/Поглед.инфо/ Всяка война била тя … Първата Световна (1914 - 1918), Втората Световна (1939 - 1945), в Корея и Китай (1950-53), Гватемала (1954), Индонезия (1958), Куба (1959-61), Гватемала (1960), Конго (1964), Лаос (1953-73), Виетнам (1961-73), Камбоджа (1969-70), Гватемала (1967-69), Гренада (1983), Ливан (1983-84), Панама (1989), Ирак (1991- 03), Кувейт (1991), Сомалия (1993), Босна (1994-95), Судан (1998), Югославия (1999), Емен (2002), Ирак (2003-15), Афганистан (2001- 2015), Сирия (2011- 2016), Украйна (2022 ) не може да бъде ценностен избор, защото кръвта на невинни винаги съпътства унищожението на виновни, защото войната е съд и убийство, а е заповядано в Библията „не съди“, „не убивай“.

Днес светът отново е разтърсен. Западният свят остро осъжда руската военна операция в Украйна и налага редица икономически санкции на Русия. Но никой конфликт не е самостоятелен факт. Той е определен от събитията преди това, а те са въпрос на цивилизационни особености на конфликтуващите.

В книгата си „Сблъсък на цивилизациите“ С. Хантигтън описва осем възможни хоризонтални цивилизации. Това са западна цивилизация – основана на католицизма и  протестантството; ислямска цивилизация; индуска цивилизация; китайска цивилизация – основана на будизма; японска цивилизация – основана на шинтоизма; латиноамериканска цивилизация – основана на католицизма и местни традиции; православна цивилизация; африканска цивилизация – основана на местни традиции. Може да постановим и вертикални цивилизации според класите в обществото (по теорията за класите). Две от тях ще са най-висшата - тази на финансово-политическия елит и най-нисшата - тази на долната класа. Първата целеполага, а другите живеят съгласно тези цели и всички по вертикала са изпълнители на решенията ѝ. За да се разбере една цивилизация е нужно да се вникне в нейните вярвания и дейности. И защото първичната причина за всяка дейност/действие е интересът, постановен от целите, определени от мотивите, отговарящи на потребностите, произхождащи от ценностите, то разговорът за една цивилизация е разговор за нейните ценности.

Ценностите според проф. Г. Фотев са основният въпрос на човешкото съществуване. Те имат осево значение за интеграция и кардинално значение при дезинтеграцията на системното цяло. Под една критична точка на отслабване на интеграцията и непреодолимост на конфликтите, обществената система престава да съществува. Т. Парсънз определя ценностите като едно от обществените средства за взаимообмен, като другите три са пари, влияние и политическа власт. Френският социолог М. Дюверже открива, че легитимността на една власт се крие във факта, че тя е съобразена със схемата на легитимността, определена чрез системата на ценности и норми, и съществува съгласие относно въпроса за тази схема. К. Попър твърди, че ценностите се нуждаят от социална подкрепа, а веднъж унищожена традицията, заедно с нея изчезва и цивилизацията. А Д. Ийстън ни разкрива, че ограничаването на индивидуалната свобода с цел да се произведе действие в политиката е процес на алокация на ценности. Именно този процес е ексклузивитет на вертикалната цивилизация на финансово-политическия елит.

Днешният военен конфликт между Русия и Украйна е сблъсък на цивилизации. Вертикални. Още 2008 година НАТО съобщи, че обмисля членството в алианс на Грузия и Украйна, а от март 2022 Вл. Зеленски депозира молба за членство на страната му в ЕС. Така православна Украйна е кандидат за западната цивилизация. Русия, от своя страна легитимира военните си действия със защита на 4 милионното руско население от терора на профашистките организации Азов и Десен сектор. Другата причина е разширяването на НАТО до границите ѝ и то при условие на устни договорки от 90те години, че това няма да се случи. Може да кажем, че ценността “сигурност” сблъсква Запада и Русия. Доколкото геополитиката носи със себе си значима комплексност породена от натрупване на разнопосочни схеми на вертикални интереси, пристрастия и продължителност на идеологични процеси, алокиращи нужните ценности, то би било елементарно да възприемем сигурността, като единствена спорна точка в този сблъсък.

