/Поглед.инфо/ За да се коментира ситуацията в Турция, трябва винаги да се имат предвид няколко факта - Османската империя, Източния въпрос, Турция, Ататюрк и Ердоган. Ако тези факти не се познават, всеки политически коментар за ситуацията в Турция е безполезен.
От значение е да се знае дали Турция е наследник на Османската империя. Да, Турция на Ердоган водеше политика на неоосманизъм, но не е Османската империя. Османската империя се е крепяла на Османовата династия и Корана. Но ако някой приема, че Османската империя е била империята на турците, то той се заблуждава. Османовата династия по житейска логика е била най-малко турска. Турците като етнос са били участници във войните на империята, но други етноси са се възползвали от благата на империята. Зад Османовата династия обаче и под знамето на Исляма се е намирал страховития еничарски корпус, който по произход на личния състав също не е бил турски.
Днес този корпус не може да има еквивалент, както и не може да се мисли за нова Османска династия. Т.е. дори и да провежда политика на неосманизъм, то съвременна Турция не може да бъде истински наследник на Османската империя. Само налагането на религиозни принципи в устройството и съществуването на Турция, не може да направи Турция наследник на Османската империя.
Съдбата на Османската империя след втората половина на 18 век започва да зависи и от Великите сили в Европа. Така се появява и Източният въпрос - политика на историческия реванш на Европа към Османската империя. Историята показва, че Източния въпрос не е приключил до днес. Едва ли са променени и историческите претенции на Великите сили към наследството на Османската империя. Те са дипломатически по-прикрити, но не са изчезнали.
След Ататюрк Османската империя вече не съществува - няма династия, а държавата е светска - това е Турция. Ататюрк запазва границите на Турция такива, каквито ги познаваме и до днес. Той съхранява и града на градовете - Истанбул. Най-важният съюзник на Ататюрк се оказва Ленин и правопиемника на Русия -РСФСР. Изглежда Турската република на Ататюрк днес е към своя край.
Днес имаме действително опит за политика на неоосманизъм, но историческите условия не са в негова полза. Ердоган не може да стане родоначалник на владетелска династия. Твърде сложно е вече Турция да придобие владение върху бивши османски територии. Армията показва постоянно, че не одобрява политиката на Ердоган. Той има изключителната подкрепа на турския етнос, но това настройва останалите етноси. И не е случаен призива на Ердоган към турските семейства - деца! Но времето не е достатъчно, за резултати от този призив. Много трудно е днес да се овладее ситуацията така, че Ердоган да се подкрепя от турците, а благата да се разпредялят преимуществено от другите етноси. Това е истинска бомба не с динамит, а с водород. Турския етнос ще пожелае да осребри подкрепата си за Ердоган, това е очаквано. Но очакван е и отговорът на другите етноси - съпротива.
И така отново може да се стигне до Великите сили и Източния въпрос - подялбата на наследството на Османската империя.
Какви са отношенията между турската армия и Ердоган?
Повечето коментатори и анализатори смятат, че Ердоган е овладял турската армия и дори цялата държава. Аз мисля, че турската армия спечели битката срещу Ердоган. Турския генералитет няма намерение да води военни действия срещу Ердоган или да го смъква чрез преврат. Турския генералитет планирано води политика на омаломощаване и дискредитиране на Ердоган пред всичките му възможни съюзници и партньори. Западът подкрепи Ердоган, когато той ограничаваше ролята на армията в цивилния живот на турската държава. Това генералите го разбраха и се съобразяват. Но те подготвиха нова стратегия. Тази стратегия е изградена върху личностния профил на Ердоган. Генералите използват всяко качество на силния политик Ердоган и го обръщат в негова вреда.
Така именно разчитайки правилно неговата личностна реакция, турските военни свалиха руския самолет. Знаеха, че Ердоган не може да предаде гордостта на Турция и да се извини. Но генералите можеха да разчетат и икономическите вреди от поведението на Ердоган. Той попадна и в политическа и икономическа изолация. Западът не подкрепи политически Ердоган, а Русия го наказа икономически. Ето така турските генерали поставиха Ердоган на колене. Той се извини на Русия, но това вече е за сметка на американските интереси. Днес не е случайно, че сред арестуваните са и двамата пилоти, свалили руския самолет.
Подкрепата на американците за кюрдите е смъртна опасност за Ердоган, но тя все повече се засилва. Към това трябва да прибавим и психологическата атмосфера в унижената турска армия. Турската армия всеки ден дава жертви в боевете срещу кюрдите, а в замяна на това трябваше да бъде унижена на улиците от подръжниците на Ердоган. Тази армия вероятно вече няма да иска да дава жертви на фронта. А това ще е тежък удар върху Ердоган.
На дневен ред е и промяна на курса на Ердоган спрямо Сирия и Асад. Тази промяна е необходима заради нарасналия проблем с кюрдите, но е твърде голяма цена, която Ердоган трябва да плати. Той ще я плати, но отново ще бъде поставен в унизителното положение на молещ и търсещ подкрепа. Това генералите са го предвидили.
Стабилизираният Асад, излезлият от изолация Иран, както и стабилизиращият се Египет със сигурност са голям проблем за авторитета на Ердоган в Ислямския свят.
Турските генерали знаят как ще реагира Ердоган ако има повод да се разправи мащабно със своята опозиция. И му дадоха повод за това -театрален преврат. Но разправата с опозицията започна. Тази разправа е Рубикона на Ердоган- той го премина. Няма връщане назад. Но това е и Рубиконът за Запада. И тук няма връщане назад. И тук генералите му отнеха съюзниците.
Турските генерали знаят, че много лесно могат да използват екзалтираните подръжници на Ердоган. Достатъчни са няколко подръжници на генералите да извършат погроми от името на подръжниците на Ердоган върху други етноси и религии - Турция ще пламне. Турция може да се превърне във втора Югославия, а самия Ердоган във втори Милошевич.
Стратегическата грешка на Ердоган е, че накара генералите да мислят като политици. И те го направиха по принуда. Генералите седнаха на шахматната маса с нова стратегия, коренно различна от позната досега. Ердоган не ги познава като шахматисти, а трябва.
Конфликтът с кюрдите явно не може да бъде решен. Вероятно той ще прерасне от гражданска в истинска война. За тази война обаче генералите ще бъдат нужни. Тогава турската държава ще трябва да избира отново между Ердоган и генералите. И вероятно историята ще трябва да покаже новия Ататюрк, който ще трябва да спасява териториалната цялост на Турция. Този момент очакват и генералите.