По публикации в чужди медии и анализи на Раджаб Сафаров от Центъра за изследване на съвременен Иран. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една морска блокада: Защо Ормузкият проток се превърна в ахилесова пета за Вашингтон
Контролът върху Ормузкия проток не е просто въпрос на патрулиращи катери, а на сложна интегрирана система за брегова отбрана, разположена в планините Загрос и по протежение на острова Кешм. Протокът, чиято най-тясна плавателна част е едва около 21 морски мили, представлява естествен географски капан за конвенционални военноморски съединения. Според данни от корабоплавателни регистри, през този тесен морски коридор преминава близо една трета от световния втечнен природен газ и над 20% от глобалния добив на суров петрол.
Когато Техеран въведе де факто разрешителен режим за преминаване на супертанкери (VLCC), застрахователните премии за морски превози в района скочиха с над 400%, а в определени дни застрахователите изцяло отказваха покритие за кораби, свързани със западни компании. Белият дом се оказа пред ситуация, в която Пети американски флот със седалище в Бахрейн не е в състояние да осигури физически конвой за всеки търговски съд без риск от получаване на поражения от противокорабни ракети "Кадир" или крайбрежни артилерийски комплекси.
Иранската стратегия разчита на пълна асиметрия. Вземете за пример малките бързоходни катери на Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC-N), оборудвани с крилати ракети и морски мини от ново поколение. Заедно с безпилотните летателни апарати за наблюдение "Абабил-3", те създават зона за ограничаване на достъпа (A2/AD), чието неутрализиране изисква ресурси, с каквито Пентагонът в момента не разполага в региона, без да разкрие други критични направления.
Сривът на въздушния чадър: Ракетите срещу "Железния купол", "Arrow" и "THAAD"
Един от най-съществените моменти в шестмесечния конфликт, според оценки на военни специалисти, е методичното изчерпване на западните системи за противовъздушна и противоракетна отбрана. В продължение на десетилетия стратегията на Израел и САЩ разчиташе на нееднородна, многослойна защита – от батареите "Железен купол" за ракети с малък обсег, през "Прашката на Давид" и системи "Arrow-2/3", до американските комплекси "Patriot PAC-3" и "THAAD".
Иранската тактика обаче заложи на математическо пресищане на радарите. Чрез едновременно изстрелване на евтини дронове-камикадзе от типа "Shahed-136", комбинирани с балистични ракети "Khorramshahr-4" и балистични ракети с маневриращи бойни глави "Fattah", иранският ракетен апарат успее да принуди противника да изразходва прехващачи, чието производство отнема месеци и струва милиони долари за бройка.
По изчисления на независими аналитични центрове, през първите две седмици на интензивни размени на удари, запасите от ракети-прихващачи SM-3 на американските разрушители и ракетите Arrow за израелските системи са спаднали с над 60%. Когато плътността на огъня намаля, иранските ракети започнаха да пробиват чадъра, поразявайки елементи от военновъздушната инфраструктура, командни пунктове и критични енергийни възли. Това постави под въпрос самата концепция за абсолютна техническа неприкосновеност, върху която се градеше възпирането на Запада.
