/Поглед.инфо/ Миналата седмица Федералният резерв на САЩ, Банката на Япония и Английската централна банка проведоха срещи по въпроса за основните лихвени проценти. В резултат на това ставките на трите централни банки останаха непроменени. В същото време изявленията на ръководителите на тези банки, както и на Европейската централна банка (ЕЦБ), показват вероятността за понижаване на лихвените проценти до края на годината.

Говорейки на годишния форум на ЕЦБ в португалския град Синтра, Марио Драги заяви, че регулаторът може да прибегне или до понижаване на лихвените проценти, или до закупуване на активи, за да стимулира икономическия растеж. Седем от 17-те служители на ФРС смятат, че краткосрочните лихвени проценти трябва да бъдат намалени с 0.5 процентни пункта (до края на тази година), а само един смята за необходимо да се увеличи целевия диапазон на лихвените проценти от сегашните 2.25% -2.5 %. Но през март всички лидери на Федералния резерв изключиха възможността за намаляване на основния лихвен процент. Налице са признаци за смекчаваща се парична политика, която също така позволява подобна мярка като покупката на дългови ценни книжа от страна на Централната банка на финансовия пазар.

Миналата седмица цените на акциите на американския фондов пазар започнаха да растат, индексът S&P 500 добави 1%, отбелязвайки най-добрия си резултат от април насам, но експертите отбелязват, че скокът на борсовите индекси е временен. Десетгодишен цикъл след световната финансова криза 2007–2009 завършва. Напред се очертава нова вълна от криза. И по време на финансова криза, нито една смекчаваща парична политика няма да ни спаси от сривовете на фондовия пазар. В световен мащаб тези сривове ще бъдат измерени в много трилиони долари.

Що се отнася до дълговите ценни книжа, доходността им започна да намалява миналата седмица. За пръв път от ноември 2016 г. доходността на 10-годишните облигации на САЩ се понижи под 2%. Картината на финансовата абсурдност на световните дългови пазари отново се появи: много от тях от отдавна имат отрицателна възвръщаемост. Това свойство на облигациите през 2000-те е екзотично, но след финансовата криза от 2007–2009. Централните банки започнаха да провеждат политика на количествено облекчаване, като понижават лихвите по пасивни и дори активни операции до нула и под нулата. Първите, които направиха това, бяха централните банки на Дания, Швеция и Япония, а от 2015 г. те намалиха основния лихвен процент до нула от ЕЦБ, запазвайки го на това ниво до днес.

В резултат на това започна да спада и температурата на световните финансови пазари (лихвените проценти по различни финансови инструменти). През май 2016 г. обемът на дълговите ценни книжа с отрицателни лихвени проценти достигна 10 трилиона. Въпреки това тези документи продължиха да се разпространяват на световните финансови пазари, превръщайки се в инструмент за хазарт. В края на краищата, пари могат да се правят и от такива „отрицателни" финансови инструменти. Тайната е, че с намаляване на доходността на хартията цената ѝ се повишава. Можете да реализирате печалба за сметка на успешните покупки и продажби на ценни книжа, чиито цени варират. Основният фактор, генериращ колебания, са стойностите на основните лихвени проценти на централните банки.

До края на 2016 г. обемът на „отрицателните“ ценни книжа вече надхвърли 11 трилиона. тогава се наблюдава тенденция да се намали обемът на „отрицателните“ ценни книжа (според агенция „Блумберг“ до ниво под 6 трилиона долара до есента на 2018 г.). Очевидно емитентите на ценни книжа и играчите на финансовите пазари очакваха значително затягане на паричната политика. Така Федералният резерв започна да разтоварва баланса си от огромните обеми на съкровищни и ипотечни ценни книжа, натрупани през десетилетието, като обеща, че за една или две години основната лихва ще бъде най-малко 3-3,5%. ЕЦБ обеща до края на 2018 г. най-накрая да приключи с програма за количествено облекчаване.

Миналата седмица, след изявления на редица водещи централни банки относно възможността за връщане към смекчаващата политика, пазарите на финансови дългови инструменти започнаха рязко да влизат в „Огледалния свят“, тоест зоната на отрицателните лихвени проценти. Според агенция „Блумберг“ миналата седмица обемът на облигациите с отрицателни лихви се е увеличил с 1,2 трилиона. Общата стойност на всички „отрицателни“ ценни книжа достигна рекордна стойност от 13 трилиона. долара (удвояване за шест месеца). „Отрицателните“ ценни книжа представляват около една четвърт от общия обем на дълговите ценни книжа с инвестиционен рейтинг. Досега облигациите на Япония и Германия доминираха на пазарите на „отрицателни“ ценни книжа, но миналата седмица към тях бяха добавени Австрия, Швеция и Франция.

Американските 10-годишни държавни облигации все още са в положителна зона, въпреки че доходността им също падна под 2%. Експертите казват, че те могат да паднат още - до 1%. Между другото, делът на ценните книжа с доходност, която не надвишава 1%, според „Блумберг“, в момента е 40%, което също е рекорд. Възможно е държавните ценни книжа на още няколко европейски страни да влязат в „Огледалния свят“. Според „Блумберг“ десетгодишните ценни книжа на Испания (0.39%) и Белгия (0.08%) са близо до нула. Що се отнася до Германия, дори книжа с матуритет от 30 години може да са в отрицателна зона. В началото на 2019 г. такива „извънредни“ ценни книжа имат доходност от 0.86%. А на 21 юни тя падна до 0.28%.

Експертите обръщат внимание на факта, че не само държавните облигации, но и корпоративните дългови ценни книжа са в „отрицателната” зона. Няма обобщени оценки на обемите на такива ценни книжа в света, има данни само за индивидуални корпоративни ценни книжа. Така през май 2019 г. имаше случаи на поставяне на ипотечни ценни книжа с отрицателен интерес в Дания. За едногодишни ипотечни облигации с плаващ лихвен процент търговете за рефинансиране на групата „Нюкредит“ доведоха до отрицателен темп от минус 0.23%. Тригодишният курс достигна минус 0.28%, а петгодишният с минус 0.04%.

Нарастващото потапяне на финансовия свят в зоната на негативните лихвени проценти все още не е адекватно разбрано както от представители на икономиката, така и от участниците на финансовите пазари. Може само да се каже с увереност, че такова парадоксално състояние на световните финанси не може да продължи дълго време. Това условие е доказателство, че моделът на класическия капитализъм се е изчерпил напълно.

Превод: В.Сергеев