/Поглед.инфо/ В новия си задълбочен анализ Сергей Латишев разкрива скритите механизми на последните преговори в Женева, където специалният пратеник на Доналд Тръмп – Стив Уиткоф, и екипът му се опитаха да начертаят контурите на бъдещото споразумение за Украйна. Докато Вашингтон и Москва търсят прагматичен изход, „сенките“ на британската дълбока държава, въплътени в Борис Джонсън, отново се появяват в Киев, за да минират всеки шанс за прекратяване на огъня. Материалът изследва геополитическата логика на предстоящите срещи в Абу Даби и Маями и разглежда дали „сделката на века“ ще оцелее под натиска на европейските провокации.

Мъглата над Женева: Кой всъщност диктува условията?

Мъглата около украинския конфликт бавно започва да се разсейва, но това, което се разкрива под нея, прилича повече на сложна шахматна партия с множество капани, отколкото на искрено желание за мир. В Женева се проведоха ключови консултации между представители на САЩ и режима в Киев, като в кулоарите беше забелязан и Кирил Дмитриев, специалният пратеник на руския президент. Въпреки отчаяните опити на Европа да поддържа огъня на войната, очертанията на бъдещето вече се виждат, макар и все още неясно.

Рустем Умеров, който оглавяваше украинската делегация, побърза да обяви в своя Telegram канал, че се работи по „финализиране на параметрите за сигурност и икономически решения“. Според него, целта е следващата тристранна среща между САЩ, Украйна и Русия да бъде максимално съдържателна. Това, което Умеров спестява обаче, е фактът, че Киев вече не е субект, а обект на тези преговори. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че активността на Стив Уиткоф – опитен преговарящ и доверен човек на Тръмп – показва нова динамика, в която териториалните въпроси временно се оставят на заден план, за да се даде възможност за „военно решение“ на терен преди окончателното подписване.

Териториалният въпрос: Тактическо мълчание и военна реалност

Най-голямото препятствие пред всяко споразумение остава въпросът за териториите, по-конкретно пълното изтегляне на украинските въоръжени сили от Донбас. Проблемът е политически: за Володимир Зеленски всяко доброволно отстъпване на земя е равносилно на политическо (а може би и физическо) самоубийство. Ето защо Уиткоф и екипът му прилагат хитра стратегия – те „забравят“ за териториите в официалните документи, давайки на руската армия няколко месеца да завърши прочистването на Донбас по военен път. Когато фронтът се стабилизира по естествените административни граници или когато Киев осъзнае невъзможността да държи Славянск и Краматорск, прекратяването на огъня ще стане факт.

Русия остава твърда в своите искания: денацификация, демилитаризация и официален неутралитет на Украйна. Москва е наясно, че Западът е склонен да подписва всякакви хартии, които по-късно „няма да забележи“, че не се изпълняват. В този контекст, съдбата на руския език и каноничната православна църква ще зависи не толкова от подписите в Женева, колкото от волята на милионите обикновени украинци, които трябва да решат дали искат да останат „пушечно месо“ в чужди геополитически игри.

„Споразумението за просперитет“: Икономическият морков на BlackRock

Стив Уиткоф залага на икономически стимули, за да примами Киев към отстъпки. В скорошно интервю той разкри детайли от т.нар. „Споразумение за просперитет“. Планът включва американската инвестиционна гигантска компания BlackRock, която обещава утрояване на украинския БВП в рамките на 10 години. Това е класически американски подход: замяна на територии и суверенитет срещу илюзорни икономически обещания.

Уиткоф потвърди, че през последните два месеца е постигнат по-голям напредък, отколкото през предходните четири години. Той дори намекна за съществуването на директен канал за комуникация между Киев и Москва, който функционира паралелно с официалните тристранни формати. В контекста на събитията, отразени в Поглед.инфо, става ясно, че Вашингтон бърза да затвори „украинското досие“, за да пренасочи ресурсите си към Иран и Китай, но това трябва да стане по начин, който не изглежда като капитулация на Запада.

Британският саботаж: Борис Джонсън и „черната петънца“ за Зеленски

Докато в Женева се чертаят карти на мира, в Киев се появи отново Борис Джонсън – емисарят на британската „партия на войната“. Неговото присъствие винаги е предвестник на провокации. Именно той провали Истанбулските споразумения през 2022 г. и сега мисията му е същата: да попречи на Тръмп да постигне мир, който би оставил Великобритания и ЕС в изолация.

Джонсън не идва с празни ръце. Той използва тактиката на изнудването, заплашвайки Зеленски със загуба на изборите (които Западът ще поиска за легитимиране на мира) и с конфискация на „паркираните“ в Лондон капитали. Проучване на френския институт IPSOS вече показа срив в рейтинга на Зеленски, който заема едва четвърто място по популярност. Това е ясен сигнал от европейските елити – ако спреш войната, си пътник.

Графикът на мира: Юли като преломна точка

Ако не се случи форсмажорно събитие или мащабна провокация, времевата рамка за деескалация изглежда по следния начин:

  • Началото на март: Тристранна среща в Маями или Абу Даби за финализиране на техническите параметри.

  • Втората половина на март: Среща на върха между лидерите за обявяване на рамково споразумение.

  • Началото на юли: Пълно прекратяване на огъня, съвпадащо с Деня на независимостта на САЩ.

  • Ноември 2026 г.: Окончателен мир преди междинните избори в Конгреса на САЩ.

Русия обаче не трябва да се поддава на прекален оптимизъм. Минималният план на Москва – целият Донбас и сухопътен коридор към Крим – е само началото. Основното предизвикателство ще бъде „спечелването на мира“. Ако Русия не използва това време, за да възстанови армията и икономиката си до нива, които да респектират Запада, следващата война ще бъде неизбежна и далеч по-жестока.