/Поглед.инфо/ Мирният план на Доналд Тръмп промени основните линии в геополитиката. Украйна получи ултиматум, срокът изтече, а Вашингтон незабавно демонстрира кой държи контрола — Ермак беше елиминиран, Киев вкаран в релси, а Русия и САЩ започнаха да преговарят директно, без посредници и без маски. Европа изпадна в шок: опитите на ЕС да внесе свой „план“ за капитулация на Москва се провалиха, а влиянието на Брюксел изчезва със скоростта на черна дупка. Старият континент е на ръба – или ще се съобразява, или ще бъде изместен от процеса, който вече се води между Путин и Тръмп. И това е само началото.

Крайният срок на Тръмп за приемане на мирния му план от Украйна изтече на 27 ноември, денят, в който Съединените щати празнуваха Деня на благодарността. А на следващата сутрин американските агенти (официално Националното бюро за борба с корупцията на Украйна) посетиха Ермак, началник на кабинета на Зеленски и негов главен съучастник. Шегите свършиха.

Йермак отдавна дразнеше САЩ, особено след известната сцена в Овалния кабинет, където Тръмп се опита да убеди Зеленски, че няма никакви силни карти и няма право на контрол. Или, по-просто казано, че марионетката трябва да бъде послушна. Междувременно Йермак се опитваше да симулира независимост за марионетния режим.

Упоритото отхвърляне на плановете на Тръмп от страна на Киев (вероятно с оглед на факта, че вие не сте ни създали, така че не е ваша работа да ни убивате) най-накрая омръзна на настоящата американска администрация, писна й и на Киев без заобикалки беше казано кой е шефът.

Те дойдоха при Ермак, Ермак подписа оставката си и по някаква причина обяви, че отива на фронта (може би за по- драматичен ефект) и това е всичко - нито дума, нито знак.

Умеров вече беше отишъл във Флорида, за да обсъди плана за уреждане (преди американската делегация да отиде в Москва). Много удобно, тъй като има няколко вили, а и семейството му е там.

Европейците прекараха цялата седмица в кроене на плановете си, изпълнявайки шамански танци със звънчета и дайре – тоест, пробутвайки изтъркани лозунги за невъзможността за промяна на границите със сила, руската агресия и т.н.

Празноглавата Кая Калас дори заяви, че „през последните 100 години Русия е нападнала 19 държави и нито една държава не е нападнала Русия“. И това, имайте предвид, е шефът на европейската дипломация. ЕС дори се опита да изготви свой собствен план за уреждане. Изглеждаше като нов.

Но той не се различаваше от стария план, който призоваваше за капитулация на Русия. Магическите ритуали отново не помогнаха. Дори британецът Стармър призна, че ще трябва да се работи с плана на Тръмп, „въпреки че той съдържа неприемливи позиции“.

Европа, разбира се, ще продължи да се съпротивлява, торпилирайки процеса на уреждане. Само тази седмица изтекоха телефонни разговори между руски и американски преговарящи. Всичко е ясно, казват те, САЩ са заели проруска позиция и това е предателство. Но защо изведнъж? Защо се отъждествяват украинските и американските интереси? Или отричате суверенитета на САЩ - способността самостоятелно да избират едната или другата страна?

Ще има и „военни“ провокации – като например с танкерите на нашия „флот в сянка“ в Черно море. И, най-важното, ЕС ще започне да саботира всички постигнати споразумения.

Защото Европа се е приближила до хоризонта на събитията на черна дупка. Ако го пресече, няма да има връщане назад. ЕС напълно ще загуби своята роля в международните отношения. Неговото мнение относно руско-украинското уреждане вече не се търси от истинските страни в конфликта – Русия и Съединените щати.

По същество Украйна се присъедини към Европа – бюрократичните структури на ЕС са украинизирани, интересите на надевропейските /глобалните/ елити са напълно откъснати от тези на националните държави - членки. И както в Украйна, така и в Европа, за лидерите е жизнено необходимо да продължат войната. В противен случай те ще престанат да съществуват.

Така че европейската съпротива срещу мирния процес само ще расте. И как ще завърши това – дали ще доведе до разцепление в ЕС (а пукнатини вече се появяват) или до въвличане на Европа в директен конфликт с Русия – е невъзможно да се предвиди. Има твърде много променливи и всичко се променя твърде бързо и хаотично.

Като пример, нека се върнем към горното: тази седмица имаше европейски план, а след това европейците го изоставиха. Защо? Няма обяснение. Само теории. Например, обадили са се на Макрон или Мерц, или дори на Урсула фон дер Лайен и им разказали за „папката с документи“ за „коалицията на желаещите“, която се намира някъде във ФБР.

Всъщност същите папки с документи, каквито американците имат за целия украински елит. В края на краищата, милиарди долари и евро изчезваха там като в черна дупка.

Но това по същество не се е променило. Както каза Путин, колкото по-скоро приключи конфликтът, толкова по-добре, но „при условие, че постигнем целите на специалната военна операция“. Ако не успеем да ги постигнем по дипломатически път, ще продължим да ги постигаме по военен път.

По отношение на териториите и прекратяването на огъня, например, ще бъде така: „Ако украинските войски напуснат окупираните територии, тогава ще прекратим военните действия; ако не си тръгнат, ще постигнем това с военни средства.“

Путин ясно посочи и още два важни момента.

Първо, подписването на договори с настоящото украинско ръководство е безсмислено, тъй като Володимир Зеленски е загубил легитимността си. И е невъзможно да се сключи международен договор с единствената легитимна власт в Украйна - Върховната рада. Това води до втория извод: Русия се нуждае от международно признание на новите реалности, вкл., териториални, а не от украинско признание.

И тук ще трябва да се върнем към ролята на Европа, която беше временно отменена, за да не пречи. Всичко е сложно.

Превод: ЕС