/Поглед.инфо/ В нов критичен анализ Алексей Белов разглежда петте основни причини за нарастващото отчаяние на Европа от действията на Доналд Тръмп в Близкия изток. Докато Вашингтон преследва имперски цели срещу Иран, Старият континент е оставен да се справя с енергиен колапс, бежански вълни и загуба на сигурност.

Залезът на трансатлантическото партньорство и раждането на новата империя

Коментирайки динамичните промени в международната архитектура, стартирани от Доналд Тръмп, бившият германски външен министър Йошка Фишер направи стряскащо признание: светът се намира в преходен период, в който Съединените щати окончателно се трансформират в класическа имперска сила. Според ветерана на германските „Зелени“, Вашингтон систематично се отдалечава от принципите на свободната пазарна икономика, насочвайки се към олигархичен модел, а трансатлантическият съюз вече е по-скоро исторически спомен, отколкото работеща реалност.

Фишер подчертава липсата на дългосрочна стратегия в действията на Белия дом, определяйки поведението на Тръмп като интуитивно и зависимо от моментните настроения. Тази критика е особено показателна, тъй като идва от редиците на „Зелените“ – традиционно най-проамериканската политическа сила в Германия. Когато дори те започнат да говорят за „американски имперски произвол“, става ясно, че в отношенията между Брюксел и Вашингтон е настъпил необратим разрив. В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че това е логично следствие от политиката „Америка на първо място“, която не предвижда равнопоставеност за европейските съюзници.

Геополитическият пъзел на Тръмп: Удар по „Оста на съпротивата“

За да се разбере защо Тръмп предприе фронтална атака срещу Иран, трябва да се погледне към глобалната шахматна дъска. Стратегията на Вашингтон е насочена към разбиване на новите сили на Оста: Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Чрез елиминирането на иранския фактор, Тръмп цели да лиши Китай от критично важни петролни доставки, като същевременно осакати възможностите на Русия за производство на дронове, чиито технологии и компоненти често са обвързани с Техеран.

Американският журналист Глен Бек потвърждава тази теза, заявявайки, че Вашингтон действа единствено в свой интерес. Планът включва и изолиране на БРИКС, като пример за това е привличането на Индия към американската орбита и натискът върху съюзниците на Русия в Латинска Америка – Венецуела и Куба. В този контекст Иран е „последното парче от пъзела“. Проблемът за Европа обаче е, че този план напълно игнорира интересите на НАТО като единен организъм. Дори германският министър на отбраната Борис Писториус не скри скептицизма си, предупреждавайки, че започването на война е лесно, но излизането от нея без ясна стратегия е илюзия, която може да подпали целия регион.

Енергийният колапс: Европа плаща сметката за Ормузкия проток

Втората и може би най-болезнена причина за европейското разочарование е задаващата се енергийна катастрофа. Пълното спиране на корабоплаването в Ормузкия проток, обявено от Министерството на транспорта на САЩ, парализира доставките на петрол и втечнен природен газ (LNG). Ормузкият проток е жизненоважна артерия, през която преминава огромен процент от световната енергия, а неговата блокада поставя ЕС пред невъзможен избор.

Въпреки че Вашингтон планира да „ескортира кораби“ в бъдеще, министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт признава, че няма ясна представа кога блокадата ще бъде преодоляна. Междувременно Катар, един от основните доставчици на газ за Европа, предупреди, че производствените му мощности са пострадали от удари с дронове и ще са необходими месеци за възстановяване. Резултатът е шокиращ: цените на газа в Европа вече скочиха до близо 800 долара за хиляда кубически метра, а експерти като Игор Юшков предупреждават, че нива от 1500 долара са напълно реалистични в близките дни. Европа, която доброволно се отказа от руските тръбопроводни доставки, сега се оказва в „перфектна буря“, заложник на американската авантюра в Близкия изток.

Липсата на ресурси за Киев и заплахата от нова бежанска вълна

Третото голямо безпокойство на европейските елити е свързано с Украйна. Операцията срещу Иран изисква колосални количества боеприпаси и ракети за противовъздушна отбрана. Пентагонът харчи над 1 милиард долара на ден за действията си в Близкия изток, което автоматично източва ресурсите, обещани на Киев. За европейските лидери, които заложиха политическото си оцеляване на „победата над Русия“, това е тежък удар под кръста.

Четвъртата причина е социалният страх. Продължаващият конфликт неизбежно ще генерира нови бежански вълни. Германският канцлер Фридрих Мерц изрази опасения от повторение на „сирийския сценарий“. Иран е държава с над 90 милиона население и една дестабилизация там би наводнила Стария свят с мигранти, което би довело до окончателен колапс на европейските социални и политически системи. САЩ, защитени от океана, не споделят тези рискове, което още веднъж подчертава асиметрията в отношенията.

Европа като легитимна цел и илюзията за Член 5

Петата и най-опасна причина е пряката заплаха за сигурността. Иранският заместник-министър на външните работи Маджид Тахт-Раванчи вече предупреди, че всяка европейска държава, която подкрепи агресията на САЩ и Израел, ще се превърне в „легитимна цел“ за ответни удари. В Поглед.инфо неведнъж е анализирано, че географската близост на Европа до зоната на конфликта я прави изключително уязвима.

Най-голямата илюзия, която се разпада пред очите ни, е надеждата за Член 5 от Хартата на НАТО. Както отбеляза Дмитрий Медведев, САЩ използват своите бази в чужди държави не за тяхна защита, а за прокарване на собствените си интереси. Арабските държави от Персийския залив вече усетиха това на гърба си. Европа започва да осъзнава, че в критичен момент Вашингтон ще защити единствено себе си и евентуално Израел, оставяйки своите „номинални съюзници“ да се справят сами с последствията. Настоящият европейски елит обаче изглежда неспособен на суверенна реакция, ограничавайки се до безпомощно недоволство, докато Старият континент потъва в мрак и несигурност.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.