Колкото и да е трудно да съпоставим две християнски цивилизации, все пак са видими различия между западната, основана на католицизъм и протестантство и православната. В анализа по-долу не бива да забравяме, че ценностната характеристика на всяка от разглежданите цивилизации е силно повлияна и дори аранжирана от вертикалната цивилизация на елитите по места.

Западната цивилизация е оформена политически и икономически, както и представлява съвкупност от държавни субекти, официално изживяващи или стремящи се към определени ценности. Не може да се каже същото за православната, защото тя е представена от държави с различно политикономическо развитие, състояние и системи. Това са Беларус, България, Гърция, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Северна Македония, Сърбия, Република сръбска, Черна Гора и Украйна.1 Тези от тях, които съвместяват западни и православни ценности (България, Гърция, Румъния, Украйна, Северна Македония), съгласно класификацията на С. Хънтингтън, би следвало да са „бременни“ с конфликти.

Западната цивилизация (САЩ, Европейски съюз, Канада, Великобритания, Австралия – общо 12% от населението на земята) се характеризира с основна ценност - демократична политическа система. Икономиката е пазарна, като се стига и до диктатура на пазара чрез неолибералните политики. Поради това обществото е консуматорско, усвоява лесно политики за всевъзможни свободи и изживява хедонизъм. Демократичната ѝ политическа система е съставена от избирателно право, партиен плурализъм, разделение на властите, свобода на мисълта и словото, спазване на човешките права. Избирателното право се реализира от 30 до 50% от населението и не води до “власт от народа, за народа”, както е записано, например във френската Конституция. Партийният плурализъм в по–голямата си част е представен от популистки организации в полза на основните партии или нечии корпоративни интереси. Разделението на властите не балансира обществената система. Свободата на мисълта и словото се управлява с медийния поток и цензурата на социалните мрежи съвместно с политически институции - Европейската Комисия, например. Успехът на личността се измерва чрез материалното състояние, изразено в покупателна способност. Свободите гравитират към предимства за транссексуални хора и отношения, които стават и част от риториката на Ватикана. Видим е стремеж към трансхуманни научни разработки и последващ начин на живот, описан в книгата на шефа на Световния Икономически Форум (СИФ) Кл. Шваб “Голямото зануляване”, чиято основна идея е ликвидиране на собствеността дори върху собственото тяло. Животът на средния западняк се свежда до материално съществуване. Същността му е индивидуалистична и е подвластна на техно-масмедийната идеология. Мейнстриимът е основен източник на готов еднороден анализ, прочистен от “фалшиви новини”, а хедонистично настроеното населението е склонно да се съобрази и повярва в него. Бедата на тази цивилизация, както казва Солженицин е в „една друга катастрофа, която вече е настъпила със страшна сила: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание“2. Доказателство за това е отричането на западната цивилизациия от собствената си религия и подмяната на поздрава за “Рождество Христово” с такъв за сезонни празници. Друг пример е отхвърляне на свещенността на майката и бащата, които трябва да почитаме според втората божия заповед, а в западната цивилизация те вече се наричат родител 1 и 2.

Основната западна ценност, която е най-конвентеруема в процеса на привличане на нови членове е демокрацията. Но за западната демокрация западните авторитети в социалните науки никак не са ласкави. Анализирайки тази западна ценност – демокрацията, Р. Дарендорф, Н. Чомски, Дж. Стиглиц и К. Попър стигат до едни и същи изводи, нюансирани в тяхното приложение: Първият твърди, че е нужен „обрат, икономически обрат, социален обрат, морален обрат“ (1). Чомски е още по-категоричен - “необходима е фундаментална обществена промяна за утвърждаване на демокрацията“(2). Стиглиц отива далеч в неолибералната истерия, призовавайки за „нов финансов ред “, в който материалното няма да е водеща страна (3), а К. Попър директно заявява, че “народовластието (демокрацията) е само внушение, което изобщо не може да бъде истина” (4).

Не бива да забравяме, че цялата ценностна схема, носеща легитимността, за която горе споменахме, цитирайки М. Дюверже, е изцяло в ексклузивитета на вертикалната елитарна цивилизация на Запада.

