/Поглед.инфо/ Това, което опозицията в Беларус не е в състояние да направи от два месеца, беше постигнато от размирна тълпа в Киргизстан само за една нощ. Протестиращите, недоволни от резултатите от изборите, нахлуха в парламента и президентската сграда, освободиха бившия държавен глава от затвора и принудиха полицията да се оттегли. Какво ще се случи с президента на страната и защо системата на властта в Киргизстан рухна толкова внезапно?
Събитията, водещи до преврата, се развиха по следния начин.
На 4 октомври в Киргизстан се проведоха скандални парламентарни избори, в резултат на които повече от половината от мандатите трябваше да бъдат получени от две проправителствени партии - “Биримдик” и “Мекеним Киргизстан”. Партиите, които не успяха да преодолеят бариерата от 7%, не признаха резултатите и излязоха на митинг в Бишкек.
На 5 октомври сутринта на централния площад на столицата (недалеч от сградата на парламента) започна митинг на недоволните. През деня се събраха две хиляди души, към нощта около пет хиляди (поне това са прогнозите за броя на протестиращите, според експертите). Протестиращите поискаха да се отменят изборните резултати и в същото време президентът и цялото настоящо правителство да подадат оставка. Когато се стъмни, група мъже (опозицията ги нарече провокатори) отиде до Белия дом и се качи на оградата. Това даде на служителите за сигурност причина да разпръснат митинга.
Цяла нощ на 6 октомври в столицата на Киргизстан имаше сблъсъци между протестиращи и полиция. Лидерите на опозицията не бяха сред тях през нощта, протестът беше по-скоро спонтанен. Силите на реда успяха да прочистят центъра на столицата, но не за дълго. След като се прегрупираха и попълниха редиците си, протестиращите отново отидоха до центъра и превзеха почти без съпротива Белия дом, сградата, в която се намират парламентът на страната и работното място на президента. С други думи, пет хиляди протестиращи по улиците на Бишкек успяха да извършат държавен преврат.
Силите на реда отстъпиха, без да оказват голяма съпротива, мислейки повече за самозащита, отколкото за защита на държавните съоръжения. Лекарите от няколко екипа на спешната помощ попаднаха под саморазправата: лекарите бяха бити, а колите с медицинско оборудване бяха ограбени. Общо бяха ранени няколкостотин протестиращи и служители на службите за сигурност, един цивилен почина от раните си.
На сутринта сградата на прокуратурата също беше лесно превзета, протестиращите веднага обявиха нов временен главен прокурор - Алмамбет Шикмаматов. Той още сега ще започне наказателно производство за изборна измама. По подобен начин беше назначен нов шеф на МВР. Според последната информация ръководителят на Държавния комитет за национална сигурност (местната ФСБ) е запазил позицията си: може би това се дължи на изпълнението на исканията на опозицията.
Бившият президент Алмазбек Атамбаев беше освободен от центъра за задържане. Неговите поддръжници изиграха значителна роля в събитията от третата революция/държавен преврат (терминът зависи от политическите пристрастия). Пуснаха и двама осъдени бивши министър-председатели и някои други политици. По-специално бившият депутат Садир Жапаров, който беше осъден по време на мандата на Атамбаев. А представителите на партията на Атамбаев вече обявиха свалянето на „престъпното правителство“.
Също така протестиращите завзеха кметството на Бишкек и назначиха "народен" кмет. Във втория по големина град на Киргизстан, Ош, кметът беше отстранен от спешно събрание градски парламент. В регионите имаше масови оставки на управители, напускането на четири от седем от тях вече е потвърдено. Скоро може всички да са си отишли. В редица малки градове също се провеждат митинги и местните власти се сменят.
Объркването в кабинета е пълно. Премиерът го няма. Превзета е и правителствената сграда - и не е ясно в чии ръце е властта. Според журналисти Министерството на здравеопазването е превзето и е назначен нов здравен министър. Това може да има ужасни последици по време на пандемията.
Какви са причините за недоволството?
