/Поглед.инфо/ Напрежението между Русия и Запада се засилва. За съжаление има причини да се подозира, че най-лошото тепърва предстои.
Втората световна война убива 75 милиона души. Студената война завършва без жертви, но в след нея териториалните промени се извършват в по-голям мащаб, отколкото след Втората световна война.
Съветският съюз загуби огромни територии и Руската федерация стана негов наследник.
Паралелно с това Западът разшири НАТО със страни, които преди това бяха част от съветския блок - Полша, Чехия и Словакия, Унгария, Румъния, България, трите бивши съветски републики - Естония, Латвия и Литва, четирите бивши югославски държави Словения, Хърватия, Черна гора и Северна Македония, както и Албания.
Освен това НАТО отвори врати за Грузия и Украйна, които получиха статут на „страни кандидатки“.
Други съветски републики станаха независими държави: Беларус, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан.
Руският президент Владимир Путин нарече разпадането на Съветския съюз най-голямата геополитическа трагедия на ХХ век. При Путин Русия се опитва да отмени някои от промените.
Москва твърди, че НАТО не е трябвало да се разширява след края на Студената война. Но се опитайте да разкажете за това на постсъветските страни, които са решили да се присъединят към НАТО, за да гарантират своята сигурност.
Първоначално Русия беше твърде слаба, за да направи нещо по въпроса, но с укрепването си тя все повече се опитваше да попречи на държавите от нейната сфера на интереси да се присъединят към НАТО, дърпайки конците там, където според нея имаше приятели, особено в Черна гора и Северна Македония. Не успя.
В Украйна Русия има приятели в източната част на страната, поради което е установила марионетен режим в Донбас. Киев не контролира тези територии.
Русия присъедини Крим до голяма степен заради опасенията, че полуостровът може да се превърне в плацдарм на НАТО на най-чувствителното за нея място - на Черно море. Да, Русия се чувства обсадена. Тя има огромна територия, която е трудна за защита.
С Джо Байдън в Овалния кабинет Путин очаква Украйна да стане член на НАТО и предприема необходимите според него мерки. Той събра огромен брой войници по границите, което накара президента на Съединените щати да му се обади разтревожен. Ситуацията в момента е спокойна, но това е само кратък епизод, а не епилог.
Путин също така предполага, че администрацията на Байдън и ЦРУ се опитват да го отстранят от власт, използвайки Алексей Навални, критик на Кремъл. Може да греши, но много от привържениците на Путин вярват в това и това има значение.
Ако САЩ продължат да насърчават Украйна да се присъедини към НАТО, лесно е да се предвиди, че Русия ще завземе нови територии около Крим, дори с цената на локална война.
Това би било в ущърб на интересите на ЕС, тъй като бизнесът с Русия ще стане невъзможен и Русия няма да има друг избор, освен да се приближи до Китай.
Освен това Русия ще се възползва от цялото това объркване, за да развие своите интереси в Молдова и Грузия, както и, вероятно, да дестабилизира Черна гора и Северна Македония в ущърб на Европейския съюз.
Има ли нещо, което ЕС да може да направи, освен да седи и да гледа?
Ангела Меркел и Еманюел Макрон изглежда са твърде заети с вътрешните си дела. Урсула фон дер Лайен заяви, че под нейно ръководство Европейската комисия ще бъде "геополитически" орган, но все още не виждаме нищо подобно. Дори Шарл Мишел е по-активен от нея във външната сфера.
Превод: В. Сергеев