"Точки на уязвимостта"

/Поглед.инфо/ Тъй като Вашингтон не даде конструктивен отговор на основните предложения на Русия за гаранции за сигурност, руското външно министерство официално предупреди нашите западни партньори, които все още са там, че „при липса на готовност на САЩ за преговори Москва може да прибегне до военно-технически мерки“.

На Запад от своя страна отново започнаха да говорят за „адски санкции в областта на икономиката“. И затова може би дори много повече от военно-техническия, се интересуваме какъв може да бъде нашият, така да се каже, „военно-икономически отговор“.

И тук, може би, започва най-интересното.

Всички възможни санкции срещу Руската федерация в реалния сектор, които САЩ биха могли да наложат без критични щети за собствената си икономика (а за икономиката на Стария свят, образно казано, са загрижени като за ланския сняг), вече, общо взето, са въведени.

Именно затова, между другото, когато поредния „адски сериал“ се въплъщава в реалния живот, той, чисто като усещане, все повече напомня на класиката „те очакваха зверски кръвопролития от него, а той изяде чижик“. Думите са на класика на руската литература Михаил Евграфович Салтиков-Щедрин който разбираше много от фината наука за управление (нищо чудно, бил е губернатор).

Става дума за това, че заплахите са безумни - ту ще заплашват да отнемат западните имения на някои не много ясни „приятели на Путин“. Ту самият Путин ще страда от заплахата на поредната европейска „дама-кифла“, която ще му забрани пазаруването по Шанз Елизе в Париж. Всичко това е някак много смешно за руското ухо.

Що се отнася до някои наистина сериозни неща, не напразно Белият дом каза в петък вечерта, че санкциите, които се подготвят от Запада, не целят да удрят руския енергиен износ. И изключването на Русия от системата SWIFT най-вероятно няма да бъде включено в пакета от възможни нови западни санкции, информира същият Белият дом. И в това няма нищо изненадващо, камо ли случайно.

Преценете сами.

През 2021 г. износът на газ само от Руската федерация възлиза на приблизително 203,5 млрд. куб.м. м, а това е около една четвърт от потреблението, за секунда, в цяла Европа и Азия. Що се отнася до износа на петрол, там е още е по-зле: около 20% от целия световен пазар на нефт (239 милиона тона, ако някой се интересува особено от конкретни цифри).

Но не става въпрос само за нефт и газ и всички го разбират много добре.

Например, не трябва просто да забравяме, че страната ни заема уверено първо място на световния пазар на никел с дял от 13,4% и произвежда около 20% от световното потребление на този метал. Ние също така се нареждаме на 5-то място на световния пазар на черни метали с дял от 4,9% и на 6-то място в световния пазар на алуминий с дял от 3,3%.

Освен това Руската федерация е признат световен лидер в износа на сега пооголения и оскъден пазар на торове, където заемаме приблизително 12,8% от световния пазар, при това при азотните торове руските обеми представляват повече от 35% от световното потребление.

Това в светлината на вече почти директно обявената предстояща „хранителна криза“ и затварянето на много предприятия в Европа поради високата цена на суровините, включително газа, изглежда доста пикантно. А ако погледнем най-общо казано, в парично изражение,то руският износ на горива и минерални суровини с внушителния си обем от $350 млрд. уверено се нарежда на първо място в света, на второ място е Саудитска Арабия със скромните $286 млрд.

При това, особенно характерно е, че Русия, като част от световната икономика, е така плътно вписана в глобалната верига на доставките на суровини, че всякакви опити някак си да се изреже от там, дори за икономиката на САЩ намираща се от другата страна на океана, ще доведе до такава системна криза, пред която Голямата депресия наистина ще изглежда като детска игра на мишки и някак си е напълно глупаво да не се разбере.

Може ли някой дори да си представи какво ще се случи със световната икономика, ако Руската федерация просто спре да доставя тези ресурси на световните пазари под една или друга форма?

Или, да речем, просто да ограничи предлагането.

Така можем съвсем спокойно да заявим: що се отнася до износа на суровини, не ние сме тези, които можем да бъдем заплашени със санкции. По отношение на санкциите, ако се стигне до сериозна конфронтация, ние сме тези, които можем да застрашим условния Запад. И то не с някакви "санкции от ада", а с истински ад, без никакви заплахи, в който поне със сигурност можем да хвърлим европейските икономики, просто като водим добре балансирана експортна политика.

Още веднъж – дори без никакви санкции.

