/Поглед.инфо/ В новото си драматично обръщение към нацията, американският президент Доналд Тръмп очерта контурите на една безкрайна конфронтация в Близкия изток. Анализът на Макс Нармания за РИА Новости разкрива, че зад фасадата на „победата“ се крие подготовка за перманентен конфликт, който ще прекрои световната геополитика и икономика.

Очакването за „Епична ярост“ и излъганите надежди

Светът затаи дъх преди последното обръщение на Доналд Тръмп. Напрежението беше достигнало точката на кипене, като анализатори и политици от целия спектър изграждаха коренно противоположни сценарии. Песимистите се подготвяха за най-лошото – официалното обявяване на мащабна сухопътна операция, която да превърне Близкия изток в огромно бойно поле. Оптимистите, от своя страна, се надяваха на проблясък на разум и декларация за край на операция „Епична ярост“, представяйки я като постигната цел.

Реалността обаче се оказа по-сложна и по-мрачна от всяко предсказание. Тръмп не обяви нито край на войната, нито директен десант. Вместо това той поднесе реч, която на пръв поглед изглеждаше рутинна, но в същността си беше манифест за безкрайно военно присъствие. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, президентът се оказа притиснат от вътрешни обстоятелства – многомилионни протести под надслов „Без крале“, сриващи се рейтинги и галопиращи цени на горивата, които принудиха Белия дом да заеме позата на „победоносен агресор“, за да отклони вниманието от вътрешния хаос.

Илюзията за тотална победа над Техеран

Централната теза в посланието на Тръмп беше, че Иран вече е на колене. Според официалната версия на Вашингтон, военната мощ на ислямската република е изпарена – флотът е потопен, военновъздушните сили са приземени завинаги, а радарната система е превърната в скрап. Тръмп не пропусна да се похвали с ликвидирането на висшето ръководство на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР), внушавайки, че Иран вече не представлява реална заплаха.

Особено внимание беше отделено на ядрените амбиции на Техеран. Тръмп заяви категорично, че светът може да забрави за „иранската бомба“. Въпреки че САЩ официално твърдят, че не целят смяна на режима, президентът побърза да отбележи, че сегашната ситуация в Техеран е „много по-добра“ за американските интереси. Но парадоксът е налице: ако Иран е победен и разоръжен, защо бомбардировките трябва да продължат? Отговорът на Тръмп е брутален – наказанието ще продължи, докато страната не бъде върната в „каменната ера“, особено ако се опитва да блокира Ормузкия проток.

Геополитическият залог на Ормузкия проток

Един от най-важните моменти в речта беше опитът на Тръмп да дистанцира Америка от преките икономически последици на блокадата. Той подчерта, че САЩ са енергийно независими и не разчитат на петролния поток през пролива. Това обаче не е просто констатация, а стратегическо изнудване към съюзниците. Тръмп на практика каза: „Ние нямаме нужда от този петрол, вие имате. Ако искате протокът да е свободен, вие трябва да платите цената“.

Това позициониране на войната като услуга за „колебаещите се съюзници“ е нов нюанс в администрацията на Тръмп. Тъй като Европа и Азия не бързат да се включат активно във военната авантюра, Вашингтон се предлага като единствен защитник, който обаче ще продава своите ресурси „на пазарни цени“. Логиката на Поглед.инфо тук е ясна: Тръмп превръща войната в бизнес модел, където хаосът в Близкия изток вдига цената на американския шистов газ и петрол.

Пазарният оптимизъм срещу социалния взрив

Тръмп се опита да успокои финансовите пазари, твърдейки, че цените на акциите са стабилни, а горивата скоро ще поевтинеят след пълното смазване на иранската съпротива. Този оптимизъм обаче изглежда по-скоро като самовнушение. Президентът вярва, че Америка може да печели от конфликтите, които сама създава, без да плаща социална цена у дома.

Проблемът е, че „вечната война“, която Тръмп обещава, изисква ресурси и време, с каквито САЩ в момента не разполагат. Протестите в американските градове са ясен индикатор, че обществото не е готово да финансира безкрайни бомбардировки в името на „съюзници“, които дори не искат да бъдат спасявани по този начин. Тръмп е убеден в своя успех, но неговата реалност все повече се разминава с обективните факти на терена.

Близкият изток като безкрайно бойно поле

В крайна сметка, речта на Тръмп е превод на фразата „готови сме да се борим вечно“. Това не е стратегия за мир, а план за контролиран хаос. Плановете за унищожаване на иранската инфраструктура, спирането на тока и петрола на Техеран са само началото на един нов цикъл от насилие. Вашингтон залага всичко на картата на военното превъзходство, игнорирайки факта, че всяка бомба над Иран радикализира региона и приближава глобалната икономика до точката на пречупване.

САЩ се опитват да изиграят ролята на безкористен помощник, но действията им говорят за чист икономически егоизъм. В свят, в който Америка вече не е единственият хегемон, опитът да се наложи воля чрез „Епична ярост“ може да се окаже последното действие на една залязваща империя. Тръмп избра пътя на войната, но времето за нейния триумф изтича по-бързо, отколкото той предполага.