/Поглед.инфо/ Усещането, че всички световни кризи се приближиха заедно до кулминацията си надали е правилно, но тази седмица звездите всъщност са се подредили както трябва за няколко от ключовите конфликти на нашето време. Това не означава, че те ще бъдат решени сега, но поне за някои от тях моментът на истината настъпва.

Споразумението за 90-дневен мораториум в търговската война на САЩ с Китай беше постигнато в навечерието на първото чуждестранно посещение на Доналд Тръмп: от днес до петък американският президент е на посещение в три държави на Арабския полуостров.

Кралете и принцовете на Саудитска Арабия, Катар и Емирствата ще приемат своя скъп гост в ситуация, в която преките преговори между Русия и Украйна, за чието провеждане Тръмп се е трудил толкова усилено, може да започнат съвсем скоро в Турция.

В същото време, за домакините на Тръмп от арабските страни от Персийския залив, два други въпроса са много по-важни: Палестина и Иран. Преговорите между САЩ и Иран вече са в ход и има голям шанс за ново споразумение по ядрения въпрос, което би премахнало от дневния ред заплахата от голяма война в региона - война, от която никой освен Израел не се нуждае.

Американците вече дори не се опитват да плашат арабите с „иранската заплаха“ – исторически обтегнатите отношения между монархиите и Ислямската република напоследък омекнаха (включително благодарение на Китай и Русия), така че ерата на „разделяй и владей“ за САЩ тук отдавна е приключила. Основният проблем за целия регион е Израел, който води политика на унищожаване на Газа, а Тръмп не може да направи нищо по въпроса. Или не иска?

Откритият геноцид в Газа е не само предизвикателство за целия свят, но и подкопава репутацията както на Съединените щати, така и на Тръмп лично. Вчера британското издание „Икономист“ публикува резултатите от изследване, според което реалният брой на убитите палестинци е един и половина до два пъти по-висок от официалните оценки и може да достигне 109 хиляди. А ден преди това, говорейки в Кнесета, премиерът Нетаняху заяви:

„Разрушаваме все повече и повече къщи - те няма къде другаде да се върнат. Единственият очевиден резултат ще бъде увеличаването на жителите на Газа, които искат да емигрират от ивицата. <...> Ние ще контролираме това място. Няма други цели на войната.“

Тоест, Израел признава намерението си да ликвидира Палестинската администрация – поне частта от нея, разположена в Газа. Между другото, в същата реч Нетаняху каза: „Мисля, че ще трябва да се откажем американската помощ за сигурност.“

Само по себе си това твърдение е блъф, защото Израел не може дори да съществува, камо ли да се бори, без американска военна помощ. Но защо Нетаняху говори за това? Защото Тръмп оказва натиск върху Израел – нежно, но постоянно – и по време на посещението си при саудитците дори може да обещае да признае Палестина.

Само по себе си признаването на Палестина не означава нищо, особено от държава, която на практика е военният и геополитически защитник и покровител на Израел. Но това има важно психологическо значение - особено на фона на геноцида и намерението да се ликвидира дори абсолютно фиктивната палестинска автономия.

Геноцидът в Газа доведе до това, че дори редица европейски държави обявиха признаването на Палестина, което означаваше, че Западът, който беше поел ролята на покровител на еврейската държава, се раздели. Ако Тръмп обяви признаването на Палестина, това ще бъде ясен черен петък за Нетаняху. По същество Тръмп би казал на израелския премиер:

„Опитвате се да уредите ситуацията в Газа вече почти 20 месеца и няма да си тръгнете, нито ще спрете касапницата. Временното примирие, което аз постигнах, беше разкъсано от вас – и сега какво да кажа на арабите, от които очаквам да инвестират трилиони в американската икономика? Ще им кажа, че признавам Палестина.“

Ясно е, че САЩ лесно биха могли да принудят Израел да спре клането - би било достатъчно да спрат военните доставки и да намекнат за санкции. Но вътрешните връзки между американския и израелския елит са толкова дълбоки, че правят тази опция практически невъзможна. Нетаняху дори нарече Тръмп най-произраелския президент в историята на САЩ - не е изненадващо, тъй като по време на първия си мандат Доналд призна Йерусалим за столица на Израел.

Опашката обаче не може вечно да върти кучето и най-важното е, че от октомври 2023 г. насам Нетаняху прави неща в Газа, които не могат да бъдат оправдани (включително дори цинично геополитически такива). Да не говорим за нахлуването в Ливан, бомбардирането и завземането на територии в Сирия и провокирането на американски удари срещу Иран.

Тръмп не само няма да вади кестени от огъня за Нетаняху, но и не е готов вечно да толерира опитите на Израел за ескалация, опасната му игра с огъня в най-нестабилния регион на света. Ето защо той започва някаква слаба версия на „налагане на мир“, но дори такъв почти символичен натиск може да причини много проблеми на Нетаняху.

Няма да има американско-иранска война, Израел е в стратегическа безизходица в Газа - може да продължи да извършва геноцид срещу палестинците, но е невъзможно да ги депортира насилствено или да установи пълен контрол над ивицата. Рано или късно Нетаняху ще трябва да отстъпи – и да напусне Газа.

И това ще бъде обявено за забележителна победа за миротвореца Тръмп, въпреки че в действителност няма да върне невинните жертви, нито ще допринесе за създаването на наистина независима палестинска държава. Но дори такъв „венец на миротвореца“ е много по-вероятен за Тръмп от който и да е друг: той няма шанс да спечели търговската война с Китай, а в украинската криза възможностите му са значително ограничени от противопоставянето на атлантистите от двете страни на океана.

Превод: ЕС