/Поглед.инфо/ “Дойче Банк” вярва, че стремителното ускоряване на инфлацията на хранителните пазари обещава на света вълна от социални сътресения. През изминалата година Индексът на земеделието на “Блумбърг”, който проследява цените на основните хранителни стоки, скочи със 76% до нов 6-годишен връх. Цените на зърното скочиха със 70%, захарта се повиши с 60%, растителните масла почти се удвоиха, до максимум за 10 години.

От началото на 90-те години световната икономика е преживявала сравним скок в цените на хранителните продукти едва три пъти. За последно това се случи през 2010-11 г. и беше придружено от серията революции, наречени „Арабска пролет“. Революции със смяна на режима настъпиха в Тунис, Египет и Йемен, в Либия избухна гражданска война, а масови протести обхванаха Бахрейн, Алжир, Ирак, Йордания, Мароко и Оман. От бедните Ливан, Судан и Джибути вълненията достигнаха дори до проспериращи Саудитска Арабия и Кувейт. Можете също така да си припомните по-древната история - как проблемите с фуража за конете през Средновековието принуждава номадите да водят кървави вътрешни войни, а след това да се обединят и да извършат успешни набези в Китай, Персия и Русия. В средата на XIX век провалът на реколтата от картофи в продължение на няколко години подред предизвиква вълна от глад в Европа, последвана от революциите от 1848-49.

В царска Русия проблемите с доставката на хляб за Санкт Петербург са последната капка, която погребва непопулярната династия Романови през 1917 година. Латентната инфлация и съпътстващият недостиг на храна съпътстват агонията на съветската икономика в края на 80-те години. Както всички добре си спомнят, първият и последен президент на СССР Михаил Горбачов активно увеличи паричното предлагане чрез печатната машина, без да осигури растежа на стоковата продукция, което в крайна сметка доведе, при условия на фиксирани цени, до общо недостиг дори на основни стоки. Обменният курс на долара на черния пазар през 1988-1991 г. скочи от 10 до 100 рубли.

Според “Дойче Банк” развиващите се пазари са по-уязвими, тъй като потребителите харчат значително по-голям дял от доходите си за храна, отколкото в развитите страни. Може да изглежда странно за някого, но САЩ и техните съюзници отново са виновни за възможните революционни събития. Инфлационната вълна на световните пазари беше повдигната от централните банки, които изпомпваха 10 трилиона долара във финансовата система. През изминалата година съвкупното салдо на шестте ключови световни централни банки, включително Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ и Банката на Япония, се увеличи от 15 на 25 трилиона долара. Западните централни банки поддържат нулевите лихвени проценти и продължават да печатат пари, заливайки пазарите с ликвидност. Регулаторите на развиващите се пазари обаче са принудени да затегнат паричната политика в отговор на ускоряването на повишаването на цените. През март пет централни банки едновременно повишиха лихвените проценти - Украйна, Грузия, Бразилия, Турция и Русия.

Колко права е “Дойче Банк” всъщност? Каква е вероятността за революционни сътресения в света, предимно в страните от ОНД? Като начало трябва да отделим още два фактора, които играят в полза на нестабилността и дори не се страхуваме от тази дума - революции.

Първият е коронавирусът. Хората по целия свят са уморени от карантини. Обекти на тяхната негативна енергия и агресия стават националните и религиозни малцинства и разбира се властите. Достатъчно е да припомним, че в средновековна Западна Европа епидемиите от чума често са били придружени от еврейски погроми и въстания срещу феодали.

Второ- фондовите пазари не растат до небето. Сега глобалната капитализация на фондовите пазари е с 27% по-висока от световния БВП. Това е рекорд за всички времена и е с 5% повече от предишния пик преди кризата през 2008 г. Вероятността за корекция на американския фондов пазар е висока. Тя може да бъде провокирана от затягане на данъците и финансовото облагане на корпорациите, което ще се окаже по-лошо от очакваното. Спадът в американските индекси ще доведе до автоматична разпродажба на валути и акции на развиващите се пазари.

Така че революциите се очакват. Износителите на петрол са в най-доброто положение. Цената на петрола, благодарение на действията на ОПЕК+, се върна на комфортно ниво. Сред страните от ОНД това са Русия, Казахстан и Азербайджан. Русия също падна по-леко от много други големи икономики през периода на коронавируса поради по-малкия дял на сектора на услугите в БВП. И след началото на санкционната война през 2014 г. зависимостта на Русия от вноса на храни значително намаля. Разбира се, парламентарните избори тази година може да се превърнат в причина за протести, но Владимир Путин и неговият курс все още са популярни в Русия. “Цветна революция" едва ли ще застраши Москва.

Сред страните, в които могат да възникнат социални вълнения, ние отделяме Беларус, Армения и Турция. Армения и Турция са силно зависими от международния туризъм. Пандемията удари тежко икономиките им. Нетните международни резерви на централната банка на Турция са близо до нулата. Арменското общество също много болезнено преживява поражението през Карабахска война миналата есен. Що се отнася до Беларус, стандартът на живот в републиката значително отстъпва на Русия и Полша. Субсидиите от Русия намаляха. А протестите могат да се разпалят много лесно.

Превод: В. Сергеев