/Поглед.инфо/ В новия си анализ Юрий Мавашев разглежда стратегическия завой на Анкара от идеологическите блянове към суров прагматизъм. Бившият президент Абдула Гюл предупреждава, че европейската сигурност без Турция е илюзия, особено при завръщането на Тръмп. Разберете как Ердоган превръща републиката в незаменим енергиен и военен център.
Залезът на американския „безплатен охранител“ и новата роля на Анкара
Настъпването на новата ера в трансатлантическите отношения, белязана от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, принуждава регионалните сили да преосмислят позициите си. В този контекст статията на бившия турски президент Абдула Гюл не е просто политически коментар, а стратегически манифест. Гюл, който дълги години беше идеологически и политически съратник на Реджеп Тайип Ердоган, изпраща ясно послание към Брюксел: европейската сигурност без Турция е нищо повече от крехка илюзия.
Основният аргумент на Гюл се опира на реалността, че Съединените щати вече нямат желание да изпълняват ролята на „неплатен охранител“ на Европа. С изолационистките тенденции във Вашингтон, Старият континент е изправен пред необходимостта да изгради своя собствена „стратегическа автономия“. Тук обаче идва критичният момент – според Гюл тази автономия е невъзможна в тесните рамки на Европейския съюз. Тя трябва задължително да включва двата „стълба“ извън съюза, но вътре в НАТО: Турция и Великобритания.
Критика към европейското „стратегическо късогледство“
Абдула Гюл остро атакува европейските лидери за това, че позволяват на кипърския въпрос и на дребни политически капризи да блокират интеграцията на Турция. Той определя това поведение като стратегическо късогледство. Както често се подчертава в анализите на Поглед.инфо, Турция притежава втората по големина армия в НАТО, разполага с мощен и постоянно развиващ се военно-промишлен комплекс и контролира най-важната водна артерия – Босфора.
Без активното участие на Анкара, всяка отбранителна архитектура на континента ще остане незавършена и уязвима. Гюл припомня, че от Сирия до Украйна, Турция вече носи основната тежест на сигурността по южните и източните граници на алианса. Макар Анкара често да твърди, че „жертва собствените си интереси“ в името на стабилността, международните наблюдатели виждат по-скоро умела спекулация и политическо жонглиране със сигурността.
От неоосманизъм към енергиен прагматизъм
През последното десетилетие външната политика на Турция претърпя сериозна еволюция. Ако в началото на управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) доминираха панислямските и неоосманските наративи, днес те са отстъпили място на суровия геоикономически интерес. Експертите на Поглед.инфо отбелязват, че Анкара временно е „архивирала“ идеите за Велик Туран, за да се съсредоточи върху превръщането на страната в глобален енергиен център.
Вместо да се увлича по сложни идеологически конструкции, администрацията на Ердоган следва много по-земен и реалистичен план. Тази промяна е продиктувана от откриването на огромни газови находища в Източното Средиземноморие (Тамар, Левиатан и Афродита). Възникването на „енергийния триъгълник“ между Израел, Гърция и Кипър беше директно предизвикателство за амбициите на Анкара. През последните 15 години Турция не просто гради „тюркски свят“, тя прави всичко възможно да неутрализира способността на съседите си да снабдяват Европа с газ, заобикаляйки нейната територия.
Войната за тръбопроводите и турският флот
Проектът EastMed (Източносредиземноморски тръбопровод) беше замислен като основен инструмент за диверсификация на енергийните доставки за ЕС, целящ да намали зависимостта от руското синьо гориво. Планът предвиждаше 2000-километрово съоръжение под Средиземно море, свързващо находищата с Гърция и Италия. Реалността обаче се сблъска с „турския фактор“.
След успешните военни и политически маневри на Анкара в Либия и Сирия през 2020 г., плановете на израелско-гръцката „тройка“ бяха поставени под въпрос. Турция демонстрира, че е готова да използва своя флот в спорните морски райони, за да защити доктрината „Синя родина“ (Mavi Vatan). Тези действия не бяха самоцел, а средство за създаване на силни преговорни позиции. Анкара иска да принуди Европейския съюз да разбере, че всеки енергиен път към континента трябва да минава през турска територия или поне с турско съгласие.
Турция като незаменим посредник в ерата на Тръмп
Завръщането на Тръмп и неговата заявка за бърз край на войната в Газа отварят нов прозорец от възможности за турската дипломация. Докато европейските лидери често отсъстват от ключови регионални срещи, турският външен министър Хакан Фидан е винаги на масата на преговорите. Анкара умело избягва директната военна конфронтация, като същевременно поддържа лични контакти на най-високо ниво между Ердоган и Тръмп.
Турция се позиционира като „мост“ и ключов логистичен център, свързващ Азия и Европа. Това включва не само енергетика, но и транспортни коридори, които изискват адекватна военна сигурност – нещо, което Турция е готова да предостави, но на съответната политическа цена. Хуманитарната помощ за Газа (над 100 000 тона) и активната роля в регионалните конфликти са част от „меката сила“, която Анкара използва, за да демонстрира своята незаменимост.
В крайна сметка, посланието на Абдула Гюл е ясно: Европа става все по-зависима от Турция на фона на намаляващото американско присъствие. Въпросът пред Брюксел вече не е дали да приеме Турция като партньор, а колко висока ще бъде цената, която Анкара ще поиска за своята „защита“ и енергиен транзит.