/Поглед.инфо/ Ако се чудите защо „златоуст“-ите на американската дипломация като курдисани ни разказват, че Русия (както и никой друг) не може да има някакви сфери на влияние, то на този въпрос има отговор. По-точно два приличащи си отговора от двама уважавани американски анализатори. И това са отговори, които са много неприятни за тези, които таят илюзии за глобалното господство на Съединените щати.

Накратко, става дума за това, че проблемите, при това, от системен и глобален характер, са пред САЩ, а не у Русия. И всички тези заклинания „никакви сфери на влияние“ са доста празни и безполезни опити да се отклони погледа на обществото от действително катастрофалното съкращаване на американските сфери на влияние.

Тоест сюжетът със започващите дълги преговори между Москва и Вашингтон за нашите червени линии, очептани там, откъдето тръгна разпълзяването на НАТО, отначало в Източна Европа, после в Украйна или Грузия, е лош за американците, дори не защото ще бъде отворена сфера на влияние на Москва, а защото нагледно ще се съкрати съответната сфера за САЩ и то в много неподходящ момент. Ако изобщо може да има подходящи моменти за това.

„Да знаеш кога да спреш“ е заглавието на статия на Андрю Басевич в The American Conservative. В нея се напомня: сферите на влияние по принцип са „част от ДНК“ на американската дипломация; например тя отлично ги разпознава в ерата на конфронтация със съветския блок. Проблемът възниква по-късно, към края на 90-те, когато Съединените щати наистина направиха своя сфера на влияние, ако не целият свят, то онези части от него, които поискаха. Близкия изток, част от Африка, част от Азия, да не говорим за движението на НАТО на Изток. И във всяка такава област се създаваше регионално командване, начело с четиризвезден генерал.

Ето откъде започна: преди десет години държавният секретар Хилари Клинтън обяви, че САЩ не признават никакви сфери на влияние за никого, и това е официално. Нейният верен ученик и колега, днешният държавен секретар Антъни Блинкен, сега повтаря същото вместо нея.

Но проблемът за всяка империалистическа сила е, че тя трябва да може да спре навреме и да започне да „консолидира“ своите придобивки, казва Бацевич. И дава пример затова, как САЩ не спряха навреме. Това е Близкият изток, който след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. почти изцяло се оказа американска сфера на влияние, но всичко завърши – точно сега – много зле.

И защо точно завърши зле? Тук в разговора влиза човек, дори по-известен от Бацевич: Хал Брандс, сравнително млад реалист от школата на Хенри Кисинджър (въпреки че според биографията му, разбира се, не е Кисинджър), който мисли студено и безмилостно. А статията му в списание Foreign Affairs е наречена по начин, който е труден за превод: суперсила, която... outstretched. Се преразтегна? Не, по-добре е заигра се, прекали. Тоест – виж по-горе – не можа да спре навреме.

Мисли Брандс чисто аритметично. Той припомня, че веднага след края на Студената война военната доктрина (и военните способности) на Съединените щати допускаха воденето на две големи войни в различни региони едновременно. Но съкращенията на военния бюджет през 2011 и 2013 г. свиха доктрината за „две войни“ до „една и половина“.

Идеята беше, че една свръхдържава трябва да може да води една голяма война и ефективно да възпира врага на някой друг фронт. По-нататък - по-лошо, днес всъщност се говори само за една война – която, при необходимост да можете теоретично да спечелите, срещу стратегически конкурент.

Между другото, за този конкурент. Светът се промени не само защото руската военна мощ, особено предвид нейната технологична сложност, се възстанови до сериозно ниво. В крайна сметка, всъщност Китай, а не Русия, се счита преди всичко за големия конкурент на Съединените щати. КНР е равна на САЩ по отношение на икономическите параметри (въпреки че отстъпва по отношение на военната мощ).

А ето и новината от тези дни, която дойде след като Брандс написа статията си (иначе нямаше да я пропусне): Китай през 2021 г. успя да постигне икономически растеж на БВП от рекордните 8,1%. Разбира се, този ръст ще се забави, включително и умишлено (необходимо е да не се допусне прегряване на икономическата система), но дори само психологическият ефект е очевиден.

Всъщност това, което президентът Джо Байдън прави във външната си политика, е принудителното отстъпление, ограничаване на американските сфери на влияние. По-точно ограничава задълженията и амбициите на САЩ, за поддържането на които няма достатъчно подходящи военни ресурси.

Ясно е, че това отстъпление няма да мине без бой и те няма да се откажат и от един сантиметър от друга сфера просто така (което наблюдаваме например сега, под формата на многословие в хода на преговорите между Русия и Съединените щати).

А всъщност без изригвания е и невъзможно. Дори само защото започва „загубата на дипломатическо влияние в ситуации на ръба на войната“: това отново е от статията на Брандс. Например, дългогодишните и упорити опити на всички американски администрации да прехвърлят европейската сигурност върху плещите на европейците предизвикват дива истерия в Стария свят. Макар че става дума само за евентуално озаптяване или умиротворяване на политици, които са свикнали твърде много на словесна безнаказаност, скрити под шапката на същите тези американски „задължения“ към съюзниците.

Като верен ученик на Кисинджър, Брандс вижда смисъла на целия маратон на преговорите с Русия в „неутрализацията“ на Русия и заедно с това - в избягване на прекомерна тежест от задължения на САЩ в други области. И всичко това, за да се съсредоточат останалите военни и други ресурси на прекомерно заигралата се, прекалила с мераците си суперсила, върху единия Китай.

Тоест, по един или друг начин ще трябва да се сключи сделка с Москва. Ако в същото време се наложи да се признаят руските права върху сфери на влияние, то тук важното е само да не се казват такива думи на глас, за да може да се запази лице.

Може ли да си представите някаква дипломатическа реч на американски политически деятел през 2030 г. по този начин: Съединените щати вярват, че сферите на влияние са отишли в миналото.

Американските сфери може би по това време ще са отишли в миналото - ако не всички, то доста много от тях.

Превод: ЕС