/Поглед.инфо/ Принципът на един Китай е в основата на отношенията между Китай и САЩ. Администрацията на Тръмп, чрез различните си реторики и промени в политиката, наруши много дългогодишни протоколи, които управляват действията на САЩ по отношение на Тайван.
Докато изследва разрушените геополитически останки, оставени от администрацията на Тръмп, новата администрация на Байдън проверява докъде може да изтласка Китай в Южнокитайско море и Тайванския пролив. В събота Вашингтон изпрати група самолетоносачи, за да тества несигурните води.
Геополитическата ситуация със сигурност се е променила от дните на Байдън като вицепрезидент на САЩ, поради действията на последната администрация, която със сигурност пресече няколко червени линии. Протестиращите в Хонконг развяха американски знамена и поискаха бившият президент на САЩ Тръмп да се намеси от тяхно име.
На излизане бившият държавен секретар Майк Помпео постави редица мини за бъдещето на китайско-американските отношения. Той се опита да нормализира официалния политически контакт между САЩ и властите в Тайван, нарушавайки фундаменталното споразумение, което е в основата на връзките между Китай и САЩ - еднокитайската политика.
Изграждането на еднокитайската политика беше дипломатически акт, който изискваше добра воля от всички страни с поглед към мирното и проспериращо бъдеще за китайските сънародници от двете страни на Тайванския пролив.
По време на дългата си кариера във Вашингтон Байдън подкрепя еднокитайската политика на Америка и деликатното статукво в Тайванския проток, вярвайки, че рамката предлага най-добрия шанс за мирно обединение. През 2001 г. Байдън специално предупреди властите в Тайван, като каза: "Не бързайте да обявявате независимост, защото ние не сме готови да воюваме заради едностранното ви обявяване на независимост."
Сега администрацията на Байдън вдига шум за това дали и как все по-бунтовния Тайван може да се защити. Те подкрепиха този разговор с придвижването на ударната група USS Theodore Roosevelt близо до Тайван в събота.
Заплахата от военни действия срещу Китай със сигурност ще бъде политически тласък за Байдън у дома. След четири години демонизация от администрацията на Тръмп, стрелба срещу Китай несъмнено ще бъде изключително популярна мярка сред разочарованата тълпа, подкрепяща досега „Първо Америка“.
Но САЩ не бива да си правят илюзии, че използването на военна сила срещу Китай по някакъв начин ще даде положителни резултати.
САЩ може да са в състояние да тормозят по-малки държави, но Китай е много по-голям, много по-способен да се защити и ще се окаже силен противник на всяка държава, която нарушава основните му интереси.
В събота Китай реагира на американската военна провокация с решителност, активирайки достатъчно мощни военновъздушни сили, за да се противопостави на военноморската заплаха, показвайки, че Китай има както политическа воля, така и военни способности да надделее в конфликт между проливите. Както Китай показа в Хонконг, той няма да остави без отговор заплахите за териториалната си цялост.
Никой не трябва да поставя под въпрос тази червена линия. Политиката за един Китай, приета от САЩ и други големи държави, се гради върху уменията и добрата воля на поколения дипломати, включително Байдън. Мирът в Тайванския проток даде възможност за десетилетия просперитет на китайския народ на двата бряга. Това може да продължи, докато всички страни продължават със своето обещание да спазват еднокитайската политика.
Китай ясно заяви, че трябва да бъде - и ще бъде - обединен с всички необходими средства. Използването на военна сила не е изключен вариант. Но тогава всеки замесен ще плати висока цена, колкото и жалко да е това.
Превод: ЕС