/Поглед.инфо/ Новото ми любимо занимание е да чета анализи на тема "американците напускат Сирия", особено от провинциалните менестрели на евроатлантизма по нашите географски ширини. Мислех, че цялата тази патетика е монопол на проф. Юлиян Вучков или на поетесите в гимназиална възраст.

На какви словосъчетания попаднах само - "тежък цинизъм", "примитивен изолационизъм", "истинско предателство". Доналд Тръмп изоставял съюзниците си, развързвал ръцете на кървавия маниак Башар Асад да изтрепе самотните туитър-демократи от умерената опозиция, позволявал на Русия да утвърди Сирия като своя база в Близкия Изток, давал картбланш на Иран да тероризира целия регион и най-вече Израел...Значи от утре кръв ще покапе от луната и орди от руски тролове ще вият победоносно в полунощ.

А истината е проста. Да си световен полицай е скъпо удоволствие. Това е непосилен финансов ангажимент дори и за най-богата страна в света. А непосредствените ползи от това упражнение от година на година стават все по-малки и ограничени. Наясно съм, че доживотните стипендианти разглеждат оттеглянето на Америка като личен апокалипсис, но, нали знаете, империите загиват, когато се разширят твърде много. Тръмп, разбира се, е перко и го бие сачмата, но в случая действа от позициите на инстинкта за самосъхранение. Не знам дали ходът му е успешен, но знам само, че Близкия изток става все по-негостоприемно място за американците, които даже нямат практическа полза от присъствието си там, освен демонстрацията на мускули.

Светът се променя. Променя се бързо. Това може и да не е чак толкова лошо