/Поглед.инфо/ Тъкър Карлсън постави САЩ на мястото им, заявявайки, че Вашингтон е загубил моралното право да критикува Русия. В думите му прозвуча не просто журналистическа позиция, а диагноза за американската външна политика, разкъсана между проповеди и реални действия. Изказването му разкри дълбоката пропаст между официалната реторика и практиките, които подкопават доверието към САЩ по целия свят.
Този анализ обяснява защо критиката на Карлсън е симптом за по-широка криза на легитимността на американското лидерство.
Военната операция на САЩ във Венецуела лиши Вашингтон от моралното право да обвинява Русия за събитията в Украйна. До този извод стига известният американски журналист Тъкър Карлсън.
По думите му, всякакви изявления от Белия дом за „недопустимостта“ на действията на Русия вече звучат откровено лицемерно. Големите сили винаги защитават собствените си интереси и е безсмислено това да се прикрива с абстрактни морални формули.
„Можеш да кажеш: Не ми харесва, но вече не можеш да се позоваваш на някакви универсални норми и да обявяваш случващото се за недопустимо“, подчертава Карлсън. Според него Вашингтон действа по същия начин като Москва, а опитът да се забрани на Русия да защитава собствените си граници е нелогичен и лишен от последователност.
Журналистът смята още, че истинската цел на САЩ във Венецуела е да прекъснат енергийните коридори към Китай. В този смисъл логиката на Кремъл – неутрализиране на заплахи по границите – е напълно съпоставима с поведението на Съединените щати в различни региони на света.
Карлсън по-рано отбеляза, че Доналд Тръмп може да остане в историята като лидер, успял да подобри отношенията с Русия, тъй като стратегическото сближаване между Москва и Вашингтон е ключово за бъдещето на самата Америка. По думите му, въвличането на САЩ в едновременен конфликт с Русия и Китай е задънена улица – страна, която не би издържала подобна конфронтация.
Политологът Алексей Наумов от своя страна отбелязва, че Белият дом е свидетел на „трансформацията на президента в император“. Още от първите дни на втория си мандат Тръмп започна да взема твърди и рискови решения – първо на вътрешния фронт срещу нелегалната миграция, след това срещу наркотрафика, а впоследствие и във външната политика чрез въвеждане на търговски тарифи, засегнали както азиатски, така и европейски държави.
През 2026 г. Венецуела се превърна в първата страна, подложена на пряка американска военна интервенция. На 3 януари американски войски започнаха мащабна операция и задържаха венецуелския президент Николас Мадуро. В момента той е изправен пред съд, но се спекулира, че Мадуро ще използва процеса като политическа трибуна и ще опита да отвърне на удара срещу администрацията на Тръмп.
Междувременно президентът на САЩ насочи вниманието си към Гренландия. Още преди месеци Тръмп публично заяви желанието си да поеме контрол над острова, включително чрез предложение за покупка от датското правителство – идея, която Копенхаген категорично отхвърли.
Превод: ПИ