Тези, които не вярват, могат просто да наблюдават какво се случва в момента на енергийните пазари на същата Европа. И това не са „насрещни санкции“ върху износа на енергия, извинете, те още не са започнали.

Така че - и това вероятно е разбираемо за всички повече или по-малко здравомислещи хора - нашите "точки на уязвимост" определено не са тук.

Но те със сигурност са налице.

И точно върху тях ще бъде нанесен основният удар, няма съмнение.

Да, вече всъщност е обявено – къде ще се прилага: на първо място, това е изключително уязвимата банкова и финансова система на страната.

И тук наистина имаме реални проблеми.

По-специално, тъй като въпреки факта, че реалният сектор (например близкия до автора горивно-енергийния комплекс) е запазил националния характер на регулиране, регулирането във финансовия сектор отдавна и почти официално е наднационално и екстериториално.

Но по странно стечение на обстоятелствата, контролирано от американските финансови регулатори. Което от гледна точка на националната сигурност все още може да е някак приемливо, и то с резерви, в условията на, така да се каже, „мирно време“. Но е напълно нетърпимо по време на истинска - дори студена - война.

И въпросът тук не е дори в прословутата „офшорна аристокрация“. Просто цялата ни банкова система е изградена от 90-те години на миналия век на принципа на прахосмукачката, която изсмуква парите от икономиката и ги консолидира в собствените си „центрове на печалба“, което от гледна точка на класическата икономика, всъщност е пълна дивотия.

И след това също така да има и наглостта да отчита с гордост „рекордни печалби“ дори по време на най-ужасните кризи: ама няма как, тази банкова и финансова система, просто така беше замислена навремето. Не за снабдяване на икономиката с пари, което всъщност е смисълът на банковата система в националната икономика, а за „консолидиране на паричното предлагане“ и предотвратяване на „холандската“, така да се каже, болест.

Тоест, казано на руски език - да се консолидират печалбите и след това да се отмъкнат някъде.

И така наречената офшорна аристокрация, или по-точно казано, точно същата компрадорска част от „елита“, както в Украйна или в други постсъветски републики, грижливо култивирана от западните им приятели като агне подготвяно за „под ножа“, е просто разбираемо последствие от тази откровено крива, честно казано, банково-финансова схема. Е, да, сега пак най-много ще се оплакват заради „свободата на движение на капитали“ и пак ще следват принципа „Кац предлага да се предадем“.

И те, разбира се, ще бъдат отразени от всички наши „официални либерали“, както и от други демократични медии, които отдавна са действителното съдържание на компрадорския елит.

Но и тук като цяло няма нищо ново.

За „гълтането на прах“ Путин им обяснява отдавна и всичко, дълго и подробно.

Освен, може би, че избирателят едва ли ще разбере държавната власт сега, ако хвърли държавни ресурси, за да спаси тези „дебели котараци“: всъщност това също се пресмята в комбинацията за идентифициране на „точки на уязвимост“, с това, същите американци се справят много добре.

Като цяло те са традиционно страхотни хора в този смисъл. По-специално, добре е известно как Тръмп започна кампанията си срещу КНР: той просто събра най-добрите си синолози и поиска само информация за „точки на уязвимост“. След това антикитайската кампания премина много по-успешно, нали знаете.

И защо мислите, че ще действат срещу нас някак погрешно?

В тази връзка аз лично много се надявам, че например проектът за национализация на банковата система на страната, поне според изключително мекия и цивилизован „унгарски вариант“, все още се разработва от руските власти. В противен случай би било някак си напълно странно: всеки банкер, а те са нервни хора, ще си докара шизофрения, когато има поне двама шефове – единият в Москва, а другият някъде в МВФ.

Друга също толкова очевидна „точка на уязвимост“ от гледна точка на националната сигурност е търговията на дребно. Там, където виждаме доста изненадваща картина: в една от най-социално уязвимите области на „хранителната сигурност“ ние просто нямаме нито една национална търговска мрежа.

Всички те принадлежат или на „истински“ чужденци, или на „офшорни“, което като цяло е доста паралелно в настоящата ситуация. Всъщност, при всички случаи, тези собственици определено не се контролират тук.

Има и други „точки на уязвимост“, които също са добре разбрани – от образователните програми до задължителното здравно осигуряване или например съдебната и арбитражната система.

Но само енергийният сектор, независимо дали е газ или нефт, секторът (както, между другото, секторът на минералните ресурси като цяло) е всичко друго, но не и „точка на уязвимост“. Напротив, това е нашият вероятен военно-икономически отговор.

Превод: ЕС