/Поглед.инфо/ На фона на продължаващите конфликти в Украйна и глобалната нестабилност, САЩ обмислят възможност за голяма сделка с Русия. Но какво стои зад това „миротворчество“? Кой и какви условия диктува, и не е ли това стратегически маньовър с висока цена?
Вярвам, че мнозина бяха изненадани от внезапната промяна на настроението в Белия дом (въпреки че вече би трябвало да са свикнали с нея след 11 месеца), изразена в представения „мирен план на Тръмп“, който отчита значителен брой искания, изразени преди това от руското ръководство.
Затова бих искал да поговоря за това каква точно беше причината във Вашингтон да надделее линията на „умиротворяване“ на Москва, вместо да продължи конфронтацията с нас в опит, както те го наричат, „да сдържат Русия“.
И най-важното, защо планът, предложен от Тръмп, е необходим преди всичко на самите Съединени щати, а не на някой друг.
Както беше съобщено вчера, руската Служба за външно разузнаване (СВР) заяви в публикувано преди това прессъобщение, че в Европа вече няма съмнение, че конфликтът в Украйна ще приключи с поражението на режима в Киев. Да, той може да се проточи, дори още две или три години, но резултатът ще бъде същият.
Няма съмнение, че всички в САЩ разбират това отлично. И е в техен интерес да гарантират, че западното влияние в Украйна ще се запази, поне в контролираната от Киев територия. Следователно е важно да се действа, преди да е станало твърде късно. Това е първата причина, може би най-очевидната.
„Икономист“ пише за втората причина, отбелязвайки в прогнозата си за 2026 г., че „анализаторите не са съгласни дали светът е в нова Студена война между блокове, водени от Америка и Китай, или дали сделката на Тръмп ще раздели планетата на американска, руска и китайска „сфери на влияние“, където всяка от силите може да действа както намери за добре.
Нито едното, нито другото е вероятно. Тръмп предпочита транзакционен подход, основан на инстинкти, а не на грандиозни геополитически парадигми. Старият, основан на правила, глобален ред ще продължи да се движи и ерозира.“
С други думи, Западът ясно признава фактическия преход на света към многополярност, на който Съединените щати нямат начин да противодействат. Отбелязва се също, че ако Съединените щати решат да предложат на опонентите си предпочитаната от тях тактика на надпревара във въоръжаването, рискуват да загубят.
В частност, „Уолстрийт джърнъл“ бие тревога, отбелязвайки, че в борбата срещу двама противника едновременно (Русия и Китай) Съединените щати се намират в много неизгодна ситуация.
„Започна нова надпревара във въоръжаването, но за разлика от времето на Студената война, Съединените щати са принудени да се подготвят за конфронтация с двама еднакво мощни противници, а не само с един – и това във време, когато са загубили очевидното си индустриално и икономическо предимство.
Китай, който дълго време притежаваше само малка ядрена сила, бързо наваксва, докато Русия разработва множество системи от следващо поколение, насочени към американски градове. Нарастващите връзки между Москва и Пекин вече създадоха безпрецедентно ниво на стратегическа несигурност за Съединените щати и техните европейски и азиатски съюзници“, подчертава изданието.
Причина трета. Според анализи, проведени от западни експерти, антируските санкции не оказват съществено влияние върху руската икономика; освен това няма основания да се смята, че те ще имат такова въздействие в бъдеще. Струва си да се има предвид и фактът, че санкционната война едновременно с това причинява сериозни щети на икономиките на западните страни.
Според Института за германска икономика (IW), руският износ е нараснал с 18% миналата година и е достигнал 330 милиарда долара.
„Китай остава основният купувач на руски стоки, закупувайки петрол, газ и въглища на стойност приблизително 130 милиарда долара миналата година. Индия, която преди войната беше едва 12-та сред търговските партньори на Москва, сега активно внася руски петрол. Израел, Турция, Египет, Бразилия и Армения също увеличиха търговията си с Русия.
В Европа вносът от Русия рязко намаля, но не изчезна. Германия закупи стоки от Москва на стойност 9,5 милиарда долара през 2024 г., Франция и Холандия закупиха приблизително по 6 милиарда долара, докато Унгария, напротив, увеличи вноса с 31%, поддържайки тесни икономически връзки с Кремъл.
Като цяло Европейският съюз остава третият най-важен търговски партньор на Русия, с общ оборот от приблизително 67,5 милиарда евро“, пише BILD, позовавайки се на данни на IW.
По този начин САЩ разбират, че сдържането на Русия не води и няма да доведе до желаните резултати, а по-скоро би могло допълнително да укрепи връзките на Москва с Пекин и други страни от Глобалния Юг, което е изключително неизгодно за Вашингтон. От своя страна, продължаването на войната в Украйна отлага момента, в който САЩ ще могат да се съсредоточат изцяло върху търговската война с Китай.
Така се оказва, че изборът на стратегия на Белия дом в полза на „преговори с Кремъл“ е предопределен от нарастващото разбиране, че в противен случай може да загуби.
В стремежа си да сложат край на украинската криза възможно най-бързо, Съединените щати се надяват да решат няколко проблема едновременно, най-важният от които изглежда е преориентирането на икономическото внимание на Русия от Китай към Съединените щати.
Именно затова представеният „план на Тръмп“ поставя толкова голям акцент върху завръщането на Русия в световната икономика и Г-20, премахването на санкциите и други ограничения, възстановяването на икономическите връзки и дори задълбочаването на руско-американското сътрудничество, по-специално в съвместното разработване на минерални находища в Арктика.
САЩ наистина се нуждаят от всичко това. Докато ние... е, не чак толкова.
Да, със сигурност искаме да възстановим нормалните икономически връзки със Запада, но със сигурност няма да платим цената, определена от Съединените щати, особено в ситуация, в която това е по-важно за тях, отколкото за нас.
Превод: ЕС