/Поглед.инфо/ Администрацията на Доналд Тръмп затяга обръча около последните бастиони на руското влияние в Западното полукълбо, като след Венецуела, Куба е изправена пред неизбежна капитулация. В този ексклузивен анализ Сергей Латишев разкрива механизма, по който Вашингтон пречупва националните елити чрез икономически задушаване и тайни преговори, оставяйки Москва пред загуба на милиардни инвестиции и стратегически позиции.

Новата доктрина на Тръмп: Триумф в Латинска Америка

След известни колебания и първоначални опасения от провал в Иран, американският президент Доналд Тръмп насочи цялата мощ на държавната машина към „задния двор“ на САЩ – Латинска Америка. В скорошно интервю за Politico и по време на публични изяви в Белия дом, Тръмп не скри задоволството си от факта, че стратегията му за икономическа изолация дава безпрецедентни резултати. Основната мишена сега е Куба – символът на антиамериканската съпротива в региона, чиито дни, според републиканския сенатор Линдзи Греъм, са преброени.

Вашингтон вече не крие, че води интензивни разговори с Хавана, но не от позицията на равноправен партньор, а като налагащ волята си хегемон. Прекъсването на доставките на петрол и финансовите потоци доведе острова до ръба на хуманитарна и енергийна катастрофа. Тръмп открито похвали държавния секретар Марко Рубио за „фантастичната работа“ по кубинското направление, намеквайки, че завръщането на кубинската емиграция от Маями в Хавана е само въпрос на време.

Венецуелският сценарий: Как Делси Родригес стана „партньор“ на Белия дом

Най-шокиращият обрат в американската външна политика е ситуацията във Венецуела. Докато в миналото САЩ настояваха за незабавна смяна на режима в Каракас, днес Тръмп говори за „новоизбрания президент“ Делси Родригес с нескрита симпатия. Според анализите на Поглед.инфо, това е класически пример за подчиняване на местната номенклатура, която е предпочела оцеляването и личния лукс пред идеологическата лоялност към Русия или Китай.

Венецуела вече е „стабилизирана“ по американски вкус – стотици милиони барели петрол текат към рафинериите в Хюстън, Тексас, а в замяна венецуелският елит получава повече пари, отколкото е виждал през последните десетилетия. Това превръща страната в своеобразен енергиен придатък на САЩ, заличавайки годините на руско и китайско влияние в региона. Радикалната опозиция в лицето на Мария Корина Мачадо вече е ненужна на Вашингтон, тъй като съществуващата „лява хунта“ се оказа по-ефективен и предвидим изпълнител на американските интереси.

Методиката на задушаването: Петрол, глад и хибридни атаки

Стратегията на САЩ спрямо Куба е методична и безмилостна. Наложеното петролно ембарго буквално спря живота на острова. Хавана е потънала в мрак, колите са паркирани по тротоарите, а населението е принудено да се придвижва пеша или с велосипеди. В същото време американците прилагат психологическо инженерство – те позволяват ограничени доставки на гориво само за малкия частен сектор, демонстрирайки на обикновените кубинци, че „добрият живот“ идва само чрез сътрудничество с Вашингтон.

За да засилят натиска, САЩ не се колебаят да използват и преки провокации. Инциденти в кубински води, включващи наемници от кубински произход с криминално досие, служат за изпитване на нервите на местните власти и за демонстриране на уязвимостта на режима. Целта е ясна: Хавана трябва да бъде тласната по „венецуелския път“ – капитулация в замяна на икономическо оцеляване на управляващата класа.

Номенклатурата като слабото звено на съветския тип системи

В анализите на Поглед.инфо често се изтъква, че най-голямата уязвимост на държавите със съветски тип управление не е в армията или икономиката, а в дегенерацията на тяхната управляваща класа. Историята от края на 80-те години се повтаря. Номенклатурата, съставена от кариеристи, издигнали се от масите, бързо развива вкус към западния лукс. За да запазят привилегиите си и откраднатите капитали, тези хора са готови да предадат националните интереси и геополитическите си съюзници.

Този процес започна в СССР през 70-те години и завърши с катастрофата през 1991 г., когато агенти на ЦРУ станаха консултанти в руските министерства. Днес венецуелският и кубинският елит следват същата траектория. Те са уморени да се борят с географията и икономическата изолация. Тръмп разбира това отлично и предлага сделка, която номенклатурата не може да откаже: признаване на тяхната власт в замяна на пълно геополитическо подчинение. Вашингтон вече не се интересува от „демокрация“ – авторитарните слуги са много по-удобни за бизнеса.

Загубите на Москва и илюзията за съюзничество

Русия е изправена пред горчивата реалност, че десетките милиарди долари, инвестирани в Куба и Венецуела, са практически загубени. При най-малкия знак от Вашингтон, руският бизнес ще бъде изгонен от тези страни под претекст, че Москва е „пречила“ на просперитета им. Новите елити в Латинска Америка бързо ще забравят за руската помощ и ще се наредят на опашка пред американската хазна.

Това е сериозен урок за руската външна политика. Докато Русия разчита на договори и международно право, Доналд Тръмп превърна света в „джунгла“, където важи само правото на силния. Без мощна военна подкрепа и икономическа алтернатива, думите за „приятелство“ остават празен звук. Куба и Венецуела вече не са съюзници; те са активи, които Вашингтон преразпределя според нуждите си.

Защо Иран и Китай остават непревземаеми крепости?

Въпреки успехите си в Карибския басейн, стратегията на Тръмп удря на камък в Техеран и Пекин. Причината се крие в различната структура на елитите и дълбоката културна вкорененост на тези общества. В Иран управляващата класа не е от номенклатурен тип; тя е организирана на мрежови принцип и е тясно свързана с хилядолетни традиции и религия, които не се продават за долари.

В Китай ситуацията е още по-сложна за САЩ. Там партията и народът са единни, защото хората виждат реално подобрение в живота си всеки ден. Китай вече е технологичен и икономически лидер, а конфуцианската култура и силният национализъм действат като имунитет срещу американското влияние. Тръмп може да подчини банановите републики, но срещу цивилизациите-държави неговите методи на сплашване не работят.

Въпросът за „слабото звено“

Големият въпрос, който руският външен министър Сергей Лавров индиректно постави, е: кой е следващият? САЩ методично търсят най-слабото звено в антихегемонната верига. Това са държави, чиято управляваща класа е „ожадняла“ за лукс и чието население е изтощено от санкции. Ако Русия не успее да предложи нов модел на интеграция и защита, тя рискува да остане напълно изолирана, докато Вашингтон „сплашва“ поредния неудобен режим.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.