/Поглед.инфо/ Така се получава, че вчера трябваше да коментирам няколко пъти на различни места срещата на високо равнище на Нормандския формат. Ясно е защо: навлязъл съм в темата доста дълбоко. Без никаква гордост мога да кажа, че прогнозите ми се сбъднаха - не се случиха пробиви. Всъщност, за да се предвиди това, не е необходимо човек да има седем педи чело.

Писах и казвах много пъти, че Минските споразумения са шанс Украйна да се върне в цивилизован канал. Това не е първата и не последната държава, в която се е случвал държавен преврат и е избухвала гражданска война, макар и локална.

През 2010 г., след държавния преврат в Киргизстан, новите власти започнаха конституционния процес: събраха всички противоположни политически сили, Съветът на старейшините избра конституционна комисия и я накара да седне да напише Основния закон на държавата. След това проектът беше внесен на народен референдум, Конституцията беше приета и бяха проведени парламентарни и президентски избори.

Сега същото се случва в Сирия. Отне година и половина да се съберат представители на всички национални, етнически, религиозни и политически сили в конституционния комитет. Скоро той ще започне да заседава в Женева. Може да минат много месеци или дори години, преди да бъде написана новата сирийска конституция, в която се вземат предвид всички разнопосочни интереси. След това ще я изложат на народен референдум, ще я приемат и ще проведат парламентарни и президентски избори.

Тоест, след сериозни социални катаклизми, довели до грубо нарушение на Конституцията, страната трябва да бъде преформатирана, реорганизирана. Иначе нищо.

Само че Украйна се съпротивлява. Това говори за нейното общество като за ембрионално, полуварварско, неспособно за изграждане на държава. Няма такива умения.

Съмнявам се, че украинците ще успеят да убедят когото и да е. Под натиска на нацистите от Галиция момчетата ще се втурват в битка, упорито, ще се опитат да установят дивия си ред чрез жертви и кръв. Разбира се, никой няма да им позволи това.

Но бандеровците няма да позволят на конституционния процес да започне, не заради това са ги отглеждали и хрантутили толкова години. Американците не се нуждаят от мир на Украйна. Тя трябва да е зла, войнствена и глупава, за да изпълни геополитическите задачи, които са ѝ поставени.

Очевидно е, че Киев никога няма да изпълни Минските споразумения. И дори, може би, ще започне поредната война с Донбас.

Именно за този случай, според мен, преди няколко дни в ДНР беше приет закон, според който държавните граници на републиката сега съвпадат с Донецка област. Ако Украйна отново нападне Донбас, милициите не просто ще отблъснат атаката, но ще затвърдят победата чрез умножаване на площта на самопровъзгласилата се независима държава. И тогава ще са необходими нови Мински споразумения.

Възможно е подобен сценарий да се разработва в екипа на Зеленски. Но той няма да промени нищо по същество, тъй като условията са диктувани от победителите, а не от победените. Какво се случи през 2015 г. в Минск след котела при Дебалцево..

Измислих един по-фантастичен вариант: официалният и публичен отказ на Украйна от Донецка и Луганска области. При умела и систематична пропаганда в продължение на няколко години, подобно развитие на събитията е теоретично възможно. В крайна сметка, ако Минските споразуменията бъдат изпълнени до буквата (а Русия настоява за това и няма да отстъпи), републиките ще получат почти суверенен статут.

Донбас трябва да напусне гниещото тяло на Украйна - по негова инициатива или по инициатива на ООН, в резултат на война или конституционна реформа. Този проблем може да се счита за решен. Друго нещо е, че ситуацията ще се проточи няколко години.

Със сигурност екипът на Зеленски няма да изпълни четиримесечния срок, който Русия, Франция и Германия  поставиха на Украйна да измени конституцията си. Тя няма да изпълни това в никакви срокове - знаем го.

И замразеният конфликт е напълно устройващ ни - разбира се, никой няма да приеме страна със замразен конфликт в НАТО или ЕС.

Превод: В.Сергеев