„Естествено, нарушенията, които се случиха на тези избори, станаха важни причини за текущите събития. А именно: гласуване с формуляр № 2 (смяна на избирателна секция за гласуване) и подкуп на гласоподаватели”, коментира политологът от Киргизстан Алмаз Тажибай. “Това разбуни поддръжниците на онези партии, които не преодоляха бариерата от 7%. Това стана възможно поради несъвършенството на самата избирателна система, на законодателството. Мисля, че властите не бяха в състояние да осигурят честни избори и в резултат на това тези събития се случиха през нощта на 6 октомври”, допълни той.
Според експерта гражданите на Киргизстан и без това са били много недоволни от властите поради пренебрегването на проблемите им по време на коронавирусната криза. В завземането на властта участват както привърженици на миналия президент Атамбаев, така и активисти на други опозиционни партии, както и обикновени хора. Силите на реда не бързат да оказват съпротива.
„Полицейските служители винаги са били заложници на работата си. Но в по-голямата си част те са с народа , тъй като те са също толкова прости хора, семействата им са неразривно свързани с тях. Следователно, от една страна, те са изпълнявали своя дълг, по принцип, професионално, но в някакъв момент авторитетът пада от властта, цитаделата на властта се срутва и се срива с цялата система. Манталитетът на киргизите, които са възпитани върху митологията, културното наследство, традициите, е по-горещ. Тези, които излязоха на митинга, се съпротивляваха, защото се смятаха за прави, дори когато откриха огън по тях. Гледката на кръв само разгневи хората “, сочи Тажибай. Освен това, според експерта, сега ще има нови избори за парламент, но с президента все още не е ясно.
„Определено ще има нови парламентарни избори. Но по какви правила? Това е въпросът, не може да се повтарят минали грешки. Необходимо е да се осигурят чисти избори, за да не се повтаря тази ситуация. Следователно ще има нови избори и президентът сега се опитва да поддържа ситуацията в съответствие със закона, готов е да преговаря. Но за съжаление той катастрофално закъснява. Трудно е да се каже дали Жеенбеков ще остане на поста или не. Властта постепенно преминава в ръцете на опозицията. Засега той е държавен глава, зад него са силовите структури, но въпреки това, по време на освобождението си Атамбаев премина на страната на протестиращите и редица арестувани политици бяха пуснати на свобода”, обобщава Тажыбай.
Какво следва?
Опозицията обяви създаването на координационен съвет, който е призован да „възстанови правното поле“. Сред членовете на съвета има главно такива, които не могат да спечелят изборите. Има такива, които успяха да преодолеят седемте процента бариера (например, лидерът на партията “Бутун-Киргизстан” Адахан Мадумаров). Сред имената фигурират забележителни както проруски политици, така и Равшан Жеенбеков, който беше освободен от затвора и е известен привърженик на киевския Майдан, от чиято сцена и изнася реч. .
През следващите дни трябва да се очаква пълна смяна на властта в Киргизстан на ниво министерства (министър-председателят Кубатбек Боронов не може да бъде намерен) и местни нива на управление. Всички управители, протежетата на президента, най-вероятно ще напуснат доброволно. Кметовете на големите градове ще го последват.
През 2010 г. сваленият президент Курбанбек Бакиев избяга в южната част на страната, в своето владение, откъдето планираше да се съпротивлява и да сбере своите привърженици, но след това замина за Беларус. Дълго време деморализираните служители на правоприлагащите органи, които бяха под натиск, не можеха да държат ситуацията под контрол - а южните региони бяха разтърсени от междуетнически бунтове между узбеки и киргизи. Това е един от най-негативните сценарии, през които републиката премина преди десет години.
Междувременно самият президент Сооронбай Жеенбеков не бърза да признае кадровите назначения на „народа“ и призовава за ред, но в същото време не е против новите избори.
„Предложих на ЦИК внимателно да разследва нарушенията и при необходимост да анулира изборните резултати. Призовавам лидерите на политическите партии да успокоят своите поддръжници и да ги изтеглят от местата им на концентрация. Призовавам всички мои сънародници да пазят мира и да не се поддават на призивите на провокативните сили. Мирът на нашата страна и сигурността на нашето общество са най-важните неща. Призовавам всички сили да поставят съдбата на страната над политическите амбиции и да се върнат в правното поле “, каза Жеенбеков.
Превод: В. Сергеев