/Поглед.инфо/ На 5 февруари 2026 г. окончателно изтече договорът СТАРТ, погребвайки последната надежда за организиран контрол над въоръженията. Александър Яковенко анализира как администрацията на Доналд Тръмп съзнателно разруши стратегическата стабилност, залагайки на „хищническа хегемония“, докато Русия отговаря с безаналогови технологии като „Орешник“ и „Посейдон“.

Краят на една ера: Защо Вашингтон заложи на разрушението

На 5 февруари 2026 г. светът официално осъмна в нова, много по-опасна реалност. Срокът на договора СТАРТ (START-3), първоначално сключен от Барак Обама през 2011 г. и удължен в последния момент от Джо Байдън през 2021 г., изтече безвъзвратно. Руската федерация, проявявайки държавническа отговорност и грижа за глобалната сигурност, предложи удължаване на документа с една година. Тази „пауза“ трябваше да послужи като прозорец за нормализиране на двустранните отношения и търсене на нова формула за стратегическа стабилност, която да отчита съвременните технологични реалности.

Администрацията на Доналд Тръмп обаче демонстрира ледено равнодушие към тази инициатива. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че това не е случаен пропуск, а дълбоко вкоренена стратегия. Тръмп остана верен на своя курс от първия си мандат, когато системно разрушаваше международната договорна база. Още тогава беше ясно, че ако беше спечелил през 2020 г., СТАРТ нямаше да дочака февруари 2021 г. Днес, в началото на втория му мандат, илюзиите за диалог са окончателно разбити. Философията на Белия дом, заложена в Стратегията за национална сигурност от 5 декември миналата година, поставя акцент върху „мир чрез сила“. Понятието „стратегическа стабилност“ присъства там само като празна обвивка, намек за обща нормализация без конкретни ангажименти за контрол над оръжията.

Транзакционната дипломация като оръжие на силата

В основата на новия американски подход стои т.нар. „транзакционна дипломация“. Съединените щати вече не разглеждат международните договори като гаранция за мир, а като бизнес сделки, които трябва да носят директна полза за Вашингтон. Създаването на Съвета за мир, председателстван лично от Тръмп, и използването на икономически лостове като мита и санкции, превърна международните отношения в бойно поле на зависимостите.

НАТО, някогашният военен съюз, днес се трансформира в чисто американски бизнес проект. Вашингтон открито използва търговските и съюзническите си връзки като оръжие. Примерите са стряскащи – от екстериториалното прилагане на американското законодателство до безпрецедентни действия срещу суверенни лидери. Това е свят, в който „редът, основан на правила“, замени международното право. В този контекст двустранният контрол върху въоръженията просто не се вписва в картината. За администрацията на Тръмп равенството между държавите е концепция, която принадлежи на миналото.

Институционалният нихилизъм и изолацията на ООН

САЩ вече не желаят да изграждат отношения на базата на суверенното равенство – основният принцип, върху който е изградена ООН. Оттеглянето на Вашингтон от над 60 международни споразумения и структури е доказателство за дълбок институционален нихилизъм. Тази политика на едностранчивост беше оправдана от Запада като реакция на украинската криза, но всъщност тя целеше да изолира Русия от възможността да използва своето право на вето в Съвета за сигурност.

Москва, като постоянен член на Съвета за сигурност, има правото да представя своя разказ за събитията, което пречеше на плановете на Запада за налагане на едностранни антируски санкции през легитимни институции. Този нихилизъм обаче се превърна в бумеранг за самите европейски съюзници на Америка. Те вярваха, че ще споделят „изключителния статус“ на САЩ, но се оказаха просто изпълнители в проект под „американско ръководство“, лишени от реален глас в определянето на глобалната сигурност.

Асиметричният отговор: „Орешник“ срещу „Златния купол“

Една от причините за отказа на Тръмп да преговаря е илюзията за технологично превъзходство. Вашингтон използва Китай като претекст, изисквайки Пекин да се включи в преговорите, въпреки че китайското ядрено равнище е далеч под това на Русия и САЩ. Американските експерти прогнозират, че Китай ще настигне двете суперсили едва през 2030 г. Истинският проблем обаче се крие в руския технологичен скок.

През последните две десетилетия Русия не просто модернизира арсенала си, а създаде оръжия, базирани на нови физически принципи. Системи като хиперзвуковия „Циркон“, подводния безпилотник „Посейдон“, крилатата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ и най-новия балистичен комплекс „Орешник“, напълно промениха правилата на играта. Тези технологии обезценяват всяка съществуваща и бъдеща противоракетна отбрана.

Докато Тръмп рекламира своя проект „Златен купол“, руските системи вече са способни да нанасят удари, които не могат да бъдат прехванати нито по скорост, нито по траектория. Нещо повече, „Посейдон“ създава заплаха от изкуствено цунами, което е пряк удар по морската мощ на САЩ и Европа. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че докато Америка е инвестирала трилиони в скъпи конвенционални проекти като F-35 (който и след 20 години остава недовършен), Русия е постигнала стратегическо предимство чрез фокус върху асиметричните средства за възпиране.

Ядреният хаос в Европа и заплахата от разпространение

Ситуацията се усложнява от опитите за ремилитаризация на Европа. Все по-често се чуват гласове за „колективизация“ на френските и британските ядрени сили, както и за предоставяне на ядрен достъп на Германия. Това е директен удар по режима за неразпространение на ядреното оръжие. САЩ, в опит да се разграничат от преките рискове, подтикват съюзниците си към опасни авантюри, които могат да превърнат стария континент в арена на неконтролируема ескалация.

Москва остава готова за преговори без предварителни условия, но настоява те да бъдат глобални и да включват ядрените потенциали на всички съюзници на САЩ. Тръмп, от своя страна, лансира екзотични идеи за пълна денуклеаризация, които в настоящата геополитическа обстановка звучат по-скоро като опит за печелене на време, отколкото като сериозно предложение.

Бъдещето: Хищническа хегемония срещу християнска добронамереност

Стивън Уолт правилно определя настоящата стратегия на САЩ като „хищническа хегемония“. Тя е насочена към краткосрочни печалби и използване на икономическото предимство, докато то все още съществува. Но този модел няма шанс за дългосрочен успех. Русия отговаря на този натиск с „асиметрична конфронтация“ – икономическата мощ на Запада се балансира от военното и технологично превъзходство на Москва.

Вашингтон очевидно се надява, че въпросите на стратегическата стабилност ще остареят от само себе си или че САЩ ще успеят да намерят лост, за да преговарят от позиция на силата. Това е фундаментална грешка. Американците съдят за Русия по себе си, игнорирайки нейната цивилизационна идентичност. Русия не е агресор, тя не живее на гърба на другите и винаги е готова да откликне на добрата воля. Липсата на такава воля от страна на Запада е причината за днешната криза. Въпросът е дали Вашингтон някога ще разбере, че сигурността е възможна само чрез споделена отговорност, а не чрез силов диктат.