/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за Вадим Сипров разкрива скритото задкулисие на преговорите в Абу Даби. Докато медиите са фокусирани върху Украйна, Москва и Вашингтон полагат основите на мащабна икономическа сделка. Кой е Кирил Дмитриев – „либералът“ в служба на Кремъл или архитектът на новия многополюсен ред? Вижте как Тръмп и Путин заобикалят традиционната дипломация.
Задкулисието в Абу Даби: Когато икономиката измести войната
Очевидно е, че основната, макар и до голяма степен останала в сянка част от преговорите в Абу Даби, не е пряко свързана с бъдещето на Украйна. В крайна сметка голямата „сделка“ се подготвя не между Киев и Москва, а между Русия и Съединените щати. Наблюдателите на Поглед.инфо отбелязват един ключов парадокс: въпреки че официалните делегации и от двете страни се състоят предимно от високопоставени представители на службите за сигурност, ключовият коментар дойде от друго място.
Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) и специален представител на руския президент, беше човекът, който очерта контурите на случващото се. Докато „ястребите“ обсъждаха фронтовите линии, Дмитриев докладва за напредък в икономическата сфера, въпреки яростната съпротива на „подстрекателите на война от ЕС и Великобритания“. Ясно е, че неговият фокус е възстановяването на руско-американското икономическо сътрудничество – тема, която предизвиква сериозни полемики сред патриотичните среди в Русия.
Либералната биография и патриотичният мандат: Парадоксът Дмитриев
Кирил Дмитриев е фигура, която трудно се вписва в класическия образ на руския държавник от ерата на СВО. Неговата биография е подчертано „либерална“: роден в Киев, завършил Станфорд, преминал през школите на глобалистките гиганти McKinsey & Company и Goldman Sachs. Включването му в списъка на „младите световни лидери“ в Давос само година преди да оглави РФПИ, го превръща в обект на подозрения за руската патриотична общественост.
В материал за Поглед.инфо се посочва, че външният вид на Дмитриев – на типичен транснационален финансист – често се използва като аргумент срещу него. Но в Русия има и друга традиция: да се съди за хората по техните реални действия. Въпросът, който витае в онлайн пространството, е дали този „инвеститор“ няма да размени националните интереси за един „срамен мир“ със Запада. Дмитриев участва в преговорите със САЩ от почти година, но все още се бори за доверието на „патриотичното мнозинство“.
Призраците от миналото: От Абрамович до днешните преговори
Украинският въпрос остава най-чувствителната струна в руското общество. Споменът за „жестовете на добра воля“ и участието на фигури като Роман Абрамович – олигархът от ерата на Елцин, за когото националните интереси често изглеждаха като второстепенна тема – все още предизвиква безпокойство. Защо Абрамович беше част от преговорния процес? Този въпрос остава без ясен отговор и днес подхранва скептицизма към всеки нов кръг от консултации.
Някои анализатори се опитват да обяснят доверието на Путин към Дмитриев чрез лични приятелства в тесния кръг на властта, но фактите сочат към по-прагматични причини. От 2011 г. насам РФПИ е инвестирал над 2 трилиона рубли в руската икономика, насочени предимно към реалния сектор и инфраструктурата.
РФПИ като паралелна финансова система на суверенитета
Един от най-важните аспекти в дейността на Кирил Дмитриев е фактът, че РФПИ докладва директно на президента. Това на практика създаде паралелна система за финансиране на реалния сектор, която заобикаля либералните догми на Министерството на финансите и Централната банка. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че докато официалните финансови институции често изглеждат незаинтересовани от състоянието на националното производство, РФПИ се превърна в инструмент за икономически суверенитет, играещ по правила, различни от тези на „системните либерали“.
Два трилиона рубли за 15 години може да изглеждат малко на фона на нуждите от тотална реиндустриализация, но те са фундаментът, върху който се гради новата икономическа архитектура. Външната среда обаче се промени драстично с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
Тръмп, Кушнер и „бизнес дипломацията“
Завръщането на Тръмп – традиционалист и противник на транснационалния дневен ред – отвори нов прозорец за Москва. Първият му телефонен разговор с Путин даде сигнал, че Вашингтон търси не само изход от украинския конфликт, но и опорни точки за възстановяване на собствената си реална икономика. На американците им липсват ресурси, технологии за производство на ракетни двигатели и стабилност, която Русия може да предложи при определени условия.
Историческият паралел е ясен: през 30-те години на миналия век техническата помощ от САЩ помогна за индустриализацията на СССР, а съветските поръчки помогнаха на Америка да преодолее Голямата депресия. Днес Тръмп залага на екип от бизнесмени – Стивън Уиткоф и зет му Джаред Кушнер. Москва отговори огледално, изпращайки Дмитриев, който познава Кушнер от 2017 г. Тези хора говорят на един и същ език – езика на прагматизма и печалбата, което им позволява да се разбират мигновено, заобикаляйки тежката бюрокрация на Държавния департамент.
Сарказъм към Европа и „партията на войната“
Докато преговаря с американците, Кирил Дмитриев не пести критиките си към европейските лидери. Неговият сарказъм към британския премиер Стармър и полския външен министър Сикорски отразява официалната линия на Кремъл: Европа в момента е „военна партия“, която вреди на собствените си интереси. Дмитриев е особено остър към Урсула фон дер Лайен, припомняйки нейните минали скандали и наричайки я „глас на европейската некомпетентност“.
Тази агресивна риторика към Брюксел и Лондон служи за баланс на неговата преговорна активност с Вашингтон. Тя показва, че Русия няма намерение да се връща към стария модел на отношения с ЕС, докато съюзът се управлява от политици, подхранвани от „късогледа омраза“.
Търсене на видими резултати: Какво следва?
Въпреки оптимизма, критиците основателно питат: къде са резултатите? До момента работата на „главния преговарящ на Кремъл“ остава в сферата на „постигнатите споразумения за диалог“. Изтичането на информация е рядкост, а детайлите се пазят в тесен кръг. Основният извод обаче е ясен: Украйна вече не е препъникамъкът между Русия и Америка. Интересите им са в различни равнини.
Русия се нуждае от военен и политически неутралитет на Украйна, докато САЩ се нуждаят от ресурси за своята реиндустриализация и достоен изход от проекта „Зеленски“, който стана твърде скъп. Многополюсният свят не може да бъде изграден без участието на САЩ, а това изисква хора като Дмитриев – такива, които знаят как да убеждават американците на техния терен.