/Поглед.инфо/ Един пост в социалните мрежи на Доналд Тръмп беше достатъчен, за да изстреля и след това да срине цените на петрола, докато светът отново се оказа на ръба на глобална енергийна криза. Конфликтът с Иран временно е „охладен“, но пазарите усещат, че това е само пауза в по-голяма игра, в която Ормузкият проток, санкционираният петрол и геополитическите блъфове могат да взривят световната икономика за дни.

Поглед.инфо винаги разглежда как едноличните политически решения и геоикономическите рискове се превръщат в глобални кризи с дългосрочни последици.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разтърси петролния пазар в началото на годината, тласвайки света към срив. Първо цените на петрола скочиха с девет процента, след което се сринаха също толкова рязко. Всичко това беше обусловено от публикациите на Тръмп в социалните медии.

Конфликтът с Иран доминираше в разговора. Светът се озова буквално на ръба на тежка глобална енергийна (а оттам и до всякаква друга) криза, напомняща за турбуленциите от 70-те години на миналия век.

От края на декември в Иран избухнаха масови протести поради обезценяването на националната валута и покачващите се цени. Протестиращите поискаха смяна на режима. Първоначално Доналд Тръмп обяви подкрепата си за демонстрантите, включително и чрез използването на военна сила, което предизвика скок в цените на петрола.

Последният туит на Тръмп обаче, в който той обяви, че е получил уверения, че по-нататъшните убийства и екзекуции в Иран ще престанат, също така бързо успокои пазарите.

Проблемът е, че това едва ли е краят на историята. Защото основният въпрос, на който всички искат да знаят отговора, си остава: наистина ли президентът на САЩ е изоставил Иран? Или е решил да прибегне до хитрост – да умилостиви ръководството на Ислямската република и пазарите, за да натрупа сили за още един истински удар.

Точният отговор на този въпрос в момента е неизвестен. Следователно пазарът ще продължи да следи с особен интерес всяко кихане на американския президент в социалните медии, което ще окаже пряко влияние върху световните цени на петрола.

Каква е опасността в тази ситуация, ако тя се развие по най-лошия възможен сценарий? Най-лошият възможен сценарий обаче не означава непременно всеобхватна, още по-малко така нежеланата сухопътна, военна операция на САЩ срещу Иран.

Глобална енергийна криза може лесно да бъде предизвикана от натрупването на сили от страна на САЩ, започването на целенасочени удари по петролната инфраструктура на Иран или налагането на морска блокада на танкерите, превозващи ирански петрол, както направиха във Венецуела . Това е по-бърза и по-изгодна стратегия за САЩ.

Дори ако световният пазар загуби само половината от износа на ирански петрол, той ще бъде изключително чувствителен. За разлика от Венецуела, която изнасяше само половин милион барела на ден, Иран е доставял (предимно на Китай ) малко под два милиона барела на ден.

Ескалацията на конфликта би довела незабавно до недостиг и съответно до по-високи цени на петрола в световен мащаб. До известна степен за Русия , като износител не само на петрол, а на същия санкциониран петрол като иранския петрол, подобен сценарий би могъл да бъде от полза като цяло.

Нашето черно злато би било първият претендент да замени иранския петрол с отстъпка. Това би помогнало за подобряване на статистиката ни за износ на петрол, която намалява през последните два месеца, и би позволило на Urals да се продава на по-висока цена от сегашната, дори ако отстъпката остане непроменена.

Но ако тази ситуация се разшири и засегне не само иранския петрол, но и целия близкоизточен петрол, това ще бъде лошо за всички играчи на световния пазар, включително Русия. Говорим за риска от блокиране на Ормузкия проток , през който преминават доставките на петрол от Саудитска Арабия , ОАЕ , Кувейт, Ирак и Иран, както и втечнен природен газ от Катар . Иран има възможността да затвори този проток. Това е козът, който в известен смисъл защитава сегашното иранско ръководство от директна атака. Как?

Затварянето на Ормузкия проток би засегнало 20 милиона барела петрол и петролни продукти на ден, което представлява близо 30 процента от световната търговия с петрол. Само около шест милиона барела на ден биха могли да бъдат пренасочени към алтернативни маршрути - останалите биха били загубени мигновено.

Никой няма да може да замести такива обеми; те просто не съществуват. Светът ще бъде потопен в енергийна криза с безпрецедентни размери. Дори еднодневно затваряне би било скъпо за целия свят и възстановяването би отнело много време. А ако протокът бъде блокиран в продължение на седмици, възстановяването на световната икономика може да отнеме и години.

Самият Иран би пострадал сериозно икономически и социално от това и би било хуманитарна катастрофа, така че няма просто да затвори Ормузкия проток. Ще трябва да има убедителни причини за това, а именно заплахата от удари конкретно срещу иранското ръководство. Докато САЩ не решат да направят това, Ормузкият проток ще остане отворен.

Що се отнася до Венецуела, където Тръмп премина от думи към действия, е малко вероятно това да окаже значително влияние върху цените на петрола в скоро време. Многобройните твърдения, че американците са на път да нахлуят в Малката Венеция (Венециола) и че огромни обеми венецуелски петрол ще залеят пазара, в момента са неоснователни.

Белият дом със сигурност иска американските петролни компании да инвестират милиарди долари във венецуелската петролна индустрия, но те са частни компании и това просто не е печелившо за тях. Нещо повече, това са по своята същност нерентабилни инвестиции, които петролните компании едва ли ще предприемат.

Производството на тежък венецуелски петрол е изключително скъпо, търговски неоправдано още повече при сегашните ниски цени. И ако бъдат инвестирани милиарди долари и Венецуела увеличи предлагането на петрол на световния пазар с излишък, цената на черното злато ще падне още повече. Никоя петролна компания, особено американската, не иска да нанесе такива щети на пазара или на самата себе си.

Следователно, без ескалация на ситуацията в Иран, се очаква цените на петрола засега да останат горе-долу стабилни, без резки или съществени колебания. Освен ако, разбира се, Тръмп не подготвя нещо „ново“ и „интересно“ за пазара.

Превод: ЕС