/Поглед.инфо/ Бушуващата в Източна Европа военна криза разсея илюзията, че ерата на големите армии остава в миналото. Военната мисъл във водещите сили започва да се отдалечава от максимата от 2000-те години, според която целта на войната е да се ослепят и зашеметят сензорите на врага, за да се намали технологичното му ниво и да се върне обратно към карти и молив, пречейки му да води война в XXI век - високопрецизна, мобилна, дълбоко покрита. Постигането на тази цел при несъответствие между нивата на бойна готовност и развитието на бойната техника не гарантира стратегически резултат.
Можем ли, наблюдавайки тези тенденции, да твърдим, че войната на XXI век остава високомобилна и ще бъде високотехнологична, че ще се води с малък брой? Или, напротив, виждаме връщане към историческата норма на големите армии – увеличава се рискът от войни между велики сили, малките и мобилни армии нямат съществени предимства пред големите, които разчитат на мобилизацията на населението. Опитът от XXI век показва, че характеристиките на голям военен конфликт между сили със сравнима мощ ще бъдат точно същите, каквито са били през цялата история.
През предходните десетилетия се обръщаше много внимание на виртуалното измерение на конфликтите и победата в информационната среда. То остава важно измерение на военната конфронтация, но не е решаващо. Психологическата конфронтация е съществувала в Древна Гърция и Древен Китай. Да се провалят плановете на врага, да се дезорганизира обществото му, да се посее недоверие – всичко това си остава една от ключовите цели на войната.
За да обобщим, имаме картина, в която решителната стратегическа победа чрез въоръжен конфликт предполага използването на същия обем материални ресурси, които винаги са били необходими в историята за стратегическа победа. Водещите германски генерали още в началото на изпълнението на плана Барбароса осъзнават, че стратегически това е поражение, тъй като ключовите цели на войната не бяха постигнати веднага. Съвременното общество, повлияно от потребителските практики, има трудности да следва пътя на мобилизацията и това е стресиращо за повечето правителства.
Мобилизацията в съвременните политически и международни условия е голямо предизвикателство за всяка държава, а открит остава въпросът как биха реагирали на мобилизацията в страните, подкрепящи най-активно Украйна – САЩ, Великобритания, Литва, Полша. Виждаме трудностите пред мобилизацията на военнослужещите в Украйна, чието общество в момента е подложено на мащабна пропагандна кампания. Може би най-устойчивата държава е тази, която може да си позволи да се мобилизира, като същевременно поддържа вътрешна стабилност и условия за икономически растеж.
В същото време глобализацията не е изчезнала, светът все още е взаимосвързан чрез шлюзови зони - дори опонентите са свързани помежду си.
Невъзможността за постигане на стратегическа победа над врага с военни средства, взаимосвързаността на света и постоянният военен конфликт като един от инструментите на голямата стратегия ни водят в ера на постоянна непряка война. Тоест не есхатологична манихейска конфронтация между черни и бели, както през Втората световна война, а система на постоянно ребалансиране на играчите.
Освен това победата може да бъде постигната само чрез подкопаване на вътрешната жизненост на един от противниците, когато той сам признае, че целите не са постигнати с военни средства. Условията за нормализиране между Саудитска Арабия и Иран възникнаха, когато Саудитска Арабия осъзна, че с ресурсите, с които разполага, не може да нанесе военно поражение на хуситите в Йемен.
Струва си да се има предвид, че балансът в отношенията на САЩ с Китай и Русия също се основава на невъзможността за решителна победа в ситуация на военен конфликт.
Можем ли да твърдим, че военният конфликт е норма на XXIвек? Може би прототипът на голямата конфронтация между Русия и Запада в крайна сметка ще бъдат индийско-пакистанските отношения на взаимно сдържане и постоянна враждебност. Това обаче не означава, че е вероятно бърз срив в ядрена война, катастрофална за всички. Светът навлезе в период на постоянно ребалансиране на силите без големи пробиви. Войната отново е постоянна, но много тесен кръг от държави ще бъдат способни на наистина голяма война.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?