От друга страна, православната цивилизация е трудно да се охарактеризира. Тя, както вече казахме, не е хомогенна. Различни държави, например България, Русия, имат различни политически системи – демократична или консервативна. Икономиката е пазарна или смесена. Обществото обаче е духовно-консуматорско, има вкус към консервативните политики, съобразени с морала и традиционните ценности, изживява стремеж към нещо велико или свято. Икономиката, ако е смесена, поддържа редица държавни учреждения, институти и предприятия, с което се постига както контрол на разработките и разпределението на продукта, така и насочване в желана посока, свързана с цялостното планирано развитие на държавата. Обществото не изживява изключително хедонистки консумативизъм. По своята същност православието е изповядване на Един Дух, единосъщ с Отца и Сина, т.е. троичното единство на Бог, както и разбирането за църквата като богочовешки организъм, чиято глава е Бог, а отделните вярващи - неговите членове. Тази особеност дава на православните общества усещане за цялост и единство, което е усещане за общност. Транссексуални и трансхуманни политики са неприемливи, а свободата на словото е рамкирана в границите на морала и държавността. Животът на средния православен е борба за доказване на качества, ум, умения. Критичното и абстрактно мислене е проблем за идеологизация и налагане на готови масмедийни анализи. Въпреки че това е политическа практика и тук, тя не е така усъвършенствана както при западната цивилизация. Никоя държава, принадлежаща на православната цивилизация, не е станала член на западната чрез референдум или друг тип запитване до народа, т.е. преминаването от православна към западна цивилизация винаги е политическо решение. Православни държави, с изключение на Гърция, се присъединяват към западната цивилизация в края на 20 в. От икономическа гледна точка цената на придобиване на ценността „демокрация“ е била платена първо с подготвения за латиноамериканските държави Вашингтонски консенсус - финансовия път за бързо преминаване към пазарна икономика. Последствията от този консенсус (фискална дисциплина, премахване субсидиите за предприятията, намаляване на данъците, либерализация на финансовите, валутни пазари, външната търговия, приватизация (в България и ликвидация), премахване ограничения за ПЧИ, защита правата на собственост и дерегулиране на икономиката) се измерват с шокова икономика, кредити, задлъжнялост и нива на платежоспособност. Впоследствие е извървян дълъг преговорен път за членство в Европейския съюз, съпътстван от необходимостта да се съобрази кохезията в политиките, а това поне за България е означавало отказ от част от ядрената енергетика и почти цялото интензивно селско стопанство. Цената за придобиване на ценността „сигурност“ чрез членство в НАТО е платена, поне от България, с отказа от собствената военна мощ. Затова и до сега православните държави в западната цивилизация изживяват значима несигурност и финансова стратификация на обществото. От друга страна, най-важната част на пазарната икономика е консумацията и оборота, без които основната пазарна ценност – печалба, не може да се реализира. Стимулирането на двете е взаимосвързано и постига колосални размери, така че западната цивилизация консумира 40% от брутния световен продукт. Екологичните проблеми при това, без оглед на източника им, са за цялата човешка цивилизация. Вертикална православна цивилизация няма, доколкото православните държави не са обобщени в системна политическа цялост. Но най-голямата православна държава е Русия.

В отговор на военните действия на Русия в Украйна Западната цивилизация демонизира Русия. В същото време, западната цивилизация не пое възможностите за дипломация и мирно решение на въпроса, предложени в периода 17.12.2021 - 17.01.2022, когато Русия постави на масата за преговори разширяването на НАТО като заплаха за сигурността си. Това също е ценностен избор. Ценностен избор е и да се изгонят руски спортисти, артисти, учени, студенти или просто граждани, което силно напомня заклеймено поведение от преди 77 години. Далече сме от мисълта, че западният елит не познава дилемата на сигурност, според която повишаване на въоръжаването на един военен/ отбранителен блок води до повишаване на въоръжението на друг военен/ отбранителен блок, при което намалява сигурността. Далече сме и от мисълта, че днешният западен елит не осъзнава комулативността на санкциите спрямо Русия. Рефлексът им не обхваща само 160 милионния руски народ. Икономическата криза се принася към 500 милионния народ на Европейския съюз и се изразява в намалени доставки и повишаване на цените, в следствие на което расте инфлацията и безработицата, което ще доведе до граждански размирици, а може би и гражданска война. Скачат социалните измерения на политическия риск (полагаеми се права, житейски шансове, недоверие и разединение) от решението да се санкционира, а не да се преговаря. Същевременно проблемите във финансовата сфера ескалират. Желанието на Саудитска Арабия да замени долара с юани, стресна все още резервната американската валута и то когато инфлацията в САЩ галопира, а ФЕД3 продължава да печата пари. Възникването на нови разплащателни системи, за каквато съобщиха Индия и Русия, ще промени паричните отношения както от гледна точка на сетълмента, така и от гледна точка на начина за плащане. Плащането на руския газ и нефт в рубли променя световната хегемония на долара. Проблемни ще станат и доставките за Африканския континент, който в случай, че усети по-силен глад, ще отприщи нова бежанска вълна към Европа. Кому е нужна тази нова световна криза, след предишната корона криза? Дали голямото зануляване, което не се случи с кризата от пандемията, не намира своя шанс в новата световна икономическа и финансова криза?! И от какви ценности се водят представителите на най-висшата вертикална западна цивилизация, включваща и СИФ, и Кл. Шваб, за да поддържат днешната патова ситуация?!

