази на САЩ? Парадоксално отговорът на Саудитска Арабия, Бахрейн, Оман, Ирак и Обединените арабски емирства, Кувейт бе - за да привличат вражески огън, от който нямат защита!

Краят на американския долар и краят на Pax America

В тази връзка в момента на писането на този текст държавите от Персийския залив преоценяват инвестиционните си ангажименти към Съединените щати, тъй като войната с Иран разкъсва енергийната им инфраструктура, унищожава туристическия сектор и пазара за недвижими имоти, както и бюджетите за отбрана. Според FinancialTimes, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт са започнали вътрешен преглед на съществуващите и бъдещите финансови споразумения с Вашингтон, включително проверка дали клаузите “force major” могат да бъдат законно приложени. Войната носи огромни негативни последици и за световната икономика: четирите държави колективно контролират някои от най-големите суверенни фондове в света. Нещо повече, те обещаха стотици милиарди долари инвестиции в САЩ - споразумения, които днес след отказа на САЩ за попълване на ракетите за тяхното ПВО може да се окажат невалидни. Според Белия дом страните от Персийския залив са обещали общи инвестиции в САЩ в размер на над 3 трилиона долара. Според съобщенията, ангажиментите са от Саудитска Арабия (600 милиарда до 1 трилион долара), ОАЕ (1,6% от 200 милиарда до 1,4 трилиона долара) и Катар (1,2 трилиона долара). Проблемът е, че оттеглянето от ценните книжа в САЩ може да има силно негативен каскаден ефект върху дългосрочното изкупуване на външния дълг на САЩ. Това би било катастрофално за американската икономика и амбициозните плановете на Тръмп, обричайки МАГА на маргинализизация.

Но има и друг момент.

Голям Израел

Неотдавнашни коментарии на представители на Съединените щати и Израел в подкрепа на концепцията „Велик Израел“ предизвикаха тревога в целия регион и хвърлиха светлина върху визия, за която доскоро не се говореше публично, а се третираше като теория на конспирациите. Интервюто на известния американски журналист Тъкър Карлсън с посланика на САЩ в Израел Майк Хъкаби разби илюзиите за конспиративната природа на тези “спекулации.“ Карлсън директно зададе въпроса дали американският посланик подкрепя Израел да разшири територията си, завземайки цялата земя между Нил в Египет и Ефрат в Ирак. Преведено на езика на географията, това означава нито повече нито по-малко пълното реформатиране на Близкия Изток от разширяването на Израел чрез завземането на огромни територии дори от страни, с които Израел изобщо не граничи.

Според Хъкаби, “основанието“ се крие в Библията, независимо че в момента следните държави: Египет, Ирак, Йордания, Ливан, Саудитска Арабия, Сирия, Кувейт са все още пълноправни членки на ООН. Според американския посланик те подлежат на разпарчатяване, а две от тях - Йордания и Сирия, на занулиране, т.е. те трябва да изчезнат, поне това се подразбира от публикуваната карта на “Велик Израел“. „Ще бъде добре, ако вземат всичко“ бе мнението на Хъкаби, довело до недоумение и разбираем гняв в страните в Близкия Изток, много от които - близки съюзници и особено важни донори на САЩ.

Да зададем въпроса какво точно е Велик Израел- библейска отметка или политическа визия? Има ли основание твърдението, че именно това е крайната цел за някои израелски политици? Ако това не е вярно, как да си обясним факта, че коалиция от арабски и мюсюлмански държави осъди „най-категорично“ изявленията на израелския премиер Бенямин Нетаняху относно „визията“ му за „Велик Израел“? В интервю по израелската телевизия на въпрос дали е съгласен с „визията“ за „Велик Израел“, Нетаняху е отговорил с една дума - „абсолютно“. Но тази “визия“ е в състояние да запали целия и без това взривоопасен Близък Изток, а и не само него. Защо? Защото концепцията за „Велик Израел“, подкрепяна от ултранационалистически настроените израелци, се разбира като експанзионистична визия, която претендира за окупирания Западен бряг, Газа, части от Ливан, Сирия, Египет, Йордания Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия. В този контекст или „визия“ войната няма да приключи с Иран, а има заявката тепърва да предстои.

Повод за подобни мисли е инсигнията на ЦИКАЛ (еврейската армия), обозначаваща картата на Велик Израел.

Аналогично на тези изявления би било, ако примерно Путин заяви, че има намерение да анексира Балтийските страни, с които РСФС граничи, но освен тях Полша, Чехия и Австрия, с които няма обща граница, на което изказване американският посланик в Москва, би коментирал по следния начин: „Нека да вземат всичко!“ Как биха реагирали европейските политици и Европейската Комисия на подобна „визия“ за анексирането на огромни територии и реформатирането на Европейския съюз? По този повод предлагам за справка съвместното изявление на коалиция от 31 арабски и ислямски държави и Арабската лига.

„Изявленията (на Нетаняху) представляват грубо пренебрежение и крещящо и опасно нарушение на правилата на международното право и основите на стабилните международни отношения“.

Неотдавна израелският опозиционен лидер Яир Лапид заяви, че ще подкрепи „всичко, което ще позволи на евреите голяма, широка, силна земя и безопасно убежище за нас“. „Ционизмът се основава на Библията. Нашият мандат над земята на Израел е библейски [и] библейските граници на земята на Израел са ясни... Следователно границите са границите на Библията“ .

Но да се върнем в началото този текст. Вероятно Кисинджър е имал предвид някои исторически отметки, като например операцията Барбароса, която също както днес е трябвало да разшири „жизненото пространство“ на “арийската раса“ - не до Ефрат, а до Урал. Ако днес Иран е прекалено голям залък, как Израел ще има ресурсите (дори да приемем и с участието на САЩ) да се конфронтира с всички свои съседи, чието население надхвърля 300 милиона (в това число включвам и втората по големина и боеспособност военна сила в НАТО - Турция), да не говорим за целокупния мюсюлмански свят от близо два милиарда, който едва ли би бил пасивен наблюдател?

В тази конфигурация, както виждате, не включвам двете ядрени свръх сили, Русия и Китай.

Ако в бъдеще същата заплаха, като през настоящата 2026 г., отново проработи, има вероятност зловещото предсказание на Кисинджър да се окаже вярно.

По-важният въпрос е дали то се отнася само до Израел?

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.