В сблъсъка на западната и православната цивилизация, защото войната в Украйна не е война на Русия срещу Украйна, а на Русия срещу колективния Запад, ръководен от САЩ, в този сблъсък и от двете страни влиза друга цивилизация – ислямската. Един път като посредник за мир от страна на Турция и втори път като участник във войната и от двете страни в лицето на частни военни сирийски образования с неприемливи ценностни аргументи – пари и отмъщение. Тази ненужна и опасна намеса е доказателство за две неща: Едното е, че каквито и да са цивилизационните разлики, когато сблъсъкът им се прояви във война, то тя е извън ценностната картина. Другото е невъзможността на вертикалната западната и православната цивилизация да съградят мир. И тук възниква важният въпрос, а именно какви ценности липсват на двете цивилизации нужни за мира. И отговорът е прост – липсва уважение към хоризонталните цивилизации както западна, така и православна.

В науката няма една хипотеза, а народната мъдрост казва, че медалът има две страни. Да, възмущението от войната е голямо и справедливо, но да не се оценя причинно-следствения апарат при горещата война, както и да не се претеглят средствата за постигане на целта при икономическа война не помага на жадувания мир от една страна, а и подклажда и поддържа огъня - военен или икономически, от друга. И това не е нужно на нито една хоризонтална цивилизация, нито на западната, нито на православната, които едновременно демонстрират топъл прием на бежанците от войната. Но разширяването на конфликта е нужен на вертикалните цивилизации, тези на финансово-политическите елитите, за които ценностите са само инструмент за налагане на влияние и власт, опосредствани с пари, за да може да бъде приложена нужната легитимна схема. Ето така човечеството става съвременник на „непровокирани“, „незаконни, но легитимни войни“4.

В заключение може да направим само един извод: без значение, коя хоризонтална цивилизация представляваме, трябва да сме изключително внимателни с дневния ред и манипулациите на вертикалните цивилизации на елитите, които имат ексклузивитета да определят дневния ред на нашия живот, но не и да го живеят.

Бележки:

  1. Дарендорф, Ралф.Модерният социален конфликт. Есе за политиката и свободата. София: Златорог, 1998:61

  2. Чомски, Ноам. Провалени държави. София: Бард, 2007:329

  3. Стиглиц, Джоузеф. Свободно падане. София: ИнфоДАР, 2011:300

  4. Попър, Кръл. Някои проблеми на новите демокрации. София: Св. Климент Охридски, 1993:22

1 Многочислени православни общества има в Близкия Изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия предимно потомци на емигранти.

2 Вестник “Военно дело”, 2016, бр. 11 – Разпаднатият свят, Ал. Солженицин

3 ФЕД – федерална резервна система на САЩ

4 Извод на международна независима комисия за разследване на войната в Косово оглавявана от изтъкнатия юрист от Южна Африка Ричард Голдстоун, който формулира израза: „Бомбардировките над Сърбия през 1999 г. от НАТО са незаконни, но легитимни“, незаконни, защото не са одобрени от Съвета за Сигурност при ООН, легитимни, защото всички дипломатически възможности били изчерпани (въпреки факта, че предложението на Сърбия е било разгледано чак на 87 ден от бомбардировките.) (Чомски, Ноам. Провалени държави. София: Бард, 